Решение № 12558 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2019 г.

Решение № 12558 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 5414/14.09.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10604 по описа за 2016 г. в частта относно разпоредената частична отмяна на ревизионен акт /РА/ № Р-2225-1400097-091-001/09.12.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е надценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства – договори за наем и приемо-предавателни протоколи, която е разколебана с описателно посочени индиции. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Болкан фудс" ЕООД – в несъстоятелност, чрез синдика си С. Бакалов, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от АССГ част от ревизионен акт, са установени в тежест на "Болкан фудс" ЕООД – в несъстоятелност задължения за ДДС в общ размер 1 332 247. 51 лева и за лихви за забава /съдът е определил отменяната част от РА чрез посочване на отреченото с акта право на приспадане на данъчен кредит, като в случая размерът на установеното данъчно задължение и този на спорното данъчно предимство съвпадат/ в резултат на извършена корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице резултати по ЗДДС в данъчни периоди от м. 09.2007 г. до м. 02.2008 г.; м. 04, 07, 08 и м. 11. 2008 г.; м. 11 и 12. 2009 г.; м. 02, 03, 04, 05, 07, 09, 10-12. 2010 г. и м. 01. 2011 г. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство по 53 бр. фактури с издател "Авелана" ЕООД и предмет доставката на стоки – тиквени семена, орехови и фъстъчени ядки и по 22 бр. фактури с издател "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД и предмет комисиона за изкупуване на семена съгласно договор и наем за съхранение на семена съгласно договор, аванс за доставка на тиквено семе, доставки на тиквено семе и орехови ядки. Според органите по приходите доставките са привидни, като свързаността на доставчиците и получателя сочела на представи у последния за симулацията. Сделките целели отклонение от данъчно облагане. Изводи във вреда на РЛ са направени от установявания за мястото на съхраняване на стоките и собствеността върху складовете, неустановеният произход на стоките, свързаността на операторите по веригата от доставките, личността на овластените да оперират със сметките но доставчиците лица и тяхната трудовоправна връзка с получателя; последователното ангажиране на едни и същи лица по трудово правоотношение със страните по доставките. Отказът е основан на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За да отмени частично РА, първоинстанционният съд е формирал различни от тези на приходната администрация изводи при преценката на представляващите част от административната преписка доказателствени средства. Констатации на съда във връзка с доставките от "Авелана" ЕООД за наемането от този доставчик на складови бази в с. Паисиево и с. Долни Лозен по договори от 01 и 08.05.2007 г. с А. Попов. За дължимата наемна цена били издавани фактури, като наемът е платен. "Авелана" ЕООД притежавало собствена земя и селскостопанска техника и е изплащало възнаграждения на наети по трудово правоотношение лица. Към всяка фактура били приложени приемо-предавателни протоколи за документиране на доставеното количество. Сходни са установяванията на съда и за доставките от "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД. От наемодателя А. Попов бил нает склад в с. Паисиево, ул. "Независимост" № 44. Дружеството разполагало с наети работници и служители, т. е притежавало необходимия ресурс за осъществяване на доставките, а предаването на стоките било удостоверено с приложени към всяка фактура приемо-предавателни протоколи. Ореховите ядки били превозени от склада в с. Паисиево до склад в с. Лозен с транспорт на РЛ. Съдът се е позовал на практика на СЕС, за да ограничи предмета на доказване до пряката доставка и да изключи дължимото изследване на произхода на стоките. Обвързал е отричането на правото на приспадане при съмнение относно личността на доставчика с установяване на сделките като част от данъчна измама и представи на получателя за това обстоятелство. Според него на данъчна измама не сочи неустановеността на разполагаемост със стоката у доставчиците, използването на едни и същи работници и на едно и също складово помещение. По фактурите на Авелана за авансови плащания съдът е възприел като релевантен фактът на извършеното плащане както, което наред с определеността на елементите на бъдещата доставка обуславяло както изискуемостта на данъка, така и правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. С първоинстанционното решение е отменен РА в частта за установените задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Авелана" ЕООД и "Бъкланд енд Тейлър България" ЕООД. На ДДОДОП са възложени разноски на насрещната страна в размер 709.70 лева. Решението е поправено с решение № 105/07.01.2019 г. по същото дело в частта за размера на отреченото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Авелана" ЕООД. Оспореният съдебен акт е неправилен. Основателни са упреците на касатора към дейността на съда по преценка на писмените доказателствени средства. В обхвата на познавателната дейност на инстанцията по същество са включени относимите към спора информационни източници, но доказателствената им стойност не е определена при тяхното съпоставяне. Административният съд основателно е концентрирал спорът по фактите до придобиването от жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ по фактурите на Авелана и Бъкланд, именно заради разпоредителните действия на доставчика. В противоречие с процесуалния закон и логическите правила е фактическият му извод за доставяне на стоките от издателите на фактурите. Пряко първично доказателствено средства за придобиването от получателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките са приемо-предавателните протоколи. Доказването на доставката с тях е разколебано с индиции. Такива са ползването от двамата доставчици на складово помещение, предоставено им под наем от А. Попов, който е едноличен собственик на капитала и управител на получателя, като е бил пълномощник на Бъкланд и управител на Авелана, а впоследствие пълномощник. Авелана ползва и предоставен му от получателя склад. Лицата, овластени да се разпореждат със средствата от банковите сметки на доставчиците се намират в трудово правоотношение с получателя или с дружества, чийто управител или пълномощник е А. Попов. Едни и същи физически лица са в трудово правоотношение с доставчиците по веригата в различни периоди от време. От стотиците предходни доставки едва няколко десетки са от данъчнозадължени лица. С включването на междинен субект във веригата от доставки – след доставка, която не е облагаема, тъй като не е осъществена от ДЗЛ /арг. от чл. 12, ал. 1 ЗДДС/ и преди процесните доставки се концентрира в едно данъчнозадължено лице с "буферни" функции задължението за плащане на данъка. От междинния субект е изискуем данъкът за извършените облагаеми доставки – чл. 82, ал. 1 ЗДДС. При привидност на правоотношението между този субект и получателя е лишено от основание имущественото разместване по паричната престация на получателя. Целта е той да получи данъчно предимство без да е платил действително данъкът, който да бъде внесен от доставчика /заради паричната "въртележка" при оперирането с банковите сметки на доставчиците/. Упражняването на правото на приспадане с цел злоупотреба е неприемливо за националния и за наднационалния правопорядък. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. Данъчният ефект за получателя е редуциране на данъкът за внасяне или постигане резултат за периода данък за възстановяване, който би бил непостижим, ако доставчици не са данъчнозадължени лица. Създадената правна привидност за преминаването на правото на собственост дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Заради привидността на плащането с оглед личността на упълномощените да оперират със сметките на доставчиците не е настъпило и квази данъчното събитие по чл. 25, ал. 7 ЗДДС по фактурите за авансово плащане. Следователно и по тях данъкът е начислен неправомерно и не поражда право на приспадане за получателя. В контекста на горното е дължима отмяна на обжалваната част от съдебния акт и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски в размер 709. 70 лева. При този изход на спора на касатора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се следват деловодни разноски в общ размер 23 754.65 лева, от които 7 374.54 лева за упълномеряване на разноските за първата съдебна инстанция и 16 380.11 лева за касационната съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение