Решение № 10745 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София - град, чрез процесуален представител ст. юрк. Е.Илиев, срещу Решение 20206 от 12.06.2025 г., постановено по адм. дело 4907/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Н. Д. М. от гр.София е отменено Решение 2153-21-1 от 06.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/86 от 05.11.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ София - град и преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София - град за произнасяне по Заявление с вх. 2113-21-6850/20.09.2024 г., подадено от Н.М., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Твърди, че при правилно изяснена фактическа обстановка съдът е формирал изводи в противоречие с материалния закон. Поддържа, че по отношение на заявителката Н.М. не са налице материалноправните предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, както и за неприложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), поради ненавършване на изискуемата за 2024 год. възраст от 54 години и 2 месеца, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО. Сочи, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия предвид водещия характер на действително заеманата от Н.М. длъжност и извършваната дейност, непопадаща в обхвата на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.) и на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Н. Д. М. срещу Решение 2153-21-1 от 06.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София град. Претендира присъждане на направените по делото разноски заплатената за касационното производство Д.Т. и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размера по чл.24 от НЗПП, а именно: по 200 лева за всяка инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Н. Д. М. от гр.София, чрез процесуален представител доц. д-р Хр.Б., с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-1 от 06.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Д. М. против разпореждане [номер]/86 от 05.11.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ София - град, с което на основание чл. 69, ал.2, чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, като неоснователна. Съдът е установил, че със Заявление вх. 2113-21-6850/20.09.2024 г. Н. М. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.69б, ал. 1 от КСО, като към заявлението си е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл. 2 от НПОС. Органът е констатирал, че към датата на заявлението лицето е навършило възраст [възраст] и има зачетен осигурителен стаж както следва: от първа категория 15 год. 09 мес. 13 дни и от трета категория 14 год. 08 мес. 09 дни. На основание чл. 104, ал. 4 от КСО общият осигурителен стаж на лицето, превърнат в трета категория труд, е определен на 41 години, 00 месеца и 01 дни, като сборът от осигурителния й стаж и възрастта е изчислен на 94 години, 10 месеца и 09 дни, т.е. над изискуемите 94 точки. С разпореждане [номер]/86 от 05.11.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ София - град е постановен отказ за отпускане на исканата пенсия. Длъжностното лице е приело, че заявителката не е навършила изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО /няма навършени 54 години и 02 месеца за календарната 2024г./, поради което не е налице хипотезата на чл.18, ал.4 от НПОС за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.69б, ал. 1 от КСО, Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с обжалваното пред първоинстанционния съд Решение 2153-21-1 от 06.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София - град. Административният орган е счел, че не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като лицето държавен служител по ЗМВР, не е навършило изискуемата се възраст от 54 години и 02 месеца. Изложени са аргументи, че разпоредбата на чл. 69б от КСО е приложима единствено по отношение на лица, които не са придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, с оглед изричната разпоредба на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Предвид обстоятелството, че Н. М. притежава изискуемия стаж, но не и възраст, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са доводи относно наличието на съществена разлика в изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО и тези по чл. 69, ал. 2 от КСО, доколкото законодателят изисква реално полагане на труд при условията на първа категория, която се признава за конкретно определени с акт на Министерски съвет длъжности, съгласно чл.104, ал. 1 от КСО. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че Н. М. има осигурителен стаж и навършена възраст, изискуеми по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по този ред. Съдът е посочил, че разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО са с равнозначно приложение, с оглед на правите последици, което означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете следва да се приложи нормативна уредба в благоприятен вариант за заявителя. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, обосновала обжалвания отказ, не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал. 1 от КСО, да се пенсионират по този ред, както и че тълкуването и прилагането на чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО като норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. В заключение съдът е отразил, че след като към датата на подаване на заявлението Н.М. е отговаряла на всички кумулативни предпоставки по чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ, постановеният отказ на пенсионния орган е издаден при неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения съдът е отменил обжалваното решение на директора на ТП на НОИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с тълкуването на законовите разпоредби на чл.69, ал. 1 и ал. 2 КСО, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС. Същото, с оглед целта на закона, не отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях. Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст [възраст] общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. С оглед на нормативното предписание, изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал.2 КСО от 01.01.2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола мъже и жени. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или ал. 2 КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия (20.09.2024 г.) ответникът по касация - Н. Д. М. има навършени 53 години, 10 месеца и 08 дни, както и че същата е държавен служител по ЗМВР. Обосновано в касационната жалба се сочи, че в разглеждания случай същата попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Разпоредбата на чл. 1 НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Видно от горното, служителите по специалните закони, разписани в чл. 69 КСО не са сред изчерпателно посочените в чл. 1 НКТП. Основателен е наведеният от касатора довод, че неправилно се извършва изчисление по чл. 104, ал. 4 КСО и се приема, че оспорващата отговаря на материалноправните изисквания за чл. 69б, ал. 1 КСО. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗМВР, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2024 г. - 54 год. и 2 месеца, респ. разпоредбата на чл.18. ал. 4 НПОС е неприложима и тя не придобива право на пенсия за ОСВ. Неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че ако за прилагането на чл. 18, ал. 4 НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая ответницата е направила, посочвайки в заявлението, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 КСО. Разпоредбата на чл. 69 КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. При проследяване редакциите на нормата на чл.18. ал.4 НПОС се установява, че измененията й са обусловени именно от измененията на КСО и по-конкретно на чл.69 и 69б КСО. При анализ на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО е видно, че в същата е въведено изискване за наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване на право на пенсия от тези категории лица и тази минимална възраст е еднаква, както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лицата дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. Следва да се отбележи, че при определяне на изискванията за придобиване на право на пенсия, законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като служител по посочените закони. На основание чл.69б, ал. 1 КСО, придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т.1 (изм. - ДВ. бр. 99 от 2017 г.. в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т.2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година е по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст, като в този смисъл, условията за придобиване право на пенсия по чл.69б, ал.1 КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. От горното се налага изводът, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. При изследване на съдържанието на специалните закони, посочени в чл. 69 КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т.е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17. ал. 2 НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита като такъв от първа категория труд. Цитираната разпоредба не квалифицира стажът/трудът в условията на първа категория, което се прави с други актове, а приравнява съответния осигурителен стаж, при определени законови условия и предпоставки на такъв от първа категория, и то само във връзка с преценка на правото на пенсия. Предвид изложеното се установява, че разпоредбите на чл.69, ал.2 КСО и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. В този смисъл, правната възможност установена в разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС, се отнася единствено до продължителността на осигурителния стаж, но не обхваща нормативно установената предпоставка, обуславяща правото за придобиване право на пенсия за ОСВ по отношение на изискуемата от закона възраст. В този смисъл е актуалната практика на Върховния административен съд, както следва: Решение 9289 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. 2774/2025 г., VI о., Решение 8955 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. 2033/2025 г., VI о., Решение 8343 от 4.08.2025 г. на ВАС по адм. д. 3613/2025 г., VI о., Решение 8339 от 1.08.2025 г. на ВАС по адм. д. 1061/2025 г., VI о., Решение 7986 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 2947/2025 г., VI о., Решение 7823 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 872/2025 г., VI о., Решение 7629 от 9.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 589/2025 г., VI о., Решение 7471 от 7.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 2619/2025 г., VI о., Решение 7399 от 4.07.2025 г. на ВАС по адм. д. 798/2025 г., VI о., Решение 7201 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 3326/2025 г., VI о., Решение 7142 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. 3299/2025 г., VI о. и др. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Н. Д. М. от гр.София срещу Решение 2153-21-1 от 06.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/86 от 05.11.2024 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ София - град, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника Н. Д. М. следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за заплатена държавна такса в касационното производство в размер на 200 лева (двеста лева), както и тези за юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите. Същото, на основание чл. 143, ал. 4 и с чл. 78, ал. 8 от ГПК, се определя по 100 лева (сто лева) за всяка от двете съдебни инстанции, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение,