Решение № 6187 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Й. А. К., Х. С. К. и Б. Д. А. всички от гр. Варна, приподписана от адв. Жожев, срещу решение № 2681 от 04.03.2026г., постановено по адм. д. № 845/2025г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата им изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 9400 – И – 58 от 19.03.2025г. на кмета на община Долни чифлик, за прокарването на временен път до ПИ идентификатор № 83404.16.52 по кадастралната карта в землището на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл. Варна. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за това, че оспореният отказ е законосъобразен. Напротив навеждат подробни съображения, че са били налице изискванията на чл. 190 ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, за разрешаване на прокарването на искания временен път. Посочват и че това се потвърждава от приетата по делото съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, включително и факта, че е невъзможен достъпа до имота по съществуващ горски път, за който е било установено, че е неизползваем. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорения отказ. Ответникът кметът на община Долни чифлик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Направил е извод за съответствие на оспорения отказ с материално – правните норми, тъй като не са налице предпоставките на фактическия състав по чл. 190, ал. 1 ЗУТ. Приел е, че предпоставките включват наличието на влезнал в сила подробен устройствен план /ПУП/ и урегулирани с него имоти, до които все още не е осигурен достъп по причина, че предвидените с влезналия в сила ПУП, улици не са открити, а именно не са реално изпълнени, като целта е да се осигури достъп до имотите, за времето до реализирането на проектираните нови улици, както и при спазването на изискването на чл. 190, ал. 3 ЗУТ – да не се засягат сгради, постройки или дълготрайна декоративна растителност. Приел е, че е налице предпоставката по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, а именно не е постигнало съгласие между собствениците за прокарване на пътя, което пък обуславя вече компетентността на кмета да издаде акт за прокарване на временен път. Направил е извод обаче, че не е налице втората предпоставка по чл. 190, ал. 1 ЗУТ, а именно временният път да съвпада с проектирана улица, преди тя да е изпълнена. Посочил е, че това е така, тъй като в частта на уличната регулация не е налице заповед, с която тя да е одобрена. Посочил е, че в годините са издавани заповед за урегулиране на парцели, включително и за УПИ XIX – 50, който е съответен на собствения на жалбоподателите ПИ идентификатор № 83404.16.52, но в досежно отразената в заповедта за урегулирането на този имот улица от о.т.1 до о.т. 20, по която се иска прокарването на временен път, няма издадена заповед за одобрението на така предвидената улична регулация. Приел е и че до имота на жалбоподателите е осигурен достъп през полски път попадащ в ПИ идентификатор № 83404.16.31, като достъпът оттам макар и затруднен, с оглед на установяванията на СТЕ, е осигурен. По тези съображения е приел, че оспореният отказ е законосъобразен и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Чл. 190 ЗУТ урежда самостоятелен законен сервитут за временен път, като съгласно ал. 1 на тази разпоредба "Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти". Ал. 2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че „При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план“. В случая нито съдът, нито административния орган постановявайки оспорения отказ, не са съобразили посочените разпоредби. От доказателствата безспорно се, установява, че имота на жалбоподателите се намира в урегулирана част на населеното място, включително и техния и съседните имоти са урегулирани с план за регулация и предвидено застрояване. В одобрените през годините, включително и по отношение на имота на жалбоподателите, планове за регулация, са били предвидени достъп до имота по улична регулация, която е отразена в графичните части на заповедите, но без да е одобрена в текстовата част, а имено отразена е като улична регулация по о.т. 1 до о.т. 20, именно по която е поискано откриването на временния път. Отразяването на предвидената улица е съответна и на чл. 14, ал. 4 ЗУТ, който предвижда, че „Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк“, като без изпълнение на това условие не може да бъде одобрена регулацията. Фактът, че уличната регулация е отразена в графичните части на заповедите, с които е одобрена регулацията на имотите, обосновава наличието на предпоставките по ал. 1 на чл. 190 ЗУТ, а именно в случая имота на жалбоподателите има лице по проектирана нова улица, която не е изпълнена. Изложените в оспорения отказ мотиви, за липса на предпоставките по чл. 190, ал. 1 ЗУТ не съответстват на събраните в хода на делото доказателства, напротив същите са налице. За пълнота освен това следва да се посочи, че законодателят е допуснал откриване на временни пътища не само в урегулирани територии и такива, за които има одобрена улична регулация, която обаче не е все още реализирана, но и за територии, за които все още няма улична регулация, както и за неурегулирани територии, като тази възможност е разписана в чл. 190, ал. 2 ЗУТ. Т.е. дори да се приеме липсата на улична регулация, то пак е възможно откриването на временен път в случая по трасето, поискано от жалбоподателите и в тази хипотеза. Освен това чл. 190, ал. 3, изречение първо предвижда, че „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания“. Видно от цитираната норма тя предвижда временните пътища да следват не само предвидени улици по одобрена улична регулация, но и такива, които са предвидени по проекто план или по извършени проучвани. Т.е. дори и да се приеме липсата на предпоставките по ал. 1 на чл. 190 ЗУТ, то са налице тези по чл. 190, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, като е поискано прокарването на временен път по проекто улицата по плана, с който е одобрена регулацията на имота на жалбоподателите и на съседни на тях имоти. По изложените съображения оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспореният отказ, като административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение.