Решение № 316 от 8.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 982/2013 г.

Решение № 316 от 8.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 982/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нахд. № 6911/2010 г. на Районен съд гр. Варна и внохд. № 1020/2012 г. на Окръжен съд гр. Варна, образувано по искане на осъдения Е. Т. С.

В съдебно заседание искането се подържа от защитник с писмени бележки.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения изцяло неоснователно.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 27.11.2012 г. постановено по внохд. № 1020/2012 г. на Окръжен съд гр. Варна е потвърдена присъда по нохд. № 6911/2010 г. на Районен съд гр. Варна, с която подсъдимия тогава Е. Т. С. е признат за виновен на 12.12.2010 г. в [населено място], да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК и осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения С.:

Основните пороци на инстанциите по същество, според защитата на осъдения са:

• липса на реална аргументация относно кредитирането на свидетелите от ВРС

• алтернативни фактически обстановки в мотивите на ВРС

• липса на анализ на конкретни свидетелски показания

• противоречия в мотивите на ВРС.

В подкрепа на тези доводи защитата е направила собствен анализ на доказателствата по делото, от който е направила вътрешно противоречиви изводи по фактите, в някой части изводите противоречат дори и на правилата на формалната логика. Така твърди се, че първоинстанционния съд не бил анализирал показанията на св. Бакалски, а от друга че съда се мотивирал с "несъществуващи показания на св. Бакалски". Твърди се, че неправилно е дадена вяра на показанията на полицейските служители и няма как да се сподели приетото за достоверно от показанията на приятелите на подсъдимия.

Доводите са изцяло неоснователни и това е така защото:

Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, подробно и дори в детайли са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. В тази връзка първоинстанционния съд е уважил всички доказателствени искания на защитата на подсъдимия.

Изводите по фактите са логични, последователни и безпротиворечиви и липсват игнорирани или недооценени доказателства, както и превратно тълкувани.

Въззивния съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като след като е обсъдил направените пред него оплаквания подробно е посочил основанията, поради които не ги възприема.

При правилно установени факти и закона е приложен правилно. На инкриминираната дата и място подсъдимия се е опитал да осуети съставяне на акт за административно нарушение извършено от приятеля му Вели, като обиждал полицейските служители, дърпал съставения вече акт, удрял по служебния автомобил, грубо нарушил обществения ред, извършил непристойни действия в пияно състояние и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение правилни и законосъобразни, а искането за възобновяване изцяло неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение