Решение № 12038 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 669/2017 г.

Решение № 12038 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 669/2017 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Уебсис" ЕООД - гр. М. чрез пълномощника си адв. Д. К. срещу решение № 369/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 472/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-04001215006307-091-001/17.02.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 189/22.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 46 674,47 лв., вследствие на което е определен ДДС за внасяне в размер на 46 372,86 лв. и лихви - 5 749,90 лв., както и корпоративен данък в размер на 12 906,99 лв. и лихви - 1 159,86 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на ЗДДС и ЗКПО, несъобразяване с доказателствата по делото, както и на Директива 2006/112/ЕО и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд (ВАС). Твърди се в касационната жалба, че съдът неправилно е вменил на "Уебсис" ЕООД доказателствената тежест по установяването на всички факти и обстоятелства относно преките доставки, в това число и относно веригата от доставки, предхождащи процесните. Изводите на съда, потвърдили ревизионния акт жалбоподателят твърди, че са в резултат на неправилно прилагане на материалния закон, игнориране на представените в ревизията писмени доказателства, вкл. и приемателно-предавателни протоколи по доставките, статистики за банер-рекламната кампания и договори за изработка на рекламни материали и за публикуване на рекламни банери в klassa. bg, klassa. tv и newsmaker. bg. Според касационния жалбоподател тези доказателства са достатъчно убедителни за да обосноват правото на дружеството за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като те представляват пълен набор от документи, с които предвид естеството на доставките, едно дружество-получател може да разполага и няма как да се представят по делото пред съда нови и качествено различни документи и да носи отговорност за това дали дълго време след извършването на доставките доставчиците и трети лица, каквито се явяват администраторите на сайтовете съхраняват или не документи и материали във връзка с доставките. Липсата на какъвто и да било анализ и като цяло на задълбочено изследване на всички факти и обстоятелства относно процесните доставки, се потвърждава и голямото количество документи, които са представени в хода на ревизията, както от доставчиците, така и от ревизираното лице, и които документи необосновано и преднамерено според касатора са били игнорирани от органите по приходите. Излага и се и довод, че качеството и подробността на договорите не могат според жалбоподателя да са основание за непризнаване на реалността на доставките в изпълнение на тези договори. Позовава се на съдебна практика на СЕС и на ВАС. С. жалбоподателя констатациите за липса на обезпеченост на доставчика да извърши доставките и доказателства за произхода на стоките, са неотносими към правото на приспадане на данъчен кредит. Позовава се на съдебно-счетоводната експертиза по делото. Счита, че непризнаването на правото на данъчен кредит, е обусловило и задълженията за корпоративен данък, за който също излага оплаквания. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Д. К., която е представила и подробни писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор на юриск. К. М. я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 524 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В частта по ЗДДС за да отхвърли жалбата първоинстанционния съд е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците октомври, ноември и декември 2014 г., както и за януари и март 2015 г. по 21 бр. фактури, издадени от "Груп 20М" ЕООД, 15 бр. фактури, издадени от "Ен би ритейл" ЕООД с предмет на стопанските операции рекламни банери, флаери, тефтери, органайзери и др., дизайн, предпечат и печат на рекламни материали, както и реклама в Интернет, 11 бр. фактури, издадени от "Дид технолоджи" ЕООД и по 3 бр. фактури, издадени от "Нео маркет 15" ЕООД за доставки на рекламни банери, флаери, тефтери, органайзери и 3 бр. фактури, издадени от "И. П. Н." ЕООД с предмет услуги поради неустановяване по безспорен начин реалността на процесните доставки. Съдът е обсъдил представените договори, като е констатирал, че те нямат дати, нито съдържат срок на изпълнение, а съставените медийни планове са подписани само от страна на дружеството-жалбоподател, без да е ясно дали са приети и съгласувани с изпълнителя по доставките. Относно разпечатките от Интернет-сайтове решаващият съд е счел, че от тях не се установява реалността на услугите. За доставките на рекламни материали съдът е приел, че не е установено доставчикът да е притежавал стоките, поради което не е установена и тяхната реалност. По отношение на приетата съдебно-счетоводната експертиза съдът я е обсъдил и е установил, че наличието на осчетоводяване на доставките не са от решаващо значение за правния спор. По доставките на рекламни банери съдът е изложил в решението си, че представените по време на ревизията разпечатки на хартиен носител от интернет страници на съответни сайтове не доказват, че интернет - рекламата е излъчена, предвид че не е оставена някаква материална следа, нито има доказателства за публикуване на банерите и затова е приел за недоказан факта на самото изготвяне на банерите. За доставчиците "Груп 20М" ЕООД и "Ен би ритейл" ЕООД са изложени мотиви, че жалбоподателят не е доказал те да са придобили изключителни права за достъп до сайтовете не които е следвало да се рекламира. Обобщено може да се приеме, че изводите на съда относно доставките от посочените доставчици не установяват реално изпълнение на доставки