Решение № 306 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2019 г.

Решение № 306 от 9.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Д. Колева, против решение № 5966 от 18.10.2018 г., постановено от Административен съд – София - град, Трето отделение, 13 състав, по адм. д. № 5203/2018 г. С жалбата и с писмена молба - становище от 26.11.2019 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е счел процесното уведомително писмо от 03.02.2018 г. за незаконосъобразен адм. акт. Касаторът оспорва изводите в първоинстанционното решение и твърди, че в него неправилно по отношение на "БИО ТРЕЙД ЕНЕРДЖИ" ООД е приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 - 3 от Регламент № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. Счита, че неправилно е тълкувана нормата на чл. 43, ал. 11 от горепосочения регламент. Изразява становище за съобразяване и на § 37 от съображенията на визирания регламент и обръща внимание на обстоятелството, че в подаденото заявление за подпомагане от земеделския производител изрично е заявено, че парцелите, с които се кандидатства за подпомагане не са в условията на биологично земеделие, като преценката за съответствието се извършва въз основа на декларираното от кандидата. Развива тезата, че сертификацията на дружеството за биологично земеделие е изтекла на 09.12.2015 г. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "БИО ТРЕЙД ЕНЕРДЖИ" ООД оспорва касационната жалба с писмен отговор от 30.11.2018 г. и чрез упълномощен адв. Йосифова, която в съдебно заседание и с писмени бележки от 03.12.2019 г. пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като законосъобразно постановено, защото когато земеделският производител отглежда една култура, която не отговаря на изискванията за диверсификация, но е сертифициран за биологично земеделие, в тази хипотеза му се дължи зелено директно плащане, както правилно е приел първоинстанционният съд. Позовава се на Регламент № 1307/2013 г. и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото заявените площи от жалбоподателя са включени в специализирания слой допустими за подпомагане площи, но върху тях се отглежда само една култура - артишок, поради което и на същия е отказано подпомагане на основание чл. 44, ал. 1- 3 от Регламент № 1307/2013 г. Според участващия по делото прокурор това, че земеделският производител е сертифициран на основание чл. 29, ал. 1 от Регламент № 834/2007 г. не му дава право за изплащане с оглед изискването на биологично разнообразие, поради което решението е неправилно и следва да бъде отменено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 5966 от 18.10.2018 г. е отменено по оспорването на "БИО ТРЕЙД ЕНЕРДЖИ" ООД Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2015 г. изх. № 02-220-2600/1056/03.02.2018 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"; делото е изпратено като преписка на заместник изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие" за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени със съдебното решение; ДФ "Земеделие", с адрес: гр. София е осъден да заплати на "БИО ТРЕЙД ЕНЕРДЖИ" ООД сумата от 550 лева - разноски поделото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София - град е приел, че земеделският производител е подал Общо заявление за плащания на площ за 2015 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 2218061560531 и УРН 524389 за подпомагане по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/ - 13 броя парцела с обща площ от 334, 22 ха. Не е било спорно обстоятелството, че към заявлението са приложени регистрационна карта на земеделския производител, заверена за 2014 г. и 2015 г., договор за контрол и сертификация на биологично производство на артишок, преработка, търговия с биологични продукти № 1137/28.12.2010 г., анекси към договора от 31.05.2012 г. и от 19.06.2013 г., в който са посочени идентични парцели със заявените за финансиране към ДФЗ. С оглед на това първоинстанционният съд е счел, че процесното стопанство за отглеждане на артишок е в процес на биологична сертификация за съответствие с Регламенти № 834/2007 и № 889/2008. В съдебно заседание, проведено на 18.09.2018 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в заявените площи се отглежда една единствена култура. