Решение № 5605 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите /НАП/ чрез юриск. М. Тоновска срещу Решение 4376 от 02.07.2021 г., постановено по адм. д. 4781/2020 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на В. Василева от гр. София сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2020 г. на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и разноски в общ размер на 310 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от В. Василева срещу Национална агенция за приходите иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национална агенция за приходите, се представлява от юрисконсулт Тоновска, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, В. Василева, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Тодорова, която развива съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на атакуваната с нея част от съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по искова молба от В. Василева от гр. София срещу Национална агенция за приходите /НАП/ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв., изразяващи се в психически страдания, опасения и други отрицателни емоции, претърпени от ищцата в периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2020 г. и причинени й от бездействие на НАП, довело до неправомерно придобиване и разпространение на личните й данни. С обжалваното съдебно решение АССГ е осъдил Национална агенция по приходите да заплати на В. Василева на основание чл. 1, чл. 1 от ЗОДОВ обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 200 лева, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 1000 лв. и е осъдил НАП да заплати на ищцата съдебни разноски в размер на 310 лв., а В. Василева да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението в отхвърлителния му диспозитив е влязло в сила като необжалвано. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на НАП, изразяващо се в неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защита на личните данни /ЕС/ 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR, Регламента/. Установил е, че безспорно на 16.07.2019 г., след осъществен нерегламентиран достъп чрез умишлени престъпни действия от страна на неизвестно лице, за ищцата са изтекли лични данни в публичното пространство от информационните масиви на НАП. Съдът се е позовал на обстоятелството, че ответникът е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламента , поради което при обработване на личните данни е длъжен да спазва принципите за законосъобразност и добросъвестност, залегнали в чл. 5, § 1, б. а, както и по б. е от същия Регламент, а именно: личните данни трябва да бъдат обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки. Въз основа на извършения от АССГ анализ на посочените разпоредби и обстоятелството, че е извършена хакерска атака, при която е осъществен нерегламентиран достъп до информационната система на НАП, съдът е приел, че е доказана първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е незаконосъобразно бездействие от страна на държавен орган да изпълни вменени му от чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от Общия регламент относно защита на личните данни /ЕС/ 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR/ задължения. АССГ е стигнал до извода, че ответникът не е изпълнил задълженията си по предотвратяване на престъпление и опазване изтичането на лични данни, като именно от противоправното му бездействие - неприлагането на подходящи технически и организационни мерки, осигуряващи невъзможност една хакерска атака да пробие системата от администрираните от него лични данни, е настъпил увреждащия за ищцата резултат. АССГ е приел, че ищцата е претърпяла в резултат на това незаконосъобразно бездействие твърдените от нея неимуществени вреди - изживени стрес, безпокойство, притеснение и опасения, които се доказват от събраните по делото свидетелски показания. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е заключил, че е осъществен фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, като е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ възлиза на 200 лв. Съдебното решение в обжалваните му част е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Неправилен е решаващият извод на административния съд, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на ответника - НАП да изпълни произтичащи от чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защита на личните данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 /GDPR/ задължения е доказан, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. Основателни са развитите от касатора НАП твърдения за недоказаност на обстоятелството, че при изтичането на данни от масивите на НАП са изтекли лични данни именно на ищцата, поради което недоказано остава наличието на реално претърпяна от същата вреда от вида на твърдяната. От единственото, изходящо от НАП писмено доказателство по делото разпечатка от електронната система, поддържана от НАП, относно вида и обема на изтеклите лични данни /л. 242 от първоинстанционното дело/, не се установява да са изтекли данни по отношение на В. Василева. В разпечатката е посочено, че за подадения идентификатор има разпространени данни, но липсва информация кой е този идентификатор. Липсват имена или ЕГН, от които да може да бъде направен извод, че така декларираното обстоятелство удостоверява теч на данни именно на ищцата, а не се отнася за друго лице, поради което следва да се приеме, че твърденията в исковата молба за увреда на ищцата са останали недоказани. Не се установява и засегнатото лице да е потърсило информация от ответника по реда на чл. 37б от Закона за личните данни. Необосновано и в несъответствие с наведените от страните твърдения и доказателства, АССГ в мотивите на съдебния си акт е приел, че не се спори между страните в процеса, че на 16.07.2019г. за ищеца В. Василева са изтекли лични данни в публичното пространство, за удостоверяването на който факт е представен отговор от НАП /л.242/, че има неправомерно разкрити лични данни, представляващи ЕГН и три имена /стр.2 и 3 от съдебното решение/ Още в първоначалния отговор на предявената искова молба, депозирана от ответника чрез юриск. Тоновска, подаден по делото в АССГ на 03.08.2000 г., се твърди, че липсват сочени от ищцата конкретни данни същата да е засегната от нераглементирания достъп до информационните масиви на НАП / л.28 по делото/, поради което същата не може да се идентифицира като засегнат субект и за нея не е налице активна процесуална легитимация да води този иск. Това становище на ответника е отстоявано в хода на съдебното производство, както и в депозираната по делото писмена защита. Както беше отбелязано в доводите на ВАС по-горе, т.нар. отговор от НАП на стр.242 от първоинстанционното дело не удостоверява обстоятелството, че посочените в него данни за неправомерно разкрити данни :ЕГН и три имена съставляват трите имена и ЕГН именно на ищцата В. Василева. Това обстоятелството не може да се доказва със свидетелски показания. В тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото реалното изтичане на нейни лични данни при осъществения неправомерен достъп до информационната система на НАП, т.е. реалното настъпване на вредата, чиято обезвреда претендира, което същата не е сторила, въпреки дадените й в тази насока от АССГ указания. По горните съображения неправилен е изводът на АССГ за наличие на всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди, поради което съдебното решение в обжалваната му част като неправилно следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло като неоснователна исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради недоказаност на реално претърпяване на твърдените вреди. Съдебното решение следва да бъде отменено и в частите за разноските, присъдени в полза на В. Василева, в размер на 10 лв. и на адв. Овчарова адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение