Решение № 7153 от 28.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ж. Живков, чрез процесуалния представител адв. Т. Радуцов против Решение 3626/31.05.2022г. по адм. дело 12277/2021г. по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяната на обжалваното решение. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град, чрез гл. юрисконсулт Д. Петрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Ж. Живков срещу решение Ц2153-21-134/18.12.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ София град, с което е било потвърдено разпореждане [номер]/28.09.2020 г. на длъжностно лице по Пенсионното осигуряване /ПО/ и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че въз основа на заявление 2112-21-2283 от 30.05.2017 г. на Ж. Живков е била отпусната социална пенсия за инвалидност с разпореждане [номер]/07.06.2017 г. във връзка с Експертно решение /ЕР/ 1284/061/29.03.2017 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ като е била определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 72 % със срок до 01.03.2020г. С последващо разпореждане [номер]/221/25.08.2017 г. пенсионният орган е постановил отказ за отпускане на лична пенсия за ИОЗ на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. При обжалването по административен ред на посоченото разпореждане е постановено определение 2153-21-342/27.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ София - град, с което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и производството по нея е било прекратено. Във връзка с ЕР 2052/101 от 05.06.2020 г. на ТЕЛК, с определени ТНР 71 % и срок на инвалидността до 01.06.2023 г., длъжностното лице по ПО е издало разпореждане [номер]/28.09.2020 г., на основание чл. 90а от КСО и чл. 30, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, и е била отпуснатата лична социална пенсия за инвалидност на лицето, възобновена считано от 02.03.2020 г. Недоволен от постановения административен акт, Живков е обжалвал разпореждането по реда на чл. 117, ал.1, т.2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ пред ръководителя на ТП на НОИ София град, който с решение Ц2153-21-134/18.12.2020 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Правото на пенсия за инвалидност възниква за лица, които са загубили напълно или частично работоспособността си. Инвалидността на лицата като юридически факт, пораждащ правото им на пенсия за инвалидност, се удостоверява с влязло в сила експертно решение, издадено от органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност по реда на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове за прилагането му. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. На основание чл. 90а, ал. 1 от КСО, право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Жалбоподателят има право на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, но по силата на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО (редакция - ДВ, бр. 107 от 2014 г.) тази пенсия не може да се кумулира с друг вид пенсия. Обосновани са изводите на съда, че оспореното разпореждане [номер]/28.09.2020 г., потвърдено с решение Ц2153-21-134/18.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град касае лична социална пенсия за инвалидност, която не зависи от трудова дейност, а от определен процент ТНР от органите на медицинската експертиза. Конкретният осигурителен стаж на лицето е неотносим към основанията за отпускане и размера на тази пенсия, която зависи изцяло от степента на увреждане. Личната социална пенсия за инвалидност на Живков е отпусната с разпореждане [номер]/07.06.2017 г. за заболяване, за което с ЕР 1284/061 от 29.03.2017 г. на ТЕЛК на лицето е била определена ТНР 72 %, явяваща се предпоставка за придобиване на правото на основание чл. 90а от КСО. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати претендираните от ответника по касационната жалба разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение