Решение № 10864 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2018 г.

Решение № 10864 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6375/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2252 от 03.04.2018 г., постановено по адм. д. № 12771 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение НАП е осъдена да заплати на "София маркет" ЕООД, с ЕИК ********* обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400, 19 лв., съставляващи пропуснати ползи за периода 26.03.2015 г. – 16.07.2015 г. (произтичащи от внесено от дружеството обезпечение в размер на 12735, 05 лв.), причинени от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства на органи на НАП (обективирани в Протокол серия АА, № 00016058 от 26.03.2015 г.), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 400, 19 лв., считано от датата на предявяване на иска в съда (24.10.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на "София маркет" ЕООД сумата от 325, 00 лв. за разноски по делото. В касационната жалба се поддържа становище, че решението е неправилно поради постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател неправилно е прието от съда, че са налице всички кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на НАП. Изразява се становище, че в случая не е доказана причинно – следствената връзка между претърпяната вреда и отмененото действие на органа по приходите. Съдът не е съобразил, че въпреки отмяната на действията, "София маркет" ЕООД е следвало да посочи къде и как да му бъдат възстановени сумите, да укаже на НАП конкретна банкова сметка или да отправи искане за погасяване на задължения за данъци и осигурителни вноски. Съдът не разгледал и въпроса дали вредите са преки и непосредствени, а обезщетените пропуснати ползи не били доказани по делото. Налице било единствено предположение за претърпяна вреда без да е ясно как дружеството е пропуснало ползи в следствие на отменен акт на органа по приходите и в какво се изразяват те. Пропуснатата сигурна облага не е доказана по делото, тъй като е налице само предположение, че с внесена като обезпечение сума, дружеството е имало възможност да се разпореди, без да са доказани намеренията му и как то е щяло да реализира тази сума, за да извлече ползи, които претендира като пропуснати. Неправилно, на следващо място, съдът е определил и размера на обезщетението, доколкото е определен на база законна лихва и е присъдил законна лихва върху тази сума. Предвид подробно изложените в касационната жалба доводи се твърди, че от представените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за претърпени от "София маркет" ЕООД вреди, които са пряка и непосредствена последица от отмененото действие на орган по приходите, тоест не е налице причинно – следствената връзка. Иска се отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "София маркет" ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име я оспорва. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира разноски съгласно представен списък на такива. По делото са постъпили и писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен от "София маркет" ЕООД иск срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400, 19 лв., съставляващи пропуснати ползи, измерими със законната лихва върху сумата от 12735, 05 лв. за периода 26.03.2015 г. – 16.07.2015 г. (произтичащи от внесено от дружеството обезпечение по реда на чл. 121а, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ДОПК в размер на 12735, 05 лв.), причинени от незаконосъобразни действия по обезпечаване на доказателства на органи на НАП (обективирани в Протокол серия АА, № 00016058 от 26.03.2015 г.), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 400, 19 лв., считано от датата на предявяване на иска в съда (24.10.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението. Установено е от първоинстанционния съд, че по отношение на "София маркет" ЕООД бил съставен Протокол за обезпечаване на доказателства серия АА, № 00016058 от 26.03.2015 г. от орган по приходите при НАП. На дружеството било определено задължение за внасяне на обезпечение в размер на 12735, 05 лв., представляващо 30 процента от пазарната стойност на стоката, което следвало да бъде внесено от него в срок от 72 часа, считано от крайния час на приключване на проверката. Обезпечението било внесено на 26.03.2015 г. С Решение № 70 от 06.04.2015 г., издадено от заместник – директора на Териториална дирекция на НАП – София действията на органите по приходите, обективирани в Протокол за обезпечаване на доказателства серия АА, № 00016058 от 26.03.2015 г. били отменени като незаконосъобразни. "София маркет" ЕООД предявило искане до директора на ТД на НАП – София с вх. № 1453-00-2780 от 11.05.2015 г. за възстановяване на сума в размер на 113728, 93 лв., в която по т. 5 е включена и сумата от 12735, 05 лв., представляваща обезпечение по посочения по – горе протокол. Сумата била възстановена на дружеството на 23.07.2015 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приел иска за основателен. Мотивирал се, че първата предпоставка – наличие на незаконосъобразно действие на длъжностно лице или орган по приходите е налице, доколкото в рамките на производство по чл. 41, ал. 1, във вр. с чл. 127 ж ДОПК е отменено действието на орган по приходите от Дирекция "Фискален контрол" по обезпечаване на доказателства, при което на "София маркет" ЕООД било определено внасянето на обезпечение в размер на 12735, 05 лв. По отношение твърдението за настъпила вреда като последица на отмененото като незаконосъобразно действие, съдът взел предвид, че сумата на обезпечението била внесена на 