Решение № 9455 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3720/2009 г.

Решение № 9455 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3720/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Община Свиленград, представлявана от кмета на общината срещу Решение № 854 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив-Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Симеоновград, област Хасково. Решението се обжалва в частта относно определените обезщетения за поземлени имоти с идентификатори 65677.009.588, 65677.009. 827, 65677.009.869, 65677.009.874, 65677.009.888 и имоти 65677.022.224, 65677.022. 233 и 65677.022. 236, (поредни номера 39-46 вкл. от приложения списък) в землището на гр. Свиленград. В съдебно заседание жалбата се поддържа, в подкрепа на възражения е ангажирана съдебно-оценителна експертиза. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, и заинтересованите и страни, конституирани Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Национална агенция "Железопътна инфраструктура", Министерството на финансите и Министерството на транспорта. като страни в процеса на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС. оспорват същата, молят за нейното отхвърляне, а по доказателствата - молят съдът да не кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза. Жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С оспорения акт Министерски съвет на Република България, извършвайки отчуждаване за държавна нужда на части от процесните осем недвижими имота, собственост на община Свиленград, обстоятелство, което се установява от представените актове за общинска собственост и скици, е определил обезщетение, посочено в експертно заключение, прието като доказателство по делото. В него са посочени поименно дружества, участващи в сделки на земеделска земя в района на Свиленгард. Оценителите са посочили, че предвид варирането на цената на имотите в твърде широки граници в зависимост от вида и местоположението на имотите, а също и целта за която се използват имотите, осреднена цена, предложена от тях не би се отразила върху пазарната им стойност. По тази причина оценяването е извършено по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която според тях в голяма степен отчита тези особености. Към експертното заключение не са представени нотариални актове, удостоверяващи извършени конкретни продажби. Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи не само на изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, но и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Настоящият съдебен състав многократно се е произнасял в рамките на отчуждителните производства, във фазата на съдебно обжалване, че дълбокото и трайно засягане на имущественото право на собственост чрез отчуждаване, чиято неприкосновеност е регламентирана от Конституцията на Република България, е изключение от правилото и има действие само, ако държавната нужда не може да бъде удовлетворена по друг възмезден начин и след предварително и равностойно обезщетяване. Равностойността, като принцип в Конституцията, означава определяне на стойността, който собственикът би получил, в случай че по свободна воля и желае отчужди по възмезден начин имота си. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС този принцип е развит, чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Никъде - нито в Конституцията, нито в ЗДС, като начин на определяне на предварителното и равностойно обезщетение, не се сочи норматирноопределена цена, без значение от кой нормативен акт. По тази причина, самият подход на оценяващия, приет в обжалваното решение от административния орган - Министерски съвет на Република България, е принципно погрешен, поради което приложен, като краен резултат, не би могъл да доведе до верни изводи, т. е. до пазарни цени на имотите. Подробната регламентация на методиката на оценяване в пар. 1а от ДР на ЗДС изключва прилагането по аналогия на каквито и да било други норми, още повече когато са от нормативен акт, по-нисш по степен и юридическа сила. По изложените съображения решението в обжалвана част - досежно оценката на отчуждаемите имоти, като постановено в противоречие със закона, е незаконосъобразно. В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е извършило оценяване на отчуждаемите имоти по методиката, посочена в пар. 1а ДР на ЗДС, като е дало пазарни по см. На чл. 32, ал. 2 от ЗДС цени на имотите. Заключението му е оспорено от процесуалните представители на ответника и заинтересованите страни. Оспорването е направено само като възражение заключението да не бъде кредитирано. В подкрепа на възражението си обаче нито ответникът, нито заинтересованите страни, са ангажирали доказателства, поради което съдът следва да възприеме заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза като необорено и компетентно дадено в съответствие със ЗДС. Към него са представени копия от нотариални актове за сделки с подобни земеделски земи в срока по пар. 1а, т. 1 от ДР на ЗДС. От заключението се установява, че средната пазарна стойност на земята в този район включваща критериите по т. 1 - 7 от заключението, възлиза на 8.43 лв за кв. м. Съобразно тази цена, оценката на имотите следва да се увеличи общо на 233 789 лв. за всички осем имота. В тази насока следва да се измени решението на МС в обжалваната част. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение