Решение № 1466 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7085/2010 г.

Решение № 1466 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7085/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодора Д. Атанасова, Стоян А. Стоянов, Ница Т. Бояджиева, Златка Т. Михайлова, Васила С. Христова, Николай С. Георгиев, Стамат Я. Стаматов, Нина Е. Узунова, Стамат А. Гугучков, Хросина Д. Стаматова, Сийка С. Миланова, Марчо С. Стаматов, Станчо М. Станчев, Султана В. Стаматова, Надежда Л. Стаматова, Веселин Л. Стаматов и Дойко Жечев Събев, Живко Дойков Събев и Мария Дойкова Събева - наследници на починалата в хода на процеса касационна жалбоподателка Зоица Янева Събева, срещу Решение № 241 от 26.02.2010 г., по адм. д. № 1134/2009 г., постановено от Административен съд - Бургас. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост по отношение на част от подобренията и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение. В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответникът - кмета на община Созопол и ответниците Мария Събева, Живко Събев и Радостин Пътров не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Производството пред административния съд е по реда на § 4з, вр. § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 АПК. Образувано е по оспорване на заповед № Z-969/06.07.2009 г. на кмета на Община Созопол, с която е утвърдена оценка на подобренията върху новообразуван недвижим имот № 361, находящ се в землището на с. Черноморец, Община Созопол, селищно образование "Червенка", извършени върху ползвателски имот № 275, който попада върху новообразуван имот № 361 с площ от 354 кв., в размер на 600 лева за 14 броя лози и 16 бр. плодни дръвчета, издадена на основание § 4л във връзка с § 4з, ал. 2 и § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 2, т. 3, ал. 3 от ПЗР ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Заповедта е оспорена от бившия ползвател на имота Радостин Т. Патъров с доводи, че не са включени всички подобрения в имота. Съдът е изменил оспорената заповед, като увеличил стойността на подобренията, които следва да заплатят наследниците на възстановения собственник Стоян Андонов Стоянов /касаторите в настоящото производство/ от 600 лева на 7957 лева. За да измени оспорената заповед, съдът приел, че в оценката не са включени всички подобрения, а именно: 5 смокинови дръвчета, нар, 3 ябълкови и 3 крушови дървета, праскова, 3 сливови дървета, по едно кайсиево, вишнево, черешово, дюлево и орехово дърво и 25 броя лози, както и изградените циментова отходна яма с размери 3м./3м./2м., пътека с дължина 20м., покрита с тротоарни плочки с размер 30/30 и бетонов бордюр, ограда от метална мрежа с бетонови колове (10 броя) и метална врата. По делото е прието заключение на назначена СТЕ, което съдът кредитирал като безпристрастно и компетентно. Съобразно заключението на вещото лице общата стойност на подобренията и трайните насаждения в процесния имот е 7 957 лева, като сума от стойността на трайните насаждения, изчислена по Наредба за базисните цени на трайните насаждения в размер на 5 876,95 лева, и пазарната цена на изградените съоръжения съобразно проектно-сметна документация в размер на 2 080 лева. Вещото лице е дало заключение след оглед на имота и при липса на данни експертизата в административното производство да е направена след оглед на имота, съдът възприел експертната оценка, дадена в производството по оспорване на административния акт. Съдът подробно обсъдил фактите по делото и приел, че като бивш ползвател на имота жалбоподателят Патъров, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот има правата по чл. 72 от ЗС. При тези данни съдът постановил решението си, като съобразил нормата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Предвид оценката по СТЕ, съдът изменил, като "редуцирал", явно е имал предвид увеличаване, на одобрената с оспорената заповед оценка. Обжалваното решение е допустимо. Твърдението, че съдът се произнесъл свръхпетитум не намира опора в данните по делото-в жалбата до БАС оспорващият Р. Патъров е възразил против процесната заповед, като изрично посочил, че не са включени извършените от него подобрения. После примерно посочил някои от тях, като изградената септична яма, смокинови дървета и др., и изрично поискал допускане на експертиза с извършване на оглед и оценка на всички подобрения. Поради това доводът, че законосъобразността на оспорената заповед е преценявана извън заявения предмет на жалбата е неоснователен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Ползувателят е добросъвестен подобрител с право да получи увеличената от извършените подобрения стойност от ползвания от него имот, който е отреден за бившите собственици с одобряване на ПНИ. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за необосновано завишаване на стойността на подобренията, направени в имота от бившия ползвател. В случая е приложима разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС. Специалният закон ги е приравнил по статут на добросъвестни владелци, поради което следва да бъдат оценени всички извършени подобрения. С тях се е увеличила стойността на имота, съответно определена към деня на постановяване на съдебното решение. Тези случаи попадат в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като оценката се извършва по пазарни цени. Правото на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти по аргумент от § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и на оценяване подлежат всички подобрения, съществуващи към този момент. Стойността на трайните насаждения правилно е определена по Наредба за базисните цени на трайните насаждения, а стойността на изградените съоръжения -по пазарни цени. Приложеното с жалбата копие от нотариален акт № 181/14.04.1993 г. по н. д. № 2441/1993 г. не води до извод, обратен на посочения. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е оценил като подобрения изградените в процесната част от имота циментова отходна яма, пътека с дължина 20м., покрита с тротоарни плочки и бетонов бордюр, ограда от метална мрежа с 10 бетонови колове и метална врата. Тези подобрения са трайно прикрепени, като отделянето им ще доведе до съществено увреждане на имота и представляват подобрения. Тук следва да се посочи Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот - че само трайно прикрепените към земята подобрения, водещи до увеличение на стойността на имота подлежат на заплащане. Известно е, че подобренията представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или материали, които по този начин обективно увеличават неговата стойност. Ако с извършените разходи за материали и труд добросъвестният владелец, към който е приравнен и ползвателя на земеделски земи по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е предизвикал трайно обективно увеличение в общата стойност на имота, той има право да му бъде заплатено това увеличение. Законосъобразно е прието, че критерия, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване, каквото е налице, когато вещта е съединена със земята посредством различни елементи и съоръжения, а не само със собствена тежест. Трайното закрепване е достатъчно за извод за съединяване на постройката със земята под нея. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за "немотивираност на експертизата" на вещото лице. Доводи в тази насока жалбоподателите е следвало да направят в производството пред административния съд. В това производство те не са оспорили заключението на експерта, нито са поискали назначаване на повторна или допълнителна експертиза. В касационното производство е недопустимо оспорване на експертното заключение. Процесуалното бездействие на страните не може да бъде компенсирано с навеждане на доводи в този смисъл пред касационната инстанция. Доводът, за твърдяната "неяснота" на заключението не съответства на действителното положение, а този, че "липсата на базова стойност на насажденията" е довела до необоснованост на решението е неоснователен . Съображенията, изведени от чл. 151 ЗУТ са неотносими в случая, тъй като правоотношенията между страните са напълно уредени от специалните разпоредби на ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,