Решение № 6484 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. М., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Д. Гитева, против Решение 5742/19.02.2025 г., постановено по адм. дело 12734/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 12083/20.11.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че Република Турция не е трета сигурна страна за него. Твърди се, че с оглед данните за съществена промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, то следвало да се приеме, че спрямо живота и сигурността на молителя съществувала заплаха съгласно на чл. 15, б. а от Директива 2011/95/ЕС, като тази промяна следвало да се счита за ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, водещо до извод за необоснованост на административния акт.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от касатора и процесуалния му представител, като се прави искане за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване с Определение 19268/09.10.2024 г., постановено по адм. дело 7126/2024 г. по описа на АССГ.

Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността както на касационната жалба, така и на искането за спиране на производството по съображения, изложени в хода на делото по същество.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и основателност на направеното искане за спиране на производството до приключване на образуваното пред СЕС дело.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преди да се произнесе по касационната жалба по същество, настоящата инстанция счита, че следва да се произнесе по направеното искане за спиране на съдебното производство до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване с Определение 19268/09.10.2024 г., постановено по адм. дело 7126/2024 г. по описа на АССГ.

Действително по отправено преюдициално запитване с Определение 19268/09.10.2024 г., постановено по адм. дело 7126/2024 г. по описа на АССГ е образувано дело С-718/2024 на СЕС, със следните въпроси:

1. Възможно ли е чрез разширително тълкуване на съображение 46 и чл. 33, пар. 2, б. в), във връзка с чл. 38 от Директива 2013/32/ЕС, да се приеме, че правилата, регламентирани, в тези норми, даващи възможност дадена молба за предоставяне на международна закрила да бъде счетена за недопустима и касаещи понятието за трета сигурна страна съгласно чл. 38 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, да бъдат прилагани в производство по реда на Глава III от същата Директива, в съответствие с основните принципи и гаранции, по глава II от същата Директива, т.е. при разглеждането на молба за предоставяне на международна закрила по същество?

1. Следва ли Съображение 46 и чл. 3, пар. 2, б. в), във връзка с чл. 38 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкуват в смисъл, че се допуска национална правна уредба, от вида на тази по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, както и административна и съдебна практика, съгласно които разгледана по същество молба за предоставяне на международна закрила може да бъде отхвърлена, без да бъде обявена за явно неоснователна или недопустима, само на основание на възможността, кандидатът да се ползва от закрилата на трета сигурна страна, без в националното право да са разработени и прилагани предвидените в чл. 38, пар. 2, б. б) от Директива 2013/32/ЕС методи и при положение, че административният орган признава, че в страната на произход на кандидата, е налице въоръжен конфликт и по отношение на него са налице предпоставките чл. 15, б. в) от Директива 2011/95?

1. Следва ли чл. 38, пар. 2, б. б), във връзка със съображение 46 от Директива 2013/32, да се тълкува в смисъл, че административният орган, разглеждащ по същество молба за предоставяне на международна закрила, може да приложи понятието за сигурна трета страна, спрямо определена страна и определен кандидат, само въз основа на информация от общодостъпни източници и на прието решение на орган на изпълнителната власт (Министерски съвет), за това, че дадена страна е трета сигурна, без да има предвидени в националното право методи, по смисъла на тази разпоредба, чрез прилагането на които административният орган да се убеди, че понятието за сигурна трета страна може да се приложи спрямо определена страна и определен кандидат?

1. Следва ли чл. 38, пар. 2, б. а) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че държавите членки е необходимо да предвидят задължително в националното си право критерии, при наличието на които може да се приеме, че съществува връзка между кандидата и съответната трета страна, на основание на която е основателно кандидатът да отиде в тази страна?

1. Следва ли чл. 38, пар. 2, буква в) от Директива 2013/32/ЕС уреждаща възможността, кандидатът да оспори по съдебен ред, наличието на връзка между него и дадена трета страна, приета като сигурна, в съответствие с буква а), да се тълкува в смисъл, че при липса на национална правна разпоредба, която да предвижда съдебен контрол за законосъобразност на наличието на връзка между кандидата и въпросната трета страна, съдът, сезиран с обжалване на административното решение, с което е отказано предоставянето на международна закрила на кандидата на основание на това, че трета страна е приета за сигурна спрямо него, задължително е необходимо да се обяви за компетентен и да се произнесе по законосъобразността на приетото от административния орган, наличие на такава връзка.

Настоящият съдебен състав не счита, че за правилното решаване на спора е необходимо да изчака постановяване на решение по дело С-718/2024, защото така формулираните въпроси не биха допринесли за законосъобразното формиране на изводите при решаване на делото пред настоящата инстанция. Това е така, доколкото с административния акт на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, не само на основание на възможността кандидатът да се ползва от закрилата на трета сигурна страна. Тази възможност е разгледана от административния орган на основание чл.75, ал.2 от ЗУБ, която норма го задължава при произнасяне по молбата за международна закрила да се преценят всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Освен това, по настоящото дело административният орган не признава, че в страната на произход на кандидата, е налице въоръжен конфликт и по отношение на лицето са налице предпоставките чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 - тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В конкретния случай, молбата за закрила е отхвърлена след като административният орган е преценил, че според актуалната обстановка не съществува риск чужденецът да понесе тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт.

Предвид гореизложеното, искането на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, за спиране на настоящото съдебно производство следва да бъде оставено без уважение.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 12083/20.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. А. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. А. М., с [ЛНЧ], е непридружен непълнолетен, роден на [дата]. в [населено място], обл. Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], семейно положение неженен. Прието е за установено, че същият напуснал страната си на произход Сирия през януари 2024 г. с група приятели братовчеди, които били хванати и върнати в Сирия. Пет месеца бил в Турция, гр.Урфа, където живеел при вуйчо си, който от четири години живеел със семейството си там и бил регистриран. В интервюто чужденецът заявил, че в Турция работел, занимавайки се с тапицерия, като заради дискриминацията в страната решил да дойде в България. Според изложеното от молителя, същият не е регистриран в Турция. В България влязъл на 03.09.2024 г., като тя била и крайната му цел.

Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт, армията или полицията в страната си, не е участвал в политически партии, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, не е получавал повиквателни или призовки за мобилизация, тъй като е напуснал Сирия преди да дойде неговият ред за военна служба.

Посочил е също така, че майка му и по-малкия му брат живеели в [населено място], обл. Дейр Алзор, където се преместили преди тринадесет години, когато изчезнал баща му. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, недобрата ситуация в Сирия и нуждата да помага на семейството си. Посочил е, че ако се завърнел в държавата му произход можело да го мобилизират.

В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени: справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и справка с вх. ЦУ-1566/02.07.2024 г. относно област Халеб и Сирийски Кюрдистан; справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. относно сигурността в районите на Дамаск, Халеб и Хасака и др.; справка с вх. ЦУ-1554/01.07.2024 г. относно общото положение в Република Турция, правата на бежанците там и положението на сирийските бежанци. Наред с това за непълнолетния молител от директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село, гр. София било изготвено становище с рег. 16085/13.11.2024 г., като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца.

В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа са представени: справка с вх. МД-02-12 от 10.01.2025 г. относно Сирия и положението на лицата, които не се явят на военна служба, и актуалната хуманитарна ситуация, и справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. (след падане режима на президента Б. А.). Също така от директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село, гр. София е изготвен социален доклад с изх. ПР/Д-С-КС/29-001/15.01.2025 г.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон.

На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. М.. Прието е, че молителят е напуснал Сирия заради войната, недобрата ситуация в Сирия и нуждата да помага на семейството си, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия.

На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че в разглеждания случай молителят е напуснал Сирия доброволно, като липсвали наведени като причини за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето и анализ на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че твърдения за обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не са направени от молителя.

Наред с изложеното съдът е приел, че третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административния орган е обосновал извод, че и това обстоятелство не е налице след като се е позовал, както на твърденията в интервюто, така и на фактите, които се съдържат в справките за Сирийската арабска република на директора на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ МС.

Съдът е приел, че след постановяване на обжалваното решение на 20.11.2024 г. в страната на произход на молителя е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка. Според представената в съдебно заседание актуална справка за ситуацията в Сирия с вх. МД-02-124/12.12.2024 г. преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължавала да представлява предизвикателство за цивилните лица, пред което предизвикателство били изправени и сирийците, живеещи извън страната. Предвид установената актуална обстановка в Сирия, е прието, че преценката на административния орган е необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се в страната по произход на молителя.

Въпреки изложеното, като е отчел обстоятелството, че чуждият гражданин е живял необезпокоявано в Турция при свои роднини семейството на вуйчо му, където не е имал проблеми и е работел, не е бил гонен или преследван, като е съществувала и възможност да се регистрира пред турските служби и да легализира престоя си там, АССГ е обосновал извод, че Турция се явява трета сигурна страна за търсещия закрила.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата.

Решението е правилно, като краен резултат.

На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. М..

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са войната, недобрата ситуация в Сирия, нуждата да помага на семейството си, както и възможността да бъде взет за военна служба, като относно последната причина молителят е посочил, че реално не е бил търсен и не е получил повиквателна за отбиване на военна служба. В проведеното на 30.10.2024 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. А. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Правилно е прието и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но по различни от изложените от съда мотиви.

В действителност, въпреки променената обществено-политическа обстановка в държавата по произход на М. А. М., не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния орган е извършен анализ на предоставената от М. А. М. бежанска история и актуалната към момента на издаване на оспорения акт информация относно Сирия. С оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на административния акт - следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК е спазена. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което свидетелстват както представените по делото справки, така и информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., но според настоящия касационен състав тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т. ч. конкретно върху М. А. М. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От съдържащи се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Предвид изложеното - не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства, като тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната за обществено политическата обстановка в Сирия към 19.05.2025 г., издадена от дирекция Международна дейност при ДАБ. Следва да се отчете и фактът, че самият М. А. М. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Освен това следва да се посочи и че обстоятелството, че майка му и по-малкият му брат продължава да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното приетото от административния орган, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, следва да бъде споделено, въпреки данните за променената обстановка в Сирия.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 12083/20.11.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. А. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,