Решение № 7480 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Иванов, в качеството му на земеделски производител, чрез процесуалния му представител адвокат Златева, срещу Решение 724 от 08.02.2023 г., постановено по адм. дело 12594/2021 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която са оставени без разглеждане и отхвърлени исковете му, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове. Ответната страна Областна дирекция по безопасност на храните - София-област, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Манолов в писмени бележки и съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по предявените от Ц. Иванов срещу Областна дирекция по безопасност на храните - София-област (ОДБХ София-област) обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди: в размер на 540 лв., представляващи стойността на заплатени разходи за унищожаване (убиване) по хуманен начин на кокошки носачки, ведно със сума в размер на 106, 36 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото; в размер на 4 560 лв., изразяващи се в стойността на заплатен месечен наем по Договор за наем от 18.04.2013 г., сключен между Институт по криобиология и хранителни технологии и ищеца, за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със сума в размер на 754,99 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото; в размер на 3 510 лв., представляващи стойността на заплатен месечен наем за Хале 2 по Договор за наем от 04.05.2020 г., сключен между Институт по криобиология и хранителни технологии и ищеца, за периода 01.05.2020 г. до 15.09.2020 г, ведно със сума в размер на 446,59 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото; в размер на 3 300 лв., представляващи стойността на заплатен месечен наем за Хале 3 по Договор за наем от 04.05.2020 г., сключен между Институт по криобиология и хранителни технологии и ищеца, за периода 01.05.2020 г. до 15.10.2020 г., ведно със сума в размер на 392,36 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото; в размер на 8 400 лв., представляващи пропуснати ползи от дейността на ищеца като земеделски производител продажба на яйца за консумация от Хале 2 за периода 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със сума в размер на 1390, 78 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото; в размер на 51 105 лв., представляващи пропуснати ползи от дейността на ищеца като земеделски производител - продажба на яйца за консумация от Хале 3 за периода 01.01.2020 г. до 15.10.2020 г., ведно със сума в размер на 3 685,85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото; в размер на 8435 лв., представляващи пропуснати ползи от пропуснато финансиране по Договор 22/588801/00114 от 18.12.2012 г. за предоставяне на Държавна помощ Помощ за реализация за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, за периода 01.01.2020 г. до 15.10.2020 г., ведно със сума в размер на 945,24 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, причинени в следствие на Предписание 33/20.12.2019 г., издадено от официален ветеринарен лекар в отдел ВЖ при ОДБХ София-област, отменено с влязло в сила на 21.01.2021 г. съдебно решение, постановено по адм. дело 1102/2020 г. по описа на АССГ. С обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил предявения иск за претърпени имуществени вреди представляващи стойността на заплатени разходи за унищожаване по хуманен начин на кокошки-носачки, ведно със законните лихви и е отхвърлил исковете за претърпени загуби и пропуснати ползи, изразяващи се в заплатени наеми и пропуснато финансиране при приетото, че не са налице законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ), на които се основава отговорността на ответника. Относно предявените обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от дейността на ищеца като земеделски производител - продажба на яйца за консумация е приел тяхната недопустимост, основавайки се на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ предвиден специален ред за обезщетяване. Съобразно този изход на спора на основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ е осъдил страните да заплатят разноски по делото. Решението в частта, с която е уважен иска за сума в размер на 540 лв., ведно със законните лихви не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не подлежи на касационна проверка. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове за имуществени вреди за претърпени загуби и пропуснати ползи, изразяващи се в заплатени наеми и пропуснато финансиране. Решението в тази му част е правилно и е съобразено с доказателствата по делото. Исковите претенции се основават на твърдения, че поради унищожаването на определен брой кокошки-носачки ищецът не е развивал стопанска дейност в помещенията, за които е имал сключени договори за наем. Задължението за заплащане на наем по сключените договори е облигационно, като изпълнението му не е обусловено от отменения административен акт. Обектите, предмет на договорите за наем, не са обвързани конкретно с упражняването на дейност по отглеждане на кокошки-носачки и за ищеца е била налице възможност да ги ползва за други цели. Отделно в исковата молба е посочено, че към 15.05.2020 г. и 15.07.2020 г. Хале 3 и Хале 2 са населени с птици, поради което следва да се направи извод, че помещенията са използвани. По отношение на иска за пропуснато финансиране не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е подавал заявления или сключвал договори за предоставяне на държавна помощ, която в последствие на незаконосъобразния акт да е отказана. Неправилно е решението (с характер на определение) в частта му, с която са оставени без разглеждане предявените искове за обезщетение на претърпени имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи от дейността на ищеца като земеделски производител - продажба на яйца за консумация. Този извод се основава на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. В случая се претендират вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирана печалба от продажбата на яйца за консумация, а не за принудителното унищожаване на кокошките-носачки, съответно на налични продукти от тях, поради което за претендираното обезщетение не са относими разпоредбите на чл. 141 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 6 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове (отм.). Посоченият ред в тези норми представлява специален начин на обезщетяване" по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ само за умъртвените животни и налични продукти получени от тях, поради което не изключва търсенето на имуществена отговорност за вреди във вид на пропуснати ползи от неосъществена дейност, причинени от незаконен административен акт по реда на ЗОДОВ извън предвиденото обезщетение в специалния закон. Водим от изложеното, обжалваното решение в частта, с която са оставени без разглеждане исковите претенции за обезщетение на претърпени имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи от дейността на ищеца като земеделски производител - продажба на яйца за консумация следва да бъде отменено като неправилно, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В останалата му обжалвана част решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора решението се явява неправилно и в частта му относно присъдените на страните разноски и следва да бъде отменено, като исканията на страните следва да бъдат разгледани при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,