Решение № 8051 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2012 г.

Решение № 8051 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Диляна Димитрова Ковачева от гр. Русе против решение № 26 от 31.07.2012 г., постановено по адм. дело № 204/2012 г. по описа на Административния съд - Русе. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че към настоящия момент са заплатени всички дължими разходи за наем и консумативи за жилището, а неплащането им в срок се дължи на липсата на парични средства, както и че са правени многократни опити за продължаване на наемното правоотношение. Касаторката прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - кметът на община Русе не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, съдът отхвърля оспорването на Диляна Димитрова Ковачева като процесуален правоприемник по чл. 227 от ГПК на първоначалния жалбоподател по делото - Димитър Христов Ковачев, починал на 05.09.2011 г., срещу заповед № РД 01/1865 от 08.06.2011 г. на зам. кмета на община Русе, с която са прекратени наемните правоотношения на Ковачев и семейството/домакинството му за общинско жилище - апартамент в гр. Русе, жк. Дружба 1, бл. 1, вх. 6, ет. 3, ап. 18. За да постанови този резултат, съдебният състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - зам. кмета на община Русе при условията на заместване, в изискуемата писмена форма, като съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон - при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОбС. По тези съображения и съобразно извършената служебна проверка на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК съдът обосновава заключение за законосъобразност на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище. Обжалваното решение е правилно. Съдът установява релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон прави обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 на ОбС - Русе, в съответствие с изискванията за форма на акта с посочване на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на предвидената процедура, след като заинтересованата страна е уведомена за производството и е осигурена възможност да представи доказателства и да прави възражения (чл. 26 от АПК). Правилен е изводът на съда, че законосъобразно е прекратено наемното правоотношение за ползване на общинско жилище на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, тъй като едногодишният срок на договора (19.10.2010 г.) е изтекъл към датата на издаване на заповедта и не е продължен от страните. Доказателства в обратен смисъл не са представени както в първоинстанционното, така и в касационното производство, поради което твърдението в жалбата в тази насока е недоказано. Обоснована е констатацията на съда, че посоченото в заповедта материалноправно основание е осъществено, поради което наличието му е достатъчно за издаване на оспорения акт по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС. Отделно от това правилно съдът приема, че е изпълнено и второто основание, на което административният орган се позовава в заповедта - чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 на ОбС Русе. По делото е безспорно установено, че наемателят дължи суми за наем и такса смет за времето от м. октомври 2010 г. до м. май 2011 г. вкл., както и консумативи за вода по издадени фактури за периодите 13.07.2005 г. - 10.01.2007 г.; 08.05.2007 г. - 07.10.2008 г. и 02.09.2010 г. - 09.05.2011 г. Следователно, към датата на издаване на заповедта, към който момент се преценява съответствието на административния акт с материалния закон съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, е осъществено правното основание по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение. Обстоятелството, че жалбоподателката заплаща дължимите суми за наем и консумативи повече от година след издаване на оспорената заповед, за което представя доказателства в касационното производство, не обосновава извод в обратен смисъл. Финансовите затруднения и липсата на парични средства са ирелевантни за изпълнение на договорното задължение и не освобождават наемателя от отговорност да заплаща дължимата наемна цена за жилището и разходите, свързани с него. Ето защо, като прави извод, че са изпълнени предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОбС, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Направеното в касационната жалба възражение, изразяващо се в задължение на административния орган да продължи наемния договор съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, тъй като жалбоподателката отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, е неоснователно, защото това е само предвидена правна възможност, но не и задължение. Без правно значение е дали и други лица живеят в жилището. По изложените съображения и след извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касационната жалбоподателка нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,