Решение № 11758 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5427/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Г. С., чрез процесуалния му представител срещу решение 468 от 17.01.2024 г. по адм. дело 4270/2023г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед РА-30-41/17.01.2023 година на главния архитект на Столична община. Касаторът развива подробни доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствени правила и необоснованост. Иска оспореното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед и претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - главният архитект на Столична община чрез процесуалния си представител юриск. М. Василева в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция. Ответниците Н. О. Г., Я. Н. Н. и Р. Ц. С. не взимат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорването пред административния съд е била заповед РА-30-41/17.01.2023 година на главния архитект на Столична община, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж Модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен Р.207, находящ се в гр. София, район Люлин в имот с идентификатор 68134.4354.296. За да постанови процесното решение и отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискуемата от закона форма и реквизити, при липса на процесуални нарушения от категорията на съществените и в съответствие с относимите норми на материалния закон. Съдът е приел, че жалбоподателите се легитимират като съсобственици на имота, в който е построен процесния строеж и като такива са адресати на акта. Посочил е, че от общинската администрация на район Люлин е извършена проверка на строежа и е съставен констативен акт 138/29.09.2022 г. Констатирано е, че гаражната клетка, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4354.296 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. София, р-н Люлин, граничи с уличната регулационна линия на ул. Ицхак Грациани срещу блок 369, ж.к. Люлин 3. Констатирано е, че разположената в имота модулна стоманобетонова гаражна клетка е с размери: дължина 5,50 м., широчина 3,50 м. и височина 2,20 м., с монтирана на нея двукрила врата. Тези констатации са послужи за основа на издаване на оспорената заповед. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза потвърждава точното описание на строежа, дадено в процесната заповед. Посочено е, че стоманобетоновите гаражни клетки се изработват по типови проекти, сглобяват се и се монтират готови на място, като нямат основи (фундамент), въпреки това, обаче, не могат да се квалифицират като преместваеми обекти по см. на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Установено е, че за процесния строеж няма одобрени строителни книжа, в т.ч. виза, разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и строителна линия, одобрена схема от главния архитект на общината за монтаж на гаражна клетка и др.. Съдът е приел, че процесният обект не отговаря на определението за преместваем такъв. Мотивирал се е, че разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. Посочил е, че гаражът е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и е без значение дали е трайно прикрепен към терена или не. Съдът е извел правни изводи, че процесният строеж представлява надземна постройка, състояща се от едно помещение със стоманобетонови оградни стени, покрив и врата и с предназначение - гараж. Посочил е, че статутът му е уреден в ЗУТ като постройка на допълващото застрояване, арг. чл. 42 и чл. 43 ЗУТ. Приел е, че обектът е определен като строеж пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и за да бъде законно изграден следва да има издадено разрешение за строеж по аргумент на чл. 148 ЗУТ, така и разпоредбите на чл. 37, ал. 1, чл. 55 и чл. 159, ал. 1, т. 3 ЗТСУ (действали до приемането на ЗУТ през 2001 г.) Приел за доказано и безспорно, че за процесния строеж няма одобрени строителни книжа. Във връзка с изследване търпимостта на процесния строеж, съдът приема за безспорно между страните, че гаражът е изпълнен в периода 1995 2005 година. Развил подробни и съобразени със закона доводи, защо не са налице предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а именно същият следва да е бил построен до до 07 април 1987 г или да е бил деклариран пред одобряващите органи. Строежът попада в неурегулиран имот по ЗРКП от 1984 г, строителство в който е било допустимо само след издаване на разрешение за строеж, а действащият към момента ПУП не предвижда постройки на допълващо застрояване в имота. След като не отговаря на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му и съгласно действащия ЗУТ, то строежът не е търпим. Във връзка с възраженията на жалбоподателите съдът е изложил доводи, че същите правилно са определени за адресати на заповедта съгласно §3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, като физически лица - собственици на терена, върху който се намира незаконният строеж. Поради което е приел за неоснователно възражението им, че е следвало актът да се адресира до всеки от съсобствениците на УПИ ХVІ от кв. 64, тъй като гаражната клетка попада в имота на жалбоподателите, а не в другите имоти, включени във въпросния УПИ. Също така е приел за неоснователно и възражението, че след като строежът е изграден преди реституционното решение на ОСЗГ Овча купел от 03.01.2006г., собствеността върху него не е на жалбоподателите, то сградите са останали в патримониума на държавата и тя трябва да ги премахне. Извел е извод, че жалбоподателите са получили имот с незаконен строеж върху него и като собственици на терена същите са задължени да го премахнат. Въз основа на изложените подробни съображения и направените правни изводи е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя всички правни изводи, направени от първоинстанциония съд в оспореното решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр.2 АПК, препраща към тях. При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила, същото е обосновано и съответно на материалния закон. Процесният строеж е незаконен изграден без одобрени строителни книжа и не е отговаря на условията за търпимост. След като е налице незаконен строеж, който не е търпим, то това е достатъчно основание за админитративния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователни са всички доводи наведени с касационната жалба за неправилност на процесното решение. Част от тях са направени и пред първоинстанционния съд и той се е произнесъл. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с делегираните му правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, както и предвид приетата категория на строежа. Касаторът може да бъде и е адресат на процесната заповед, в качеството му на собственик на имота, в който е изграден незаконният строеж и за да е такъв не е необходимо да е възложител и/или извършител на същия. Непосочването на всички съобственици на този имот като адресати на заповедта не е процесуално нарушение. Строежът е точно и в пълна степен индивидуализиран като параметри. Без значение за неговата законност е дали се ползва или не и от кой се ползва. Същият отговаря на изискванията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и на такъв от допълващо застрояване по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Той не попада в категорията на строежите, за които не се изисква одобряване на строителни книжа и издаване на разрешение за строеж. С оглед изложеното, оспореното решение на Административен съд София град като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски касационният жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да заплати на Столична община такива в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,