Решение № 3182 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12439/2009 г.

Решение № 3182 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12439/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Веселин Николов Димов от с. Желю войвода, община Сливен, подадена срещу решение № 83 от 6.07.2009 г., постановено по адм. дело № 12/2009 г. по описа на Административен съд Сливен. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на ответника по жалбата в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е отхвърлил предявения иск от Веселин Н. Димов срещу Агенция за приватизация за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност. Съдът е приел за установено, че ищецът не е установил, че "действията на служители на Агенцията за приватизация при регистрацията на прехвърлянето на инвестиционните бонове от сметката на ищеца в полза на трето лице са незаконни" и "искът е неоснователен, защото е погасен по давност на основание чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност от момента на преустановяване на незаконните действия или бездействия на съответната администрация." Обжалваното решение е неправилно като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че ищецът е предявил иск по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Агенция за приватизация - гр. София за сумата 250 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, както и за сумата 250 лв. лихва за забава върху посочената сума. Ищецът е поддържал, че е разполагал с 250 инвестиционни бона по сметка с рег. № 1-02108126-09, като на 26.05.2003 г. от служители на АП в Регионално бюро гр. Сливен с код № 190001 е регистрирано прехвърляне на 250 бона от неговата сметка към сметка № 10002278672 на името на трето лице само с посочен ЕГН ... без представено подписано от него пълномощно. При тези установени обстоятелства по делото съдът е приел, че тежестта на доказване е за жалбоподателя, който не е установил, че при прехвърлянето на инвестиционните бонове от сметката на ищеца по сметката на трето лице, представило се като пълномощник /без доказателства за име и адрес и в кое регионално звено е имало сметка/ не са спазени изискванията на чл. 17 от Наредбата за условията и реда за реализиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата /Наредбата/. Съдът е приел също, че твърдението на ищеца е недоказано и от представените от страните доказателства не може да се направи извод, че действията на служители от АП при регистрация и прехвърлянето на инвестиционните бонове от сметката на ищеца на сметката на трето /неизвестно/ лице са незаконни - т. е." не е налице едно от кумулативно необходимите основания за уважаване на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ". Освен изложените мотиви за неоснователност на предявения иск за обезщетение като недоказан съдът е приел, че искът е погасен и по давност /което е по-силното и достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск/. Преценявайки правилността на обжалваното решение на основание доводите за отмяна, поддържани в касационната жалба и на основание предмета на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция приема, че решението не е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът за конкретния иск неправилно е изтълкувал закона, като всъщност не е приложил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ в истинския й смисъл. Съдът неправилно е приел, че по предявения иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на служители на АП /от административен деликт/ доказателствената тежест е само за ищеца. По аргумент изведен от чл. 170 АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите и законови основания при прехвърлянето на инвестиционните бонове при изпълнение на правно регламентирана административна дейност, уредена в Наредбата, защото цялата документация се съхранява в съответното бюро на АП. От доказателствата по предявения иск е установено, че ищецът е притежавал 250 регистрирани по негова сметка инвестиционни бонове, които в резултат на извършена административно-разпоредителна дейност са прехвърлени и регистрирани на друго лице, действало с пълномощно. Като последица от извършения трансфер към друго физическо лице, боновият баланс на сметката на ищеца през м. май 2003 г. е станал /00/ инвестиционни бона. Служителите на АП от Регионалното бюро гр. Сливен при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в Наредбата и в Инструкция на АП за прилагането й като не са извършили проверка дали са изпълнени изискванията на Наредбата за представяне на документите и правилното оформяне на формулярите при прехвърлянето на инвестиционни бонове от титуляра на боновата сметка на лицето, представило се като пълномощник. Следва да се отбележи, че приложеното пълномощно /представено от неизвестно лице/ не е било действително, защото изискването за представяне на изрично пълномощно съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата следва да се тълкува като изискване за представяне на нотариално заверено пълномощно, по аргумент изведен от изискването в талона за регистрация на физическо лице чрез упълномощено лице - чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Ищецът е претърпял реална имуществена вреда, която е настъпила в резултат на незаконосъобразни действия, извършени от служители на ответника, които действия представляват административна дейност, установена е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда - т. е. ищецът е доказал отговорността на ответника по предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лев на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове /ЗПФ/, тъй като към датата на прехвърляното /увреждането/ -м. май 2003 г. за инвестиционните бонове няма пазарна цена и могат да се използват по реда на този закон. Към датата на прехвърляне от служители на АП на инвестиционните бонове на трето лице - м. май 2003 г., регистрираните бонове са валидни като след прехвърлянето на боновете на сметката на трето лице ищецът е престанал да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могъл да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и е заличен като титуляр на бонова сметка към АП. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и настоящата инстанция на основание чл. 222, ал. 1 АПК да реши делото по същество, като уважи предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 лв., като иска в останалата част за сумата 250 лв., представляваща лихви за забава, следва да се отхвърли като неоснователен. Настоящата инстанция намира, че следва да се изложат мотиви и по отношение становището на административния съд, че искът е погасен по давност. Отговорността на държавата /и общините/ е специфично проявление на принципа на отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД, като също така е и гаранционно обезпечителна. Тази отговорност е от "административен деликт" - т. е от административно увреждане при или по повод изпълнение на административна дейност. По отношение на давността приложение намират разпоредбите на ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС, защото тълкувателните решения са източник на право като разкриват смисъла и съдържанието на конкретната правна норма и когато тази норма се прилага трябва да се има предвид както законния текст, така и тълкувателното решение на ВКС. За конкретния казус съдът неправилно е изтълкувал и приложил т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС /виж мотивите към т. 4/ като е приел, че давността започва да тече от момента на преустановяване на незаконните действия - т. е. от м. май 2003 г. Обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 204, ал. 4 АПК като преюдициален въпрос и вземането става изискуемо от влизане в сила на съдебното решение, с което действията или бездействията са установени за незаконосъобразни. Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС е прието преди влизане в сила на АПК /12.07.2006 г. /и т. 4 от решението буквално е приложима по отношение на обезщетение за вреди, причинени от "незаконни фактически действия/или бездействия/ "на администрацията, установени с искове по чл. 256 и чл. 257 АПК. По изложените съображения предявеният иск не е погасен по давност, както е прел административният съд. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение