Решение № 4382 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 387/2020 г.

Решение № 4382 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 387/2020 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. К. от [населено място], обл. [област] против Решение № 241/18.10.2019 г. на Административен съд К., постановено по адм. дело № 120/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение (ЕР) № 1466 от заседание № 151 от 26.11.2018 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) гр. С., потвърждаващо Експертно решение № 3224 от заседание № 133 от 23.07.2018 г. на ТЕЛК гр. К.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че административният съд приложил неправилно разпоредбата на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза и следвало да отмени решението на НЕЛК, доколкото органът бил постановил незаконосъобразен административен акт. Моли за отмяна на съдебното решение и при решаване на спора по същество - за отмяна на ЕР на НЕЛК, гр. С., както и за присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – Национална експертна лекарска комисия, гр. С. не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна, макар и по съображения, различни от наведените с жалбата. Пред първоинстанционния административен съд е установено, че ЕР № 3224 от заседание № 133 на 23.07.2018 г. е издадено от първи състав на ТЕЛК към МБАЛ "Д-р А. Д.", гр. К. и с него на касатора е определена 36 процента (36%) трайно намалена неработоспособност (ТНР) за срок от 2 години, с дата на инвалидизиране - 25.09.2015 година. Същото е било обжалвано по административен ред пред НЕЛК досежно определения процент на ТНР. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от 3акона за здравето и е обосновал компетентността на НЕЛК, с оглед предоставените й от закона правомощия. Приел е, че актът е постановен в съответствие с изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при съобразяване с процесуалните и материалните норми, които са били относими към момента на неговото издаване, както и с целта на закона. В производството по осъществен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 168 АПК, съдът е формирал извод, че решението на НЕЛК е постановено при липса на основанията по чл. 146 АПК и е отхвърлил оспорването му. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, в касационното производство съдът е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. При извършената служебна проверка, настоящият състав установи, че оспореното решение на Административен съд К. е валидно постановено, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане. Производството пред административния съд се е развило и приключило по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето. С Разпореждане № 196/26.03.2019 г. по делото съдия – докладчикът е конституирал служебно и на основание чл. 154, ал. 1 АПК страните, а именно оспорващия – Б. К. и ответника - Национална експертна лекарска комисия, гр. С.. В текста на нормата на чл. 112 а (нов - ДВ, бр. 98 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 85 от 2017 г. ) от Закона за здравето, законодателят е въвел императивно изискване решението на НЕЛК да бъде съобщено на заинтересованите организации, както и на освидетелстваното лице и на осигурителя. Нормата следователно очертава лицата и организациите, които имат качеството на заинтересована страна и на това основание, в конкретната хипотеза, следва да бъдат конституирани в съдебния административен процес по обжалване решението на НЕЛК. В настоящия случай първоинстанционният съд не е конституирал заинтересованите организации, и по този начин е препятствал ефективното им право на защита, което имат съобразно чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето. Съгласно последната разпоредба, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Анализът на цитираната регламентация налага заключението, че контрол на решението на ТЕЛК е възможно да бъде реализиран от съда само след проведено оспорване на акта по административен ред пред НЕЛК. Разпоредбата съдържа изчерпателно изброяване на заинтересованите лица и органи в производствата по контрол върху актовете на медицинската експертиза. В съответствие с чл. 153, ал. 1 АПК и относимите материалноправни норми от Закона за здравето, административният съд е имал задължение да призове по делото освен органа, издал оспорения индивидуален административен акт и жалбоподателя, и другите заинтересовани организации, за които решението на НЕЛК поражда правни последици в тяхната правна сфера. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. В конкретната хипотеза съдебното решение е постановено при липса на задължителна страна и подлежи на обезсилване. Касае се за процесуална легитимация на всички заинтересовани лица от оспорването по съдебен ред на административния акт, като конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Касационният състав следва да вземе служебно предвид порочното бездействие на съда, даващо основание с оглед подадената касационна жалба и текста на разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при надлежно конституиране на всички задължителни страни в процеса. При новото разглеждане на делото, освен жалбоподателя и ответника, от първоинстанционния административен съд като заинтересовани страни следва да бъдат конституирани съответното Териториално поделение на Национален осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане, ТЕЛК и Агенция за хора с увреждания. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се произнася по останалите касационни основания. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение