Решение № 14292 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2016 г.

Решение № 14292 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4011/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител гл. юрк. Л. Ж., срещу решение № 4 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 149/2015 г. от Административен съд - С.. С него съдът е отменил Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/8514 от 28.09.2015 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, с което на М. А. Р. е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по Схемата за преразпределително плащане (СПП). Със същото решение съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд изградил фактическите си констатации върху непълно и неточно заключение, изготвено по назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Спорът не бил изяснен от фактическа страна и съответно съдът бил стигнал до необосновани изводи. Иска се отмяна на решението, както и присъждане на разноски. Ответникът - М. А. Р. от с. Я., община Д., област С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно. Предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - С. е бил сезиран с жалба от М. А. Р. срещу Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/8514 от 28.09.2015 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по СПП. Съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е установил, че при декларирана от жалбоподателя площ от 3,00 ха, отказът за изплащане на субсидия по СЕПП и по СПП се дължал на разлика между декларирана и установена площ в размер на общо 0,71 ха (31% наддеклариране). Разликата била формирана по отношение на 0,01 ха от БЗС 87504-265-1-1, определена като недопустима, като попадаща извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 и по отношение на 0,70 ха от БЗС № 87504-6-2-1, една част от които не била обхваната от допустимия слой, а друга част (0,02 ха) се явявала двойно заявена. По делото е била назначена и изслушана СТЕ. Вещото лице е потвърдило съдържащата се в уведомителното писмо констатация, че площта от 0,01 ха на БЗС № 87504-265-1-1 попадала извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, тъй като въпросната площ засягала малка част от контур на гора. По отношение на БЗС № 87504-6-2-1 обаче е приело, че същото попада в рамките на специализирания слой, въпреки че за него не е отреден отделен нов парцел във физическия блок с начин на трайно ползване "Овощни насаждения" поради пропуск на служители от отдел "Идентификация на земеделските парцели" на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Според вещото лице, по делото липсвали данни за застъпване на заявените от жалбоподателя парцели с парцели, заявени от други земеделски производители. Съдът не е приел заключението в частта му за застъпването, тъй като по делото имало данни, удостоверяващи изпълнението на процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.), в която жалбоподателят не бил предприел дължимите действия по доказването на своите права, поради което правилно му била наложена санкцията по чл. 17, ал. 3 от същата наредба. Във връзка с оспорване на заключението, направено от процесуалния представител на зам. - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно принадлежността на БЗС 87504-6-2-1 към специализирания слой, съдът е кредитирал изводите на експертното заключение, тъй като на първо място вещото лице било използвало карта на специализирания слой от официален електронен източник, посочен изрично в т. IV на заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, като ответникът не бил провел доказване, установяващо невярност в съдържанието на електронния източник. В същото време представените от ответника карти изхождали от информационната система на ДФЗ. Видът, в който те били представени (черно-бели с последващо нанесени на ръка цветни щрихи), не позволявал формирането на категоричен извод относно това дали съответната част от БЗС 87504-6-2-1 е била изключена от обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. С оглед на това съдът е стигнал до извод за неправилна фактическа констатация на административния орган, че само 0,10 ха от БЗС 87504-6-2-1 принадлежат към специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Това от своя страна било довело до нарушение на материалния закон - порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, обуславящ унищожаемостта на оспорения административен акт. По така изложените мотиви съдът е отменил уведомителното писмо при условията на чл. 173, ал. 2 АПК и го е върнал на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 310 лв. Постановеното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. От данните по делото безспорно е установено, че за БЗС № 870504-265-1-1, заявен с площ 1,20 ха с една част излиза извън специализирания слой. Този факт е бил констатиран още при извършената автоматична проверка, при подаване на заявлението за подпомагане. Това е било установено и при извършената кръстосана проверка по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. Само част от него в размер на 0,01 ха е излизала извън специализирания слой. Тази констатация в уведомителното писмо е била потвърдена и от заключението на експерта, според което тази площ попада в контур на гора. Относно този парцел уведомителното писмо е било съответно на материалния закон, а и срещу тази част от решението липсват оплаквания в касационната жалба. За втория парцел с № 87504-6-2-1 съдът правилно е приел, че установеното застъпване в размер на 0,02 ха не е било отстранено, поради това, че земеделският стопанин не е изпълнил процедурата, предвидена в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. По делото не са представени доказателства в тази насока. За частта от площта на парцела в размер на 0,68 ха в уведомителното писмо е било посочено, че е попадала извън специализирания слой, поради което допустимата площ за подпомагане е била определена в размер на 0,10 ха. Тази констатация в уведомителното писмо е била опровергана, както от представеното писмено доказателство - Протокол № SLS-6-SI -13053 от 15.10.2014 г., а така също и от заключението на експерта. При извършената специализирана теренна проверка на място на физическия блок, от експерта Ш. Ф. И., е било констатирано, че този парцел е обработваема площ и за него трябва да се извърши корекция в Системата за идентификация на земеделските парцели, като границата му се нанесе, според измерването с GPS, отбелязано в протокола. Безспорно е било установено, че тази корекция не е била нанесена, за което земеделският стопанин не носи отговорност. Извършеният пропуск не може да му се вмени във вина. В тази връзка твърденията в касационната жалба, че съдът е направил правните си изводи въз основа на грешно заключение на вещото лице са неоснователни и се опровергават от писмените доказателства по делото, обсъдени от съда. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от процесуалния представител на касатора, за присъждане на разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на адвокат-пълномощника на ответната страна по касация следва да се уважи на основания чл. 143, ал. 4 АПК. ДФЗ ще следва да заплати на М. А. Р. поисканите и доказани разноски в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение