Решение № 3737 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7689/2014 г.

Решение № 3737 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7689/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фарес Ахмед Немат, гражданин на Ирак, против Решение № 2639 от 22.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2142/2013 г. от Административен съд София-град. Релевира оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2639 от 22.04.2013 г. Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Фарес Ахмед Немат, гражданин на Ирак против решение № 833 от 17.12.2012 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано на чужденеца да се събере на територията на Република България със своята майка - Лайла Шекху Ахмед. В мотивите си съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - Председателят на ДАБ, който е овластен от закона орган да вземе решение за отказ за събиране на семейството. При издаването му е спазена предвидената в закона писмена форма, а административното производство е проведено при спазване на принципите за законност, истинност и съразмерност по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК. Като е взел предвид изготвената Комплексна съдебно-медицинска експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание съдът е стигнал до заключението, че изводът на административния орган за липсата на материално-правни предпоставки в процесния случай е правилен и законосъобразен. Приел е, че майката на жалбоподателя не попада в обхвата на легалната дефиниция за чл. на семейството съгласно § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, тъй като не страда от заболявания, които да й пречат сама да се грижи за себе и да се налага да живее в едно домакинство с жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Председателят на ДАБ съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ взема решения по молби за събиране на семейства. Предпоставка за вземане на положително за молителя решение представлява изпълнение на изискването на закона. Легалното определение на понятието " членове на семейство", за целите на ЗУБ, е дадено в § 1, т. 3 от Допълнителните му разпоредби. Съгл. б. "в" на същата разпоредба членове на семейството са родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. В настоящия случай с влязло в сила Решение № 102 от 13.03.2007 г. на председателя на ДАБ при МС на Фарес Ахмед Немат е предоставен хуманитарен статут. С молба вх. № 2170/24.04.2012 г. по описа на ДАБ при МС, чужденецът е поискал събирането му на територията на Република България с неговата майка Лейля Шекху Ахмед. Представил е и медицински експертизи касаещи здравословното състояние на майка му. По искане на жалбоподателя и с цел изясняване на фактическата обстановка, с определение от 11.11.2013 г., в производството пред Административен съд София-град, е допуснато изслушване на съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е направило заключение, че по отношение на заболяването на опорно-двигателния апарат на Лейла Ахмед, не се налага съжителство с друг човек за полагане на непрекъснати грижи. Що се отнася до бъбречно-каменната болест, то при евентуално хирургическо лечение майката на жалбоподателя би имала нужда от домашно присъствие на помощен персонал до пълното й оздравяване при условие, че няма усложнения, но по делото няма данни за планирана подобна интервенция. Заключението, че въпреки заболяванията си Лейла Ахмед не се нуждае от чужда помощ, е потвърдено и от вещото лице изслушано в съдебно заседание от 20.03.2014 г. Предвид цитираните разпоредби невъзможността майката на чужденеца да се грижи сама за себе си, следва да произтича от нейната напреднала възраст или от тежко заболяване. В случая не се твърди напреднала възраст, а заболяване на опорно-двигателния апарат, бъбречно-каменна болест и вроден дефект на междукамерната преграда. Представените по делото доказателства и изслушаната съдебно-медицинска експертиза потвърждават заключението на административния орган, че майката на жалбоподателя не отговаря на законовите изисквания, посочени в § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ, а именно не страда от тежко заболяване, което да налага тя да живее с придружител. Настоящата инстанция напълно споделя извода, че Лайла Ахмед въпреки заболяванията си може сама да се грижа сама за себе си и не се налага да живее в едно домакинство с жалбоподателя. Ето защо като е отхвърлил жалбата на чужденеца първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е обоснован и в съответствие с приложимия материален закон, поради което ще следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение