Решение № 2516 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2010 г.

Решение № 2516 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9645/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Комерс-Гошев и с-ие" СД моли да бъде отменено решение № 114/16.06.2010 г. по адм. д. № 580/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 150900131/19.05.2009 г. на ТД на НАП-Плевен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Комерс-Гошев и с-ие" СД против РА № 150900131/19.05.2009 г. на ТД на НАП-Плевен, с който не е признат данъчен кредит 40 666 лв с лихви за м. 1, 3, 6 и 12.2007 г. и е увеличен финансовия резултат за 2007 г. като е определен корпоративен данък за довнасяне 5606,19 лв с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия. Ревизионният доклад не е бил връчен на касатора и съдът е приел, че това процесуално нарушение на лишава ревизираното лице от право на защита в административното производство и при обжалването на РА по административен ред, след като е подадено възражение по РД с приложени доказателства, които са обсъдени в РА на стр. 12-14. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 4 бр. фактури на "Хелиос-61-2" ЕООД, на основание чл. 6, 9 и 25 ЗДДС, поради липса на данъчно събитие - осъществени доставки. Доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция, не е представил поискани по чл. 32 ДОПК доказателства, а представените с възражението по РД два договора, извлечения от счетоводни регистри на доставчика, платежни документи, допълнително споразумение органите по приходите и съдът са преценили като лишени от достоверна дата. Посредническия договор, допълнително споразумение и приходен касов ордер са били представени и в съдебното производство, като ответника е оспорил истинността им относно дата на съставяне и съдържание. Съдът е приел, че фактурата за доставка на печатни материали не съдържа посочване на количеството и вида на предмета на доставката. От късно представения договор от 10.01.2007 г. и заключението на счетоводната експертиза съдът е направил извод, че фактурата би следвало да касае авансово плащане, което не е отразено в посочения във фактурата предмет. Съдът е приел, че фактурата не отговаря на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС и на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1/24.01.2007 г. Приел е също, че не е налице и основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗДДС. По договора авансово плащане е следвало да се извърши до 30.01.2007 г. Представен е приходен касов ордер от 24.01.2007 г. - след третото съдебно заседание, оспорен от ответника, за достоверността на датата на който не са представени доказателства по чл. 181, ал. 1 ГПК и същият е приел, че не установява настъпване на данъчно събитие - авансово плащане по доставка. Ордерът не съдържа подписи на счетоводител и касиер - реквизити по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 5 ЗСч и няма доказателствена сила да установи описаните в него факти. Не е представена и касова бележка от касов апарат с фискална памет за извършено плащане в брой. По двете фактури за доставка на ваучери от 5 лв. и 15 лв. след подробен анализ на доказателствата съдът е приел, че не е доказано прехвърляне на собствеността върху фактурираните родово определени вещи, нито плащане на стойността им, не е установено реално изпълнение на фактурираните доставки и е отхвърлил жалбата против РА. По фактурата с предмет комисионен договор съдът е приел, че не е установено осъществяване на доставката, нито защо ревизираното лице и "Хелиос-61-2" ЕООД договарят да извършат посредническа услуга в полза на трето лице "Оско 04" ЕООД при липса на възлагане от това трето лице за ревизираното лице. В съдебното производство са представени посреднически договори между касатора и "Пропърти БГ" ООД и между последното дружество и третото лице, за които съдът обосновано е приел, че не са представени доказателства по чл. 181, ал. 1 ГПК за достоверност на датата на съставянето им и предвид датата на представянето им по делото са съставени в по-късен момент. Не са представени доказателства за извършване на предвидените в договора фактически и правни действия, съставляващи посредническата услуга, нито е установено плащане на данъчната основа и данъка по фактурата. Съдът е достигнал до законосъобразен извод, че осъществяване на доставка не може да се докаже само от факта на редовното й осчетоводяване в счетоводството на получателя по доставката. В РА е увеличен финансовия резултат с 63 000 лв - разходи по фактурата от м. 6.2007 г. с предмет плащане по комисионен договор на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 ЗКПО. Съдът е приел, че след като е установено, че по фактурата не е осъществена доставка по посредническия договор и предвид чл. 10 ЗКПО, който изисква разходът да е отразен в счетоводен документ, който вярно отразява стопанската операция. В случая констатациите в РА за липса на доставка по фактурата не са оборени в съдебното производство и съдът е приел, че фактурата не отразява реално извършена услуга, а отчетените въз основа на нея разходи са в нарушение на принципа за документална обоснованост и РА е законосъобразен и в тази част. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразност на определените с РА задължения на касатора по ЗДДС и ЗКПО в обжалваната част с две уточнение. Ревизията е извършена по общия ред, а не по чл. 122 и сл. ДОПК и фактическите констатации в РА не се ползват с доказателствена сила, докато не бъдат оборени от ревизираното лице при обжалването по административен ред или в съдебното производство. Тази неточност на мотивите не се отразява на правилността на решението и допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Във фактурата от м. 6.2007 г. за комисионна по посредническия договор е посочено, че плащането ще се извърши в брой. В преписката и по делото не е представен касов бон за извършено плащане по тази фактура, с което е налице основание по чл. 10, ал. 4 ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 2 ЗКПО разходът да не бъде признат. В посоченият текст е предвидено, че данъчно задължените лица са длъжни да отчитат и регистрират извършваните продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. След като не е представена фискална касова бележка за плащане извършено в брой е налице основание по чл. 10, ал. 4 ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 2 ЗКПО разходът да не бъде признат. С това допълнение изводът на съда за правилно приложение на чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО е правилен. Относно облагането по ЗДДС съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и доводите на страните и е достигнал до правилен извод, че по делото не е установено осъществяване на доставките по спорните фактури, поради което за касатора не възниква право на приспадане на данъчен кредит по тях. Правилно съдът е приел, че осчетоводяването на фактурите не е достатъчно, за да се установи осъществяване на доставки на стоки и услуги. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Правилен е изводът на съда, че липсата на доказателства за връчване на уведомлението за изготвен ревизионен доклад не води до извод, че ревизионния доклад не е получен от ревизираното лице, след като е подало възражение по ревизионния доклад с приложени доказателства, които са обсъдени в издадения ревизионен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено с решението на административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,