Решение № 2640 от 19.2.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15194/2018 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт, гр. София (НОИ), чрез юрк. Л. Цонева, срещу Решение 470 от 05.11.2018 г., постановено по адм. дело 370/2018 г. по описа на Административен съд Добрич, с коeто е осъден да заплати на С. Николова, от [населено място] сумата в размер на 10 000 (десет хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменени незаконосъобразни административни актове на директора на ТП на НОИ гр. Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 830 лeва, представляваща направените от ищцата по делото разноски. Релевират се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението, алтернативно - да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди до справедлив такъв съгласно чл. 52 ЗЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна С. Николова, от [населено място], чрез адв. Б. Каменова от АК-Добрич, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: Производството пред първостепенният съд е образувано по исковата молба на С. Николова, от [населено място], против Национален осигурителен институт гр. София, с искане да й заплати сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на отменени незаконосъобразни административни актове разпореждания и решения по искането й за отпускане на лична пенсия и арогантно и недопустимо поведение от страна на служителите на ТП на НОИ, гр. Добрич, които са й причинили накърняване на личното достойнство, на чисто физически страдания от влошаване на здравословното й състояние, стрес и депресия, безсъние, несигурност по отношение на доходи, оттам и семейни разправии, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка от действията на администрацията в този административен орган, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, както и са разпитани трима свидетели. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Предявеният иск е уважен в пълен размер на 10 000 (десет хиляди) лева, който размер е определен съобразно чл. 52 ЗЗД. За да постанови този резултат първостепенният съд е установил наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: - отменени, като незаконосъобразни, по съответния ред административни актове; - неимуществени вреди и пряка и непосредствена причинна връзка между издадените, в резултат на административната дейност на органа актове, и настъпилите вреди. Направил е извод, че искът е доказан по основание и размер и го е уважил изцяло, ведно със законните последици и разноските на страната по делото. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, а в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая, с оглед на доказателствата по делото и разпитаните свидетели, обосновано съдът е приел, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което изводът му за основателност на ищцовата претенция се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Налице са отменени като незаконосъобразни, с влезли в сила съдебни решения, административни актове на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност; от тези отменени административни актове за ищцата са настъпили неимуществени вреди, описани от нея и разпитаните по делото свидетели; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и настъпилите вреди. Неоснователни са доводите на касатора за това, че не може да се направи обоснован извод за причинно-следствената връзка между здравословното и емоционално състояния на ищцата и отменените като незаконосъобразни актове, тъй като неправилно съдът бил кредитирал показанията на разпитаните свидетели Д. Денева - медицинска сестра, Д. Василева - приятелка на ищцата и Н. Николов - съпруг на ищцата. Показанията на свидетелите възпроизвеждат преки впечатления. Съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, което указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т.е. да са лица от близкото му обкръжение. Неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател НОИ, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищцата обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. По отношение размера на дължимото обезщетение за понесените в конкретния случай неимуществени вреди обаче настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, е определил обезщетението в силно завишен размер. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, и предвид срока, в който е претърпяла неимуществените вреди, обезщетение в размер на присъдените 10 000 лв. не кореспондира с понятието за справедливост. Настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 2000 (две хиляди) лева отговаря на изискванията на това понятие по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Затова в този размер искът следва да се счита за доказан. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъден Национален осигурителен институт да заплати на С. Николова обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер над 2 000 лева, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск за сумата над 2 000 лева за посочения период. Предвид изхода на спора, следва да бъдат редуцирани и присъдените пред първостепенния съд разноски по делото, съразмерно уважената част от иска от 840 лева на 168 лева. При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение