Решение № 5829 от 14.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалните му представители юрк. В. Димитрова и юрк. П. Алипиева, против решение 6642 от 12.11.2021 г., постановено по адм. д. 4837/2020 г. по описа на Административен съд София град. Релевират се доводи за недопустимост на решението и в условия на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Навеждат твърдения, че след като оспорената заповед е отменена на основание чл.121, ал.2 ЗДСл. и в срока, предвиден в чл.156, ал.2 от АПК, съдът е следвало да прекрати производството по делото на основание чл.159, т.3 от АПК, а не да разглежда спора по същество. По подробно развити съображения в касационната жалба моли за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Ответникът Е. Фичерова, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Подадена е и частна жалба от председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалните му представители юрк. В. Димитрова и юрк. П. Алипиева, против определение 608 от 24.01.2022 г., постановено по адм. д. 4837/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното решение, в частта на присъдените разноски. С доводи за неправилност се иска отмяна на определението. Ответникът - Е. Фичерова оспорва частната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната и частната жалба са подадени от надлежна страна в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба е основателна, а частната жалба е недопустима. Предмет на разглеждане пред първоинстанционният съд е жалба на Е. Фичерова срещу заповед ДС - 105/08.04.2020 г., издадена от председателя на КПКОНПИ, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение" със заповед РД 10 -7/08.04.2020г. на председателя на КПКОНПИ. Със заповед ДС - 110/19.08.2021г., на основание чл. 121, ал. 2 от ЗДСл. с оглед подадена молба от Фичерова и представено съдебно решение за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, органът по назначаването е отменил оспорената заповед. С обжалваното решение Административен съд София град също е отменил заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е. Фичерова. За да се произнесе по спора и постанови този правен резултат, съдът е приел оспорването за допустимо, въпреки изричното възражение от ответната страна за недопустимост и направено искане за прекратяването му, предвид оттегляне на акта на осн. чл.121, ал.2 от ЗДСл. Изложил е съображения, че оспорената заповед не е съобщена на адресата си по реда на чл.61 АПК, поради което не поражда правни последици. На следващо място е приел, че жалбата е подадена в срок и изрично се поддържа от жалбоподателката, приел е, че не е налице хипотезата на чл.156, ал.1 от АПК - оттегляне на акта преди първото по делото заседание, съответно основанието по чл.159, т.3 АПК за недопустимост на съдебното производство. Съдът подробно е извършил анализ на посочените по - горе разпоредби, но е счел, че в случая акта е произвел правните си последици, поради което отмяната на акта от органа ще има действие само за напред. Позовал се е на най - новата съдебна практика на ВАС. На следващо място според съда, правния интерес от оспорването е обусловен и от предявения иск за присъждане на обезщетение от незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на правоотношението, по аргумент от чл.204, ал. 3 АПК. За да се произнесе по същество и отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че заповедта е издадена при липсата на предвидените в закона материалноправни предпоставки, тъй като не съществува фактическото основание за издаването й - наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е отменено с влязло в сила решение 7155/09.12.2020г. по адм. дело 3553/2020г. по описа на АССГ. Обжалваното решение е недопустимо. В случая с решението първоинстанционният съд е отменил административен акт, който е бил отменен по административен ред. Съгласно правилото на чл. 121, ал. 2 от ЗДСл. органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Правилото на чл. 156, ал. 1 от АПК, регламентира, че при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, а съгласно ал. 2 за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия. В случая акта е оттеглен преди първото по делото заседание, поради което не е било необходимо съгласието на оспорващия. С отмяната на оспорената заповед е отпаднал и правния интерес на държавната служителка за оспорването й, тъй като отмяната на административния акт по административен ред има същите последици, както и отмяната на акта от съда. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта, с която е отменен оспорения административен акт не е връчена на жалбоподателката. От една страна липсва законово изискване за връчване на заповедта за отмяна на административния акт, а е достатъчно съобщаване на адресата му по някой от предвидените в чл. 61 от АПК способи. След влизане в сила на решение 7155/09.12.2020г. по адм. дело 3553/2020г. по описа на АССГ, потвърдено с решение 9086/06.08.2021г. по адм. дело 1811/2021г. по описа на ВАС за отмяна на уволнението на Фичерова, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл. служителката с молба от 09.08.2021г. е декларирала пред органа по назначаването желанието си да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед ДС - 109/19.08.2021г. на председателя на КПКОНПИ, връчена на Фичерова на 20.08.2021г., служителката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност в изпълнение на влязлото в сила решение, считано от 20.08.2021г. - датата на явяване на лицето на работа в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл. Разпоредено е на служителката да се изплатят дължимите обезщетения, съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл., след представяне на документи, удостоверяващи получаваното възнаграждение през 6 месечния период, за който се дължи обезщетение. На същата дата 20.08.2021г., служителката е подписала Акт за встъпване в длъжност, с който е удостоверено с подсписи на двете страни, че служителката е постъпила на работа на 20.08.2021г. Отново на същата дата на служителката е връчена и длъжностна характеристика, с положен подпис и дата на лицето 20.08.2021г. Що се касае до заповед ДС - 110/18.08.2021г., с която е отменена по реда на чл.121, ал.2 от ЗДСл., оспорената пред първоинстанционния съд заповед, следва да бъде отбелязано, че органа по назначаване е направил всичко необходимо да връчи горепосочената заповед на служителката, а от своя страна Фичерова всячески е препятствала връчването на заповедта. Доказателство за това са представените по делото разписки за получена нотариална покана от нотариус Георгиев, адресирана до Е. Фичерова с дата 25.08.2021г., 25.09.2021г. и 27.09.2021г., както и самата нотариална покана, с която на служителката са изпратени документи за подпис, включително и процесната заповед ДС- 110/19.08.2021г. за отмяна на оспорената заповед, както и служителката е поканена да представи трудовата си книжка и документи за определяне на дължимото й обезщетение. Поканата е редовно връчена на Фичерова на 11.10.2021г. на осн. чл.47, ал.5 от ГПК, предвид неявяването й в двуседмичен срок от залепване на уведомлението да получи нотариалната покана, или лице, което е съгласно да стори това. На следващо място, следва да бъде отбелязано, че жалбоподателката е уведомена за отмяната на заповедта за оттегляне на оспорения акт още преди връчването на нотариалната покана на 09.09.2021г., както сама твърди в молба депозирана в АССГ от 10.09.2021г., след като е била представена по делото от процесуалния представител на ответника с молба от 24.08.2021г. Независимо от изложеното, настоящата съдебна инстанция счита за ирелевантно дали заповедта, с която се отменя акта за прекратяване на служебното правоотношение на Фичерова е била надлежно съобщена на същата или не, то с факта на отмяната отпада и правния интерес на жалбоподателката от оспорване на заповедта, тъй като целения правен резултат е постигнат. Неправилни са изводите на АССГ, че не може да намери приложение хипотезата на чл.156, ал.1 от АПК - оттегляне на акта преди първото по делото заседание, съответно основанието по чл.159, т.3 от АПК за недопустимост на съдебното производство, тъй като в случая оттегления акт е произвел правни последици и отмяната на акта от органа ще има действие само за напред. "Най новата" според съда съдебна практика на ВАС, на която се позовава в решението си е неотносима към правния спор в случая, тъй като касае проведено производство по реда на чл.91 от АПК за преразглеждане на акт. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ЗДСл. държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда, чрез органа по назначаването и може да иска отмяна на акта, с който то е прекратено; обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването; поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи. Разпоредбата на чл.121, ал. 2 ЗДСл. изрично регламентира, че органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, което в случая е сторено с изрична заповед ДС -110/19.08.2021г. на председателя на КПКОНПИ и на същата дата, на която Фичерова със заповед ДС -109/19.08.2021г. е възстановена на длъжност по подадена от нея молба от 09.08.2021г. и във връзка с влязлото в сила решение за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното й наказание "уволнение". Следователно последиците от отмяната на акта, с които е прекратено служебното правоотношение са еднакви, независимо дали отмяната е постановена по съдебен или административен ред. Именно в този смисъл законът свързва последиците от отмяната, като в чл. 118, т. 1 от ЗДСл. използва израза компетентните органи, като има предвид компетентния административен орган или съда. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 122, ал. 1от ЗДСл, съгласно която при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Обвързване на допустимостта на оспорването с предявения от Фичерова иск за присъждане на обезщетение, който е предмет на разглеждане по друго адм. дело 4838/2020г. на АССГ и с оглед разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК е неправилно. В специалната разпоредба на чл.104, ал.1 от ЗДСл. на което правно основание Фичерова е предявила иска за обезщетение в размер на шест брутни заплати, считано от 08.04.2020г. е регламентирано, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Следователно предявеният иск по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за присъждане на обезщетение би бил допустим и при отменена от органа по назначаването заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителката, както в случая е сторено по реда на чл.121, ал.2 от ЗДСл. Видно е, че правото на обезщетение на държавния служител не е обусловено единствено от отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по съдебен ред, след като отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването изрично е предвидено като предпоставка за упражняване на правото на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. във вр. с чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл. Позоваването на разпоредбата по чл.204, ал.3 от АПК от страна на съда също е неправилно. На първо място предявеният иск от Фичерова е с правно основание чл.104, ал.1 от ЗДСл. за присъждане на обезщетение за времето през което не е заемала държавна служба, но не повече от 6 месеца, като меродавния момент за размера на обезщетението е към момента на признаване на уволнението за незаконно. Предявеният иск не е с правно основание чл.203 и чл.204 АПК, както е приел съдът, които касаят производства за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействията на административни органи и длъжностни лица, които искове се разглеждат по реда на глава Единадесета. Видно от жалбата до АССГ с която е предявен и иска от Фичерова, същата претендира обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл., не и вреди от незаконно уволнение или от друг акт, включително заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, ето защо позоваването от страна на съда на разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК е неправилно. Тази разпоредба регламентира разглеждане на иск за вреди, какъвто в случая не е предявен пред него. В случая с издадената заповед ДС -110/19.08.2021г. на председателя на КПКОНПИ е направено валидно оттегляне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Фичерова, каквато възможност изрично е предвидена в специалната норма на чл.121, ал.2 от ЗДСл. Оттеглянето е действие обратно на издаването на акт, с което административният орган едностранно прекратява разпоредените с акта права и задължения. В случая това е сторено преди първото редовно заседание по делото и по аргумент от противното от чл.156, ал.2 от АПК - съгласие от страна на оспорващата не е било необходимо. При валидно и навременно оттегляне на оспорената пред съда заповед, жалбата е била недопустима, поради липсата на предмет на оспорване и на основание чл.159, т.3 от АПК е следвало да бъде оставена без разглеждане от съда. Като се е произнесъл по нея първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Основателността на касационната жалба и изхода на делото, а именно обезсилване на постановеното решение в цялост, включително и в частта на присъдените на Фичерова разноски, обуславят извод за недопустимост на подадената частна жалба за председателя на КПКОНПИ, поради липсата на правен интерес . Ето защо същата следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изхода на делото и направеното искане, ответницата по касация Е. Фичерова следва да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество разноски по делото в размер на 170 лв. от които 70 лв. за платена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заплатената държавна такса в размер на 30лв. не се присъжда, с оглед резултата по делото, относно подадената частна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,