26.03.2015 г. и доколкото е възстановена на дружеството на 16.07.2015 г., за периода 26.03.2015 г. – 16.07.2015 г., то е било лишено от възможността в този период да ползва собствените си средства в посочения размер. По този начин дружеството понесло вреди под формата на пропуснати ползи. Позовал се на приетото в Решение № 156 от 18.12.2017 г. на Върховния касационен съд, постановено по т. д. № 449 по описа на този съд за 2017 г. На следващо място съдът приел, че е налице и причинна връзка между действията на органите по приходите и претърпените от дружеството вреди, тъй като решението за внасяне на депозита не е оставено на свободната преценка на "София маркет" ЕООД, а има задължителен характер, произтичащ от решението на органите по приходите за предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, макар впоследствие отменени. Във връзка с размера на исковата претенция съдът сам изчислил размера на законната лихва, доколкото същият е определен нормативно с чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Като взел предвид Постановление на Министерския съвет № 426 от 19.12.2014 г., съдът приел, че размерът на обезщетението следва да е в размер на 400, 19 лв. Тъй като посочената сума не представлява обезщетение за забава, а такова за вреди, дължимо при реализиране на деликтната отговорност на НАП, съдът приел, че началният момент на забавата се свързва с момента на преустановяване на незаконните действия – 26.03.2015 г. Тогава, според съда, НАП изпаднала в забава по отношение на задължението си да върне сумата, внесена като обезпечение, респективно приел, че дължи обезщетение в размер поне на законната лихва върху задържаната сума до датата на пълното й възстановяване. Предвид основателността на главния иск, съдът намерил, че акцесорният за присъждане на лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, също е основателен. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, предвид изхода на спора, осъдил НАП да заплати на "София маркет" ЕООД сума в размер на 325,00 лв. за сторените по делото разноски. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Според настоящия състав на Върховния административен съд, обжалваното решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело от своя страна до неговата необоснованост. Решението не съответства на изискванията на чл. 172 а, ал. 2 АПК, каквито доводи практически са развити в касационната жалба, предвид изтъкнатите оплаквания относно липсата на мотиви за наличието на причинно - следствена връзка между претърпяната вреда и отмененото действие на органа по приходите. По силата на чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаването им, като издава нарочен акт. Видно от приложеното на л. 69 и 70 от първоинстанционното дело Искане за прихващане или възстановяване "София маркет" ЕООД е направило съответното искане за възстановяване, като по т. 5 фигурира Протокол серия АА, № 0016058 от 26.03.2015 г., с който е наложено обезпечението в размер на 12735, 05 лв. По делото обаче липсва актът на административния орган за възстановяване на сумата, за да се установи дали възстановяването е извършено с лихвите. В обжалваното решение липсват мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда относно приетото - в какъв размер е възстановена сумата: само главница или главница и лихва за забавата, предвид това, че с искането и двете изрично са поискани. Съгласно разпоредбата на чл. 172 а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване - налице ли е пропусната полза, в какво се изразява тя и какъв е нейният размер. Затова в мотивите следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи, и по възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствата. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му, доколкото съдържанието му не съответства на изведените от закона изисквания. Съгласно чл. 17, ал. 6 ДОПК задължените лица имат право на обезщетение за вредите причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността за вредите се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Ето защо, след като исковата претенция е за обезщетение за пропуснати ползи, в мотивите си съдът следва да посочи в какво се изразяват същите, как дружеството би използвало сумата, предмет на обезпечението, за да извлече ползи и да увеличи имуществото си. Вместо това съдът се е задоволил да посочи, че "София маркет" ЕООД за посочения период е било лишено от тези средства и вредите са в размер на законната лихва, без да направи установявания и изложи съображения дали такава е платена с акта за прихващане или възстановяване. Пропуснатата полза представлява неосъществено увеличаване на имуществото. Като резултат "София маркет" ЕООД трябва да е било лишено от сигурна облага. Тя не е хипотетична и подлежи на доказване. Цитираната от процесуалния му представител съдебна практика на Върховния касационен съд е относима, но това не означава, че размерът на вредите, претендирани като пропусната полза не следва да се доказва. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172 а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват и правят невъзможна проверката на обжалваното решение относно приложението на материалния закон. Ето защо, то следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ при спазване на указанията в настоящото решение. При новото разглеждане съдът следва да даде указания за приобщаване към делото на акта за възстановяване на сумата, който да се обсъди наред с другите доказателства, като се направят съответните фактически и правни изводи въз основа и на него. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение