Решение № 3793 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2021 г.

Решение № 3793 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас против решение № 1201 от 27.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1283/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен протест против разрешение за строеж № 324/05.12.2019 г., издадено от главния архитект на община Несебър и Окръжна прокуратура – Бургас е осъдена да заплати разноски по делото. Подателят на касационния протест поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие са материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се прогласи нищожността на разрешението за строеж. Претендира и направените по делото разноски пред първата съдебна инстанция. Ответникът – главен архитект на община Несебър изразява становище за неоснователност на касационния протест и моли да бъде отхвърлен, като му се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът – "Венид" ЕООД, гр. Свети Влас изразява становище за неоснователност на касационния протест по съображения, изложени в писмен отговор. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Като взе предвид касационните основания посочени в протеста и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационният протест е допустим, като подаден от страна в първоинстанционното производство, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. При съобразяване с доводите в протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, които са за нищожност на разрешение за строеж № 324 от 05.12.2019 г., издадено от главния архитект на община Несебър, поради допуснати съществени нарушения на процедурата по неговото издаване, както и материалноправни разпоредби и на целта на закона, първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното, при правило тълкуване и прилагане на закона и обосновано от доказателствата административният съд приема, че оспореното разрешение за строеж не е нищожно. С обжалваното разрешение за строеж № 324/05.12.2019 г., издадено от главния архитект на Община Несебър, е разрешено на "Венид" ЕООД да извърши строителство на Комплекс "Венид Еко Вилидж" Жилищни сгради и хотел – етапно строителство, I етап – 36 броя къщи, Подетап – къща 12. 3" в имот с идентификатор 11538.15.156 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, строеж пета категория, въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект. С преписката по издаването на разрешението за строеж е представено решение № БС-218-Е0/ 2007 г. на директора на РИОСВ – Бургас, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на ПУП-ПРЗ за жилищно застрояване в ПИ с идентификатор 11538.15.156, в землището на гр. Свети Влас, както и писмо изх. № 2988-/2 от 28.11.2019 г. на директора на РИОСВ – Бургас, съгласно което предвидената от "Венид" ЕООД промяна на инвестиционното предложение не представлява изменение по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), което може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда и не подлежи на регламентираните с глава шеста от ЗООС процедури по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка въздействието върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или задължителна оценка на въздействието върху околната среда, както и на процедури по реда на глава втора от наредбата на ОС. Съгласно приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза с разрешението за строеж е допуснато усвояване на една минимална част от определените устройствени показатели по действащия подробен устройствен план (ПУП) – план за застрояване (ПЗ), одобрен с със заповед № 7/18.01.2012 г. на кмета на община Несебър, не е налице несъответствие и не е променен характера на застрояването. Установено е също, че за разрешението за строеж е издадена виза за проектиране, в която са посочени одобрените показатели по действащия ПУП – ПЗ. От приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява още, че строежът, предвиден за изграждане с процесното разрешение за строеж, попада частично в защитена зона BG0001004 "Емине – Иракли". Изслушаната и приета по делото съдебно- екологична експертиза не констатира в имота, за който се отнася оспореното разрешение за строеж, наличие на защитени животински и растителни видове, както и елементи на ландшафта, които да са значими за географското разпространение, миграцията и генетичния обмен в растителните и животинските популации и видове. При тези факти административният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ орган и при спазване на изискванията за форма- актът е писмен и е със съдържанието по чл. 149, ал. 9 ЗУТ, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. Законосъобразно е и заключението на решаващия съд, че при издаване на разрешението за строеж не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби и целта на закона, които да са основание за неговата нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. Първоинстанционният съд правилно приема, че нарушенията на нормите на ЗООС и ЗБР, дори такива да са допуснати при издаване на разрешението за строеж, могат да обосноват само незаконосъобразност, но не и нищожност на акта. Разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ (в приложимата редакция ДВ, бр. 82/2012 г., в сила 26.11.2012 г.) изисква одобряването на инвестиционните проекти да се предхожда от влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗООС, ЗБР, Закона за културното наследство или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект с условията в тези актове. В случая е установено, че с решение № БС-218-Е0/2007 г. на директора на РИОСВ – Бургас, и с писмо изх. № 208/13.11.2012 г. на същия орган, е прието екологична оценка да не се извършва, както и че промяната на параметрите на застрояване не попада в обхвата на приложения 1 и 2 към чл. 92 и чл. 93 ЗООС и не се налага оценка за въздействието по реда на глава шеста от закона. Такава е и констатацията в писмо изх. № 2988-/2 от 28.11.2019 г., с което директорът на РИОСВ- Бургас изрично заявява, че предвидената от дружеството промяна на първоначалното инвестиционно предложение, за която е издадено оспореното разрешение за строеж, не представлява изменение по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 2 ЗООС, което да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда и не подлежи на регламентираните с глава шеста от ЗООС процедури по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка и/или оценка въздействието върху околната среда, задължителна екологична оценка и/или задължителна оценка на въздействието върху околната среда, както и на процедури по реда на глава втора от наредбата на ОС. Следователно изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ в приложимата редакция са изпълнени. Дори да се приеме, че е налице нарушение на цитираните законови норми, то това нарушение не може да доведе до нищожност на разрешението за строеж. Отсъствието на влязъл в сила акт по ЗООС или ЗБР сочи на липсата на елемент от фактическия състав на разрешението за строеж – чл. 143, ал. 1, т. 4 (отм., но приложим към датата на издаване на процесното разрешение за строеж) и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, последица от която би била материалната незаконосъобразност на разрешението за строеж. Както вече се посочи, за да се приеме, че разрешението е нищожно, противоречието с материалния закон следва да е толкова съществено, че да води до пълна липса на условията за неговото издаване, т. е. актът да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт с такова съдържание на никакво основание. В случая оспореното разрешение за строеж не е засегнато от пороци с подобна тежест и не поражда нетърпими от правния ред последици. Този извод не се променя и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че строежът, предвиден за изграждане с процесното разрешение за строеж попада частично в защитена зона BG0001004 "Емине – Иракли" в съответствие с Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет. В този смисъл следва да се отбележи, че ЗООС и ЗБР не изключват възможността за строителство в защитени зони, но такова следва да се осъществява след провеждане на специалните законови процедури, което в случая е направено. Дори да се приеме, че към настоящия момент издадените строителни книжа – одобрен проект и разрешение за строеж, не са съобразени с действащите норми на екологичното законодателство, това би било основание същите да бъдат отменени като незаконосъобразни, възможността за което вече е преклудирана, но не и да бъдат обявени за нищожни. Нарушението на разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ (в приложимата редакция, изм. ДВ, бр. 101/2015 г.) при издаване на разрешението за строеж, дори да е допуснато, би могло да обоснове незаконосъобразност на разрешението за строеж и неговата отмяна, но не представлява основание за обявяването му за нищожно, тъй като не разкрива пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма или на законово основание за постановяването му, както и невъзможност акт с такова съдържание да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на ПУП. Противоречието с предвижданията на ПУП на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж е основание за незаконосъобразност на строителните книжа. Само в случаите на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице основания за прогласяване нищожност на строителните книжа. В случая правилно и обосновано от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, административният съд приема, че процесното разрешение за строеж съответства на предвижданията на действащия за имота ПУП - ПЗ, одобрен със заповед № 7/18.01.2012 г. на кмета на община Несебър, както и че липсва промяна на характера на застрояването. С разрешението за строеж е разрешено строителство, съобразено с показателите на застрояване, определени с действащия ПУП-ПЗ за имота, в това число с допустимата максимална височина, която е до 15 м., съгласно плана. Обстоятелството, че инвеститорът е предпочел по-малка височина – 10 м., е негово право, което не е в нарушение на нормативните изисквания и не обоснова извод за промяна на характера на застрояването. Възражението на касатора, че с оспореното разрешение за строеж се преуреждат въпроси, които вече са били регламентирани в други влезли в сила разрешения за строеж с № 481, № 482 и № 483 от 27.11.2014 г., които не са изгубили своето правно действие, е неоснователно. Както първоинстанционният съд правилно приема, процесното разрешение за строеж е издадено за обекти, различни от обектите, предмет на предходно издадените през 2014 г. разрешения за строеж. Новата концепция на инвеститора налага изработване на нов инвестиционен проект и издаване на ново разрешение за строеж, вместо изменение на одобрения проект по реда на чл. 154 ЗУТ, възможност на която се позовава подателят на касационния протест. Касационният довод, че при издаване на процесното разрешение за строеж не е спазена процедурата по чл. 149, ал. 6 ЗУТ, също е неоснователен. Правилно първоинстанционният съд приема, че тази процедура не предхожда разрешението и не е част от процедурата по неговото издаване, както и че е неприложима, поради липса на предвидените в нея предпоставки. Неспазването на законоустановеното изискване за обявяване на разрешението за строеж в определените в чл. 149, ал. 6 ЗУТ хипотези не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е пропуск в процедурата при издаване на акта, а такъв по обявяването на вече издаден акт. Ето защо и това твърдяно нарушение не води до нищожност на разрешението за строеж. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна решението на Административен съд – Бургас. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция Окръжна прокуратура – Бургас следва да заплати на ответника "Венид" ЕООД сумата 700. 00 лв. разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,