на стоки и услуги. В частта по ЗКПО съдът е изложил мотиви, позовавайки се на установеното в частта по ДДС по доставките от Груп 20М" ЕООД, "Ен би ритейл" ЕООД, 11 "Дид технолоджи" ЕООД, "И. П. Н." ЕООД и "Нео маркет 15" ЕООД и е направил извод, че законосъобразно приходните органи на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е увеличил финансовия резултат на ревизираното дружество, вследствие на което са установени задължения за корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС винаги е свързано с доказване реалното изпълнение на доставката. За успешното доказване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя на стоки и услуги, които са му фактурирани, следва да се установи по безспорен начин предаването на стоката и осъществяването на услугата, предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. В. на фактурираното данъчно събитие чрез представяне на убедителни писмени доказателства за това винаги води до успешното приспадане на ДДС за получателя по доставката. Формалното писмено отчитане на доставките, без да се установи, че те реално са изпълнени, винаги пък е основание за непризнаване на получателя на посоченото материално право. Първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения, тъй като е обсъдил относимите по делото доказателства във връзка със спорния въпрос относно реалността на доставките на стоки и услуги. В процесните фактури не е конкретизиран предмета на доставките, като по отношение на стоките е отбелязано рекламни банери и флаери, без необходимата индивидуализация. Такава липсва и в представените по делото договори и както правилно решаващият първоинстанционен съд е приел, че те нямат нито дата, нито срок на изпълнение и по този начин не може да се направи връзка с процесните фактури, нито с изпълнението на доставките. Относно фактурите, издадени от "И. П. Н." ЕООД, те не са представени на ревизията, което на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС не може да се признае правото на данъчен кредит, още повече, че и за този доставчик няма никакви доказателства за реалното изпълнение. Относно твърденията на касационния жалбоподател, че са представени приемателно-предавателни протоколи за доставките, установява се, че те въпреки поискването от приходните органи за ангажиране доказателства за реалното изпълнение на доставките, както на стоки, така и на услуги, такива не са представени. Едва с възражението срещу ревизионния доклад жалбоподателят е представил приемателно-предавателни протоколи, които като частни документи нямат достоверна дата и автентичност. Макар такова оспорване да не е поискано от ответната приходна администрация, ако тези документи са били съставени между страните по доставките при тяхното изпълнение, е следвало да се представят при поискване от приходните органи. По-късното им представяне разколебават съда в тяхната автентичност и тази преценка съдът може да я извърши сам, дори да не е открито производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Неангажирането на доказателства, които по безспорен начин да установят реалното им изпълнение, независимо дали се отнасят до доставките на стоки или услуги. Относно доставките на рекламните услуги, следва да се подкрепят изводите на първоинстанционния съд, че представянето на разпечатки на хартиен носител не установява излъчването на интернет рекламата и публикуването на банерите. Липсата на установена материална следа, винаги води до непризнаване правото на данъчен кредит по доставки на рекламни услуги, каквито в случая са част от процесните доставки. Не е установено и доставчиците да са имали права над сайтовете, където се твърди, че са публикувани рекламите, а това отново води до извод за неустановеност на реалното изпълнение на спорните доставки. Обосновани са изводите на съда, че от съдебно-счетоводната експертиза не се установява реалността на доставките, тъй като осчетоводяването им само по себе си не води до законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че в частта по ЗДДС обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна. В частта по ЗКПО законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, изградени въз основа на установеното в частта по ЗДДС, тъй като е налице обвързаност относно установяването на реалността на доставките. От доказателствата по делото не се установява процесните доставки да са реално осъществени, поради което правилно и обосновано решаващият съд е приел, че са законосъобразни и констатациите на приходните органи за увеличение финансовия резултат на касационния жалбоподател с данъчните основи по спорните доставки и определянето на допълнителен корпоративен данък за ревизираните периоди на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно прилагане от първоинстанционния съд на съдебната практика на СЕС и на ВАС, според които недоказването на реалността на доставките, не води до възникване и законосъобразното упражняване от получателя на фактурите на правото на данъчен кредит. Цитирането само на отделни извадки от решения на СЕС, без съобразяване с фактите по главното производство по съответното преюдициално запитване и фактите по конкретното дело, е некоректно позоваване на тази съдебна практика. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че и в тази обжалвана част решението е правилно и не са налице сочените пороци, които да водят до неговата отмяна. Предвид, че решението в цялост е правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание на 26.09.2017 г. е направено искане от юриск. Мундова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и като се има предвид изхода на делото, такова е дължимо в посочения от нея размер 2 524 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение