Решение № 402 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник- изпълнителният директор на "Държавен фонд "Земеделие" против решение 1061/ 28.12.2023 г. по адм. д. 821/ 2023 г. по описа на Административен съд- Хасково. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно и необосновано. Целта на закона е да бъдат подпомагани земеделски стопани, които реално отглеждат за продължителен период от време регистрирани с ушни марки животни в собствен животновъден обект или в нает, регистриран животновъден обект. Отказът по ДПЖСК и СМКЮ е законосъобразен при спазване на чл. 23 от Наредба 3/ 15.02.2015 г., защото декларираните животни не са открити в обекта, няма такива и сред върнатите от паша. Съдът не е обсъдил докладната записка на началника на РТИ- Хасково от 28.08.2020 г. /възникнало съмнение при проверка на бащата на кандидата за използване на едно и също стадо овце и крави от две физически лица/ и доклада от проверката на място, при която не са установени животни на М. К.. Проверяваният не е посочил място, където се намират неговите животни, нито е съдействал да бъдат върнати в стопанството. Претендира присъждане на разноски и отмяна на решението като неправилно. Ответната страна М. Е. К. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като мотивите към административния акт се съдържат в друг документ, който предхожда издаването на оспорения административен акт. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е уведомително писмо 02-260-6500/9928 от 28.06.2023 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ , с което на М. К. за кампания 2020 г. е отказано изцяло финансово подпомагане по схеми за преходна национална помощ, обвързано с производството подпомагане за животни по чл.18, т.1 и т.6 от Наредба 3/ 17.02.2015 г.за условията и реда за прилагане на схеми СМКЮ /схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници/ и ДПЖСК /схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол/ за директни плащания, като са наложени санкции за бъдещ период време по чл. 31 от Регламент 640/ 2014 за СМКЮ 2407,5 лв. и за ДПЖСК от 13846 лв. За да отмени уведомителното писмо като незаконосъобразно първоинстанционният съд приема следното:1. УП е издадено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК Органът е следвало да направи повторна проверка, след като М. К. е заявил, че не може да участва в проверката и е поискал отсрочка, 2. Не е съобразен чл. 20, ал. 3 и чл. 23, ал.3 от Наредба 3/ 17.0.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания относно периода, в който земеделските стопани са длъжни да отглеждат заявените за подпомагане животни най-малко 80 дни от деня, следващ деня на подаване на заявлението. В случая, считано от 20 май 2020 г. до 8.08.2020 г. този срок е изтекъл, а проверката е направена на 21.08.2020 г. Решението е неправилно. Уведомителното писмо е постановено след отменително решение 270/ 12.04.2023 г. по описа на АС-Хасково в производство по оспорване на първоначалното УП 02-260-6500/9928/ 15.11.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Необоснован е изводът на съда, че е допуснато съществено нарушение на чл. 35 от АПК и на принципа на истинност. Към делото е приложена административната преписка, като на л.93 от адм. д. 39/2023 г. по описа на АС-Хасково се намира заповед 422797/19.08.2020 г. на началник отдел на РТИ- Хасково при РА за извършване на проверка на място на кандидат с УРН 427824 с начална дата 19.08.2020 г. и крайна дата 3.09.2020 г., от конкретно длъжностно лице, което да предаде контролен лист за проверката до 4.09. 2020 г., при спазване на чл. 26б, ал.1 от ЗПЗП. Проверката на място е извършена на основание чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. Компетентният орган за проверката на място в случая е структура на Разплащателната агенция по чл. 26а, ал. 2, т.1 от ЗПЗП. Разпоредбите на чл. 28 и чл. 30 от Регламент (ЕО) 796/2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация изискват при извършване на проверка на място да бъде изготвен контролен доклад, който при констатирани нередности задължително да бъде предоставен на земеделския производител за запознаване и подаване на евентуални възражения. Присъствието на земеделския производител при извършване на проверки на място не е задължително. Приложен е доклад на проверката на място от 21.08.2020 г./л.94 и сл./, който е изготвен в съответствие с чл. 59, пар. 3 от Регламент 1306/2013. Отразено е, че кандидадът е уведомен по телефона за стартиращата проверка в момента на пристигане в стопанския двор на 21.08.2020 г. в 7, 25 ч., а той поискал отлагане на проверката с три дни. Проверката на намиращите се в стопанския двор животни установява, че там няма животни на кандидата. От паша са върнати овце. Всички ушни маркери, доказват собственост на други лица- 160 бр. овце на Е. К. и 4 бр. собственост на "Верде Фуудс" ЕООД. Намерени са крави, които са собственост на Е. К. /баща на М. К./. Извършен е повторен разговор с М. К. и е поискано от него съдействие за проверката - да посочи на кое пасище се намират животните му, да посочи лицето, което се грижи за тях, да даде контакти за връзка с пастира, в рамките на деня да бъдат върнати животните в стпопанството за проверка. Получен е пълен отказ. Е. К. не е дал информация за местонахождението на животните, не е дал координати с пастира, нито е разпоредил връщане на животните в стопанския двор. На 24.08.2020 г. М. К. е представил в офиса на РТИ карти, анкетен формуляр, справка дейност, справка животни, паспорти на крави, регистрация на животновъден обект, зоотехнически сертификати на овце, договор за земя, договор за изкупуване на и доставка на сурово овче мляко с "Аркус-99" ООД и ППП за доставка на мляко, както и удостоверение за животновъден обект. Кандидатът е запознат с резултатите от проверката. Допълнително в декларация от 26.08.2020 г. е посочил, че бил болен и затова не е присъствал на проверката,а физически не могъл да съдейства / л.167/. Не е допуснато съществено нарушение на чл. 35 от АПК, защото кандидатът е уведомен за началото на проверката. Отказал е да съдейства. Съгласно чл. 59, пар. 7 от Регламент 1306/2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика с изключение на случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, заявленията за подпомагане или исканията за плащане се отхвърлят, ако бенефициерът или негов представител попречи на извършването на проверка на място. Представените впоследствие писмени доказателства не доказват, че животните са в наличност. Проверката е започнала въз основа на докладна записка от "ТИ" вх. 05-2-262/127/1 от 31.07.2020 г. и докладна записка изх. 05-2-262/127/2 от 12.08.2020 г. /л.168/ на директор на Дирекция "ДП" на ДФЗ. Извършена е на 21.08.2020 г. едновременно на М. К. и Е. К. въз основа на заповед 422797/ 19.08.2020 г., заповед 416857/2020 г. и заповед 415194/2020 г. по схема НДЖ-2020, без предварително уведомяване на кандидатите и по съмнение за използване на едно и също стадо овце и крави за деклариране от двама кандидати. Като краен резултат в хода на административното производство не са установени факти, които да доказват право на подпомагане по схема за обвързано с производството подпомагане за месодайни крави и овце под селекционен контрол по НАРЕДБА 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Резултатите от проверката са оформени в Доклад за Проверка на място "НДЖ-2020 специфично подпомагане"/ л.94-166/ от 26.08.2020 г., представлява официален писмен документ, който не е оспорен в хода на съдебното производство. С писмо от 28.08.2020 г. /л.169/ кандидатът е уведомен за резултата от проверката от началник отдел "РТИ", като е дадена възможност кандидатът да направи бележки и възражения. Развити са съображения от съда за приложимост на чл. 20, ал. 3 и чл. 23, ал. 3 от Наредба 3/2015 г. относно задължението на кандидата да продължи да отглежда животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане и че към момента на проверката този срок е изтекъл и за стопанина вече няма задължение за задържане на животните, от което прави извод за материална незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо. Тези съображения са неотносими към предмета на спора. Такава защитна теза не е развивана от М. К. нито в административното производство, нито в хода на първоинстанционното съдебно производство. През цялото време К. твърди, че животните реално съществуват, но не е имал възможност да докаже този факт. За първи път в съдебното решение на административния съд е посочен факт за липса на животни, но поради отпаднало задължение по чл. 20, ал. 3 и чл. 23, ал. 3 от Наредбата. Това е недопустимо, защото е извън предмета на развилия се спор между страните. Срокът от 80 дни за отглеждане на животни не е максимален, а минимален. Съгласно чл. 20, ал. 6 и чл. 23, ал. 6 от Наредбата размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя на брой допустими за подпомагане животни, за които е изпълнено условието по ал. 4, което обвързва помощта с производство, а това подлежи на самостоятелно доказване. Следователно съдът не може за първи път в съдебния акт да посочва за доказани определени обстоятелства и да ги подвежда под материалноправна норма, която освобождава от отговорност кандидата за финансово подпомагане. Такъв спор между страните не е развиван и поради това и административният орган не е събирал доказателства дали има или няма данни в БАБХ за отпаднали от регистрация животни, собствени на М. К.. Съдебната практика, на която се позовава съда, е некоректно цитирана, защото се отнася за други случаи. Предвид изложеното решението на съда е неправилно като материално незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено, а по същество жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на направените на две съдебни инстанции разноски, а именно- държавна такса за касационното производство в размер на 133,23 лв., както и юрисконсултски възнаграждения за две съдебни инстанции в размери по 200 лв, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24, предл. второ от Наредба за заплащането на правна помощ, или общо 400 лв. При извършена служебна проверка на събраната държавна такса се установи, че материалният интерес по делото, посочен в решението на съда, е в размер 16 654,12 лв. Наложени са санкции за бъдещ период от време по чл. 31 от Делегиран Регламент 640/2014 в размери по СМКЮ от 2407,50 лв. и по ДПЖСК от 13836 лв., което означава материален интерес общо от 32897,62 лв. Внесената държавна такса за касационното производство е само в размер на 133,23 лв., поради което се дължи още държавна такса от 129,95 лв. по сметка на ВАС. Предвид изхода на делото ответникът е задълженото лице, което следва да заплати държавната такса от 129, 95 лв. по сметка на Върховния административен съд. Предвид изложеното, състав на Върховния административен съд, Пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК