Решение № 9126 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2020 г.

Решение № 9126 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ц., от [населено място], [община], чрез неговия пълномощник срещу решение № 170/13.12.2019 г. по адм. д. № 149/2019 г. на Административен съд Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-заместник-кмета на община Севлиево чрез процесуалния си представител в писмен отговор и писмена защита намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: К. Ц. като собственик на УПИ VІІІ-423 в кв. 40 по плана на с. Бериево, община Севлиево, на УПИ VIII-432 по плана от 1981 г. с площ от 374 кв. м., е подал до кмета на Община Севлиево заявление с рег. № ДД-4-А-05-699 от 18.04.2019 година, с което е направил искане за изменение на влязъл в сила ПУП, касаещ имота му, посочен по-горе, като бъде възстановена площта на имота в съответствие с плана на селото от 1931 година и притежавания документ за собственост – нотариален акт № **, том І, нот. дело № 272/1980 година на РС – Севлиево. В искането е посочено, че срокът по чл. 208 е изтекъл, регулацията от 1981 г. не е приложена, поради което на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ следва да бъде възстановена площта на имота в съответствие с плана на селото от 1931 г. и следва да му бъдат възстановени отнетите от имота му 176 кв. м., влизащи в открита улица по плана от 1981 г. тъй като не е провеждана процедура по принудително отчуждаване и не е извършвано обезщетяване по какъвто и да било начин. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Цанов срещу писмо с изх. № ДД-4-А-05. 699/01 от 17.05.2019 година, подписано от заместник-кмеат на община Севлиево, в което е посочено, че съществуващата югоизточна ограда на имота на Цанов е заснета по действащия от 1981 година план на с. Бериево и оградата съвпада с регулационната линия, поради което се счита, че регулацията е приложена и от 1981 година имотът се ползва с квадратура от 374 кв. м., каквато е и към настоящия момент; няма промяна в регулацията и от предходния план; мероприятията по отчуждаване на част от имота в размер на 176 кв. м. са проведени и посочената площ попада в сервитута на дере, коригирано още в миналото, като там попадат и подземни комуникации – улична канализация, действаща и към настоящия момент. В заключение е посочено, че липсва основание за възстановяване на част от имота с квадратура от 176 кв. м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу посоченото писмо. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Според съда обжалваното писмо съдържа недвусмислено и ясно волеизявление по направеното искане с характер на отказ. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за частта в размер на 176 кв. м. от бившия имот с пл. № 281 по плана на с. Бериево от 1931 година отчуждителното действие на дворищнорегулационния план не е прекратено по силата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като уличната регулация е приложена и това е станало преди приемане на застроителния и регулационен план на с. Бериево от 1981 година, в който оградата, изпълнена по имотната граница на ПИ № 432, която е и регулационна линия на УПИ VІІІ-432 от новия план на селото, е отразена в кадастралния план с графичното обозначение за такъв вид ограда /"v"/, като според вещото лице правата регулационна линия към бившата улична регулационна линия, а сега регулационна линия към пешеходна улица, говори именно за реализиране на улицата. Настъпилото съвпадение на имотните граници с регулационните линии по отношение на югоизточната граница на процесния имот говори за прилагане на дворищно-регулационния и уличнорегулационния план. Настоящата инстанция намира, че в случая е налице годен за обжалване административен акт, материализиран в процесното писмо, поради което обжалваното решение е допустимо. Решението е и обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че наследодателите на жалбоподателя са признати за собственици с нотариален акт № 69/1980 г. за собственици на дворно място с построените в него сгради, за което място е отреден парцел VIII-пл. № 281 по плана на с. Бериево. В нотариалния акт. квадратурата на парцела не е посочена, посочена е само площта на целия имот с пл. № 281 – 550 кв. м., но измерена по графичен път от плана площта на парцел VІІІ-281 е 379 кв. м. Това е станало при действието на улично-регулационния план от 1931 г., който е действал до влизането в сила на новия план от 1981 г. Застроителният и регулационният план от 1981 г. е изработен върху нов кадастрален план план, като за имот 432, представляващ част от имот пл. № 281 по предходния план е отреден парцел VIII-432 с плана от 1981 г. Квадратурата на имот 432 e с площ от 380 кв. м., като отреденият за него парцел VIII-432 е сплощ от 374 кв. м., като 6 кв. м. попадат в улица с о. т. 107-108 северно от урегулирания имот. В случая, според вещото лице, регулационните линии на парцела съвпадат напълно с изградените на място огради по имотната граница на имота. По плана от 1931 г. имотът е бил урегулиран в парцел VIII-пл. № 281 с площ от 379 кв. м. По този план югоизточно към съществуващото дере е била предвидена улица с о. т. 161-162 с ширина 6 м. Всички парцели, прилежащи на улицата с о. т. 161-162 по плана от 1931 г. са с огради по предвидената улична регулация в права линия, според вещото лице, което сочи, че регулацията по плана от 1931 г. е приложена. По плана от 1981 г. между югоизточните регулационни линии на процесния УПИ VIII-432, както и на съседните УПИ-та и дерето няма предвидена улица с осови точки, а само пешеходна пътека и по този начин между дерето и имотните граници на урегулираните имоти е останало разстояние между 4 и 5 метра, оформено като пешеходна пътека. Улицата пък с о. т. 161-162 по стария план на с. Бериево от 1931 г. преминава през част от имота на жалбоподателя и е открита. Ширината на улицата по плана от 1931 г. от 6 метра вследствие подкопаване брега на дерето, е намалена и по тази причина по новия план от 1981 г. е предвидена само пешеходна пътека с ширина 4-5 метра. Както се посочи по-горе регулацията от 1981 г. е приложена, тъй като регулационните линии на процесния имот съвпадат с имотните граници. От изложеното се налага фактическата констатация, че с изменението на плана от 1981 г. югоизточната част от процесния имот не е предвидена за улица, а това предвиждане е станало с плана от 1931 г., поради което с плана от 1981 г. не е предвидено отчуждаване на претендираните от жалбоподателя 176 кв. м. На този извод сочи и сравнението в площта на двата урегулирани имота-VIII-пл. № 281 с площ от 379 кв. м по плана от 1931 г. и УПИ VIII-432 с площ от 374 кв. м. по плана от 1981 г. От правна страна се налага изводът, че в случая не са налице претендираните от жалбоподателя предпоставки на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на подробния устройствен план от 1981 г. и редуцирането на имота му съобразно плана от 1931 г. По плана от 1981 г. не е извършено отчуждаване на 176 кв. м. от имота на жалбоподателя и притежаваният от наследодателите му урегулиран имот по плана от 1931 г. е бил с площ от 379 кв. м., а по плана от 1981 г. 374 кв. м., като регулациите са приложени. На последно място, текстът на чл. 135, ал. 2 ЗУТ предвижда, че когато искането е за изменение на ПУП, какъвто е процесният случай, то към искането се прилага скица-проект с предложение за изменението му, които в случая липсва. Предвид изложеното, като е приел обжалвания отказ за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,