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че проверката за допустимост на земеделските площи се извършва въз основа на данните, които се съдържат в СИЗП, поддържана от МЗХ /чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/2006 г./ и в изпълнение на чл. 6 на Регламент № 796/2004 г. на Комисията е създаден специализиран слой "Допустими за подпомагане площи", който представлява графична база от данните за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на база актуални ортофото и сателитни карти на територията на страната. Първостепенният съд е констатирал, че заявените площи от жалбоподателя са включени в специализирания слой, но върху тях се отглежда само една единствена култура - артишок, поради което и на същия е отказано подпомагане на основание чл. 44, ал. 1-3 от Регламент № 1307/2013 г. Решаващият съдебен състав е преценил, че във визирания регламент в Глава трета, озаглавена "Плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда" се съдържа чл. 43, наименован "Общи правила в параграф 11", в който е предвидено, че земеделските стопани, които отговарят на изискванията, определени в член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 по отношение на биологичното земеделие, ipso facto имат право на плащането, посочено в настоящата глава. В тази връзка първоинстанционният съд е решил, че първата алинея се прилага само за единиците на стопанството, които се използват за биологично производство в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕО) № 834/2007, като от доказателствата по делото е установявано, че оспорващото дружество е сертифициран земеделски производител на заявените площи, които представляват стопанство за отглеждане на артишок, което за периода 2012-2015 г е сертифициран като биологично земеделско производство, като Сертификатът за това № 04436/09.12.2014, валиден до 09.12.2015 г. е издаден на осн. чл. 29 параграф 1 от Регламент № 834/2007 и декларираният оператор е подложил дейността си на контрол и изпълнява изискванията, определени в регламента. От тук е изведено заключение, че земеделският производител съответства на изискванията на чл. 29, ал. 1 от Регламент № 834/2007 г. и само по силата на този факт и съгласно чл. 43 параграф 11 от регламент № 1307/2013 г. жалбоподателят има право на плащането, посочено в тази глава. Първоинстаницонният съд е преценил, че разпоредбата на чл. 44 от същия регламент и изискването за диверсификация на културите е неприложимо към сертифицираното биологично земеделско производство, с оглед на логическото и семантично тълкуване на текстовете от регламента, а и предвид неотреченото от ответника обстоятелство, че същите площи за били заявени за подпомагане през 2014 г. и 2016 г. и са получили подпомагане при същите условия, каквито са налични през 2015 г., поради което адм. орган е следвало да бъде последователен в преценката си съгласно правилата на чл. 6 и чл. 13 АПК. В обжалваното съдебно решение се съдържа и позоваване и на съображение 38 от Регламент 1307/2013 г., от което е формиран извод, че по отношение на първоинстанционния жалбоподател не е било необходимо да се прилагат изискванията за диверсификация, предвидени в чл. 44 от Регламент № 1307/2013 г. и адм. орган в хода на проведеното производство неправилно е приложил материалния закон спрямо факти, които са установени със сигурност, поради което и отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2015 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите за директни зелени плащания по УРН 524389 е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото първоинстанционния съд погрешно е приел, че издателят на процесното уведомително писмо бил признал, че за процесните площи за били заявени за подпомагане през 2014 г. и 2016 г. и са получили подпомагане при същите условия, каквито са налични през 2015 г., от което е изведено заключение за нарушение на принципа за предвидимост, регламентиран в нормите на чл. 6 и чл. 13 АПК. От текста на съдебния протокол, съставен в съдебно заседание, проведено на 18.09.2018 г. е видно, че процесуалният представител на ДФЗ не е формулирал изявление в този смисъл. От съществено значение е и обстоятелството, че за всяка стопанска година и за всяка земеделска кампания адм. орган извършва самостоятелна преценка доколко са налице императивните нормативни изисквания за изплащане на претендираното финансово подпомагане. В случая първоинстанционният съд е игнорирал обстоятелството, че в приложеното и прието като доказателство по първоинстанционното дело Заявление за подпомагане за 2015 година, подадено на 14.05.2015 г. от земеделския производител, самият той изрично е посочил /на л. 61 от първоинстанционното дело/ срещу "биологично земеделие (мярка 11) - "НЕ", което означава, че с подаденото заявление за подпомагане от земеделския производител ясно е декларирано, че парцелите, с които се кандидатства за подпомагане не са в условията на биологично земеделие, а преценката за съответствието се извършва за всяка отделна стопанска година въз основа на актуалното деклариране от кандидата, а не съобразно предходни или последващи години и кампании, както неправилно е прието в мотивите на атакуваното съдебно решение. Освен това касационният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд точно е констатирал в решението си, че сертификатът на който се позовава земеделския производител - № 04436 от 09.12.2014 г. е валиден до 09.12.2015 г., но не е съобразил този правнорелевантен факт, а вместо това погрешно е преценил, че първоинстанционният жалбоподател е бил надлежно сертифициран за цялата 2015 г., което очевидно не е така. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е указал на земеделския производител, че следва да представи доказателство за сертифицирането му за цялата стопанска 2015 г. Също така в мотивите на обжалваното решение е разгледано единствено приложението на цитираните по- горе регламенти, като изобщо не е обсъдено наличието на национална правна уредба, а именно действащата Наредба № 3 от 17.02.2015 г., за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /обн. ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. / По силата на чл. 1, т. 3 /предишна т. 1 с тази наредба се уреждат условията и реда за прилагане на Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания), каквото именно е претендираното от "БИО ТРЕЙД ЕНЕРДЖИ" ООД плащане. В случая липсва каквото и да е произнасяне по приложението на чл. 2 от относимата наредба, която разпоредба изрично регламентира кои земеделски производители имат право на зелено директно плащане по чл. 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и Съвета, като не е обсъдено и приложението на нормата на чл. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., изискваща ДФЗ - Разплащателна дирекция да изчислява дяловете на различните култури във връзка с изпълнение на изискванията за диверсификация по чл. 44 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че съдът се е позовал на обстоятелството, че заявените площи от земеделския производител площи за подпомагане са включени в специализирания слой "Допустими за подпомагане площи", одобрен за кампания 2015 г. със заповед № РО-46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, но не е съобразил факта, че оспорващото дружество е кандидатствало по няколко схеми и марки за подпомагане и по всяка от тях от страна на ДФЗ се извършва отделна самостоятелна преценка за наличието на задължителните специфични изисквания за подпомагане по всяка от тях, с оглед на което ако по някоя от мерките е счетено, че площите са допустими за подпомагане, този факт не задължава адм. орган да оторизира суми за подпомагане по всички претендирани от земеделския производител мерки и схеми. Настоящият съдебен състав счита, че ако в касационното решение се обсъдят за първи път горепосочените относими обстоятелства, страните в процеса ще загубят една съдебна инстанция, а съдебното производство по административни дела е двуинстанционно. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново произнасяне по отношение на визираните по- горе факти и обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на правния спор, но първоинстанционният съд не е изложил мотиви по тях. За пълнота на изложението следва да се отрази и обстоятелството, че касационният жалбоподател още в писмената си молба до АССГ на л. 111 - 112 от първоинстанционното дело е направил искане за назначаване на съдебно- техническа експертиза /СТЕ/ с конкретни формулирани въпроси, като в единството проведено по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ДФЗ също е поискал изслушване на СТЕ, но първоинстаницонният съд е отказал допускане на поисканата експертиза. По този начин решаващият съдебен състав е лишил касационният жалбоподател /ответник в първоинстанционното производство/ от възможността да организира процесуалната си защита, както той намери за добре, което е довело до неизясняване на значими въпроси. Описаните по- горе нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и в случая са причинили направилно тълкуване и прилагане на материалния закон, без каквото и да е произнасяне относно съотносимостта на разпоредбите на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания към конкретните относими факти и обстоятелства по делото. На основание на горното касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обстоятелство изисква отмяна на съдебното решение и връщане делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася по заявените искания за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,