Решение № 8531 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2910/2017 г.

Решение № 8531 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2910/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. В., с адрес: [населено място], [улица], чрез процесуален представител, против решение № 7173 от 17.11.2016 г. по адм. дело № 955/2016 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-2741/04.11.2015 г. на Главен инспектор в областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като бъде отменена заповедта за прилагане на ПАМ. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – Главен инспектор в ОО "АА" – София към ИААА не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на А. А. В. срещу заповед № РД-14-2741/04.11.2015 г. на Главен инспектор в ОО "АА" - София към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е приложена ПАМ спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен [рег. номер на МПС], на автомобил марка "БМВ 320", собственост на Т. Г. В., и е определено място за домуване на автомобила – охраняем паркинг Ю. ООД – [населено място], ж. п. гара Индустриална зона, разходите във връзка с което са за сметка на водача, а превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 02.11.2015 г. около 21: 30 ч. на главен път Е-І-80, около 6-ти километър от [населено място], по посока ГКПП Калотина, служители на Гранично полицейско управление - Калотина са задържали лица, отговарящи на профила "нелегален мигрант" и превозващите ги български граждани, за което е съставена докладна записка. В нея са посочени поименно 30 лица, граждани на Афганистан, превозвани в шест автомобила, движещи се в колона – процесната ПАМ е приложена по отношение на един от описаните автомобили. Служителите на Гранична полиция са уведомили ОО "АА" – София и във връзка с докладната записка е извършена проверка, при която е установено, че се касае за извършен превоз на чужди граждани срещу заплащане. Водачът В. е посочил в дадени писмени обяснения, че се е срещнал с непознат човек в компютърния клуб в кв. Овча купел срещу Нов български университет и се уговорил с него да откара няколко човека на 7 км. от [населено място], за която услуга непознатият му обещал да заплати 100 евро, след като извърши услугата и се върне обратно в клуба. Платил му 20 лв. за гориво. Дошли 30-40 човека, които разговаряли с непознатия мъж, след което пет от тях се качили в колата на жалбоподателя. Констатирано е, че водачът не притежава документ за обществен превоз на пътници. При тези данни на В. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като е прието, че превозът е извършен в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП. Въз основа на съставения акт, докладната записка от младши инспектор при ГПУ – Калотина и писмените обяснения на В. е издадена и процесната заповед, в която административният орган е посочил, че след извършена справка в информационната система на Агенцията е установено, че за автомобила няма издадено заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България и не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, поради което и на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП е приложена ПАМ. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а от ЗАвП. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заповедта е издадена в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на тези съображения АССГ е постановил оспореното решение. Решението е правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. А според § 1 от ДР на ЗАвП обществен превоз е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителна мярка - временно спиране от движение на лекия автомобил, с който се осъществява нерегламентираната дейност. Мярката се реализира чрез временно сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, както и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство - Арг.: чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП. С оглед ангажираните по делото доказателства АССГ правилно е приел за изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, т. к. от данните по административната преписка безспорно е установено, че на горепосочената дата водачът А. А. В. е осъществил с процесния автомобил превоз на пет лица срещу заплащане. В този смисъл изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон е правилен. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е установено извършването на нарушението, тъй като не са иззети копюрите, с които е извършено заплащане на превоза. От събраните с административната преписка доказателства, включително и от обясненията на В. несъмнено се установява извършването на превоз на лица срещу заплащане. Едва с касационната жалба, В. заявява, че дадените обяснения били под натиск и че е качил петте лица на автостоп, което представлява защитна теза, неподкрепена с никакви доказателства и противоречаща на всички събрани доказателства по делото. Предвид изложеното и при липса на релевираните касационни основания за отмяна, след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,