Решение № 13980 от 23.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7813/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "България ер Меинтенанс ЕАД против Решение 6722 от 29.05.2024 г. по адм. дело 12562 по описа за 2021 г. на АССГ, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) peг. СФД21-РД77- 46/09.06.2021 г. (РА) на органи по приходите - служители на Столична общинска администрация и на дружеството са потвърдени определени с РА задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за сумата общо главници и лихви в размер на 63 775,43 лева за периода 01.10.2016 г. - 31.12. 2020 г., както и са потвърдени оспорени като недължимо платени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за сумата общо 2 843 007, 00 лева (главници и лихви) за периода 2015 -2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на съда за материална законосъобразност на ревизионния акт. Относно задълженията за ДНИ се твърди, че имотите се ползват непосредствено за експлоатационните нужди на обществения транспорт и съгласно действащия план за застрояване попадат в Летищен комплекс София . Излагат се подробни съображения за прилагане на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ по отношение на имотите, предмет на ревизионния акт. Относно определената такса битови отпадъци, включително за услугата по почистване на териториите за обществено ползване се твърди, че в нарушение на чл.67 ЗМДТ и Решение на СЕС по дело С-335/16, същата не е определена според количеството битови отпадъци и при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Според касатора съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което неправилно е приел, че Столична община е предоставяла услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на летищния комплекс. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и на съответната част от ревизионния акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на деловодни разноски съгласно представен списък. Ответникът Кметът на Столична община, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред първоинстанционния административен съд е била законосъобразността на Ревизионен акт peг. СФД21-РД77-46/09.06.2021 г., издаден от органи по приходите - служители на Дирекция Общински приходи , потвърден от кмета на същата община с Решение СОА 21-РД28-42/25.11.2021 г. Административният съд е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) peг. СФР20-РД01- 137/31.12.2020 г., издадена началник на отдел Ревизии и събиране на вземания към дирекция Общински приходи на Столична община, с която е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя за определяне на задължения по по Закона за местните данъци и такси, както следва: данък върху недвижимите имоти, за периода 01.01.2015 г., до 31.12.2020 г.; такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2015 г., до 31.12.2020 г. ЗВР е издадена във формата по чл.113, ал.1 ДОПК и връчена на представител на задълженото лице на 06.01.2021 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ peг. СФД21-ТД26-505/06.04.2021 г. В срока и по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК ревизираното лице е подало възражение срещу констатациите на доклада, което е прието за основателно. Ревизията е приключила с издаване на обжалвания ревизионен акт. Предмет на ревизията са задължения по ЗМДТ за собствени на България ер Меинтенанс ЕАД нежилищни имоти, находящи се на територията на Столична община, район Слатина , [улица], [адрес], подробно изброени в ревизионния доклад. По отношение на определения с процесния ревизионен акт данък върху недвижимите имоти съдът е очертал за спорен въпроса по приложението на чл.24, ал.1, т.13 от ЗМДТ. В обжалваната пред настоящата инстанция част от решението съдът е приел, че относно следните имоти: имот с идентификатор 68134.709.59, с площ от 4 002 кв.м. (т. XV от РА - л. 653 от делото) представляващ празен терен, ползван понастоящем за паркиране, макар да е с предназначение за карго, обслужване на самолети и пр. имота по т. XIV (РА - л. 648); имота по т. XVI от РА (л. 660 от делото) - с идентификатор 68134.709.481, с обща площ 4 538 кв. м. и предназначение за кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи (сградата не се използва); имота по т. XVII от РА (л. 667 от делото); имота по т. XXII от РА (л. 704 от делото) - построени сгради, несобствени на България ер меинтенанс ЕАД; зона за охрана, извън охраняемата зона на Летище София - запустели терени, не е приложимо изключението по чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗМДТ. Според административния съд гореизброените имоти не са свързани непосредствено с експлоатационни нужди на въздушния транспорт. По отношение на останалите имоти е прието, че е налице основание за освобождаване от ДНИ, като частично ревизионният акт е отменен и в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на дружеството против ревизионния акт в частта относно определените задължения за такса битови отпадъци, първоинстанционният съд е изследвал законовите предпоставки за определяне на ТБО съгласно ЗМДТ. Посочено е, че по силата на § 21 ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г., изм., бр. 98/2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм. бр. 14/2021 г., в сила от 17.02.2021 г.) измененията в ЗМДТ, обнародвани в ДВ, бр. 88/03.11.2017 г., включително и на относимите разпоредби на чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ не са били действащи до издаването на процесния РА (09.06.2021 г.), тъй като не е било настъпило условието да станат част от действащо право, считано от 01 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България, през 2021 г. С други думи прилагането на принципа замърсителят плаща , предвиден с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ ще започне от 01.01.2025 г. Съдът е приел, че с представените писмени доказателства ответникът е установил и доказал становището си, че за ревизираните период услугите по чл. 62 ЗМДТ (трите компонента) са реално извършвани за процесните имоти. Постановеното решение е правилно. Между страните не е спорен въпросът, че България ер Меинтенанс ЕАД е собственик на имоти, находящи се на територията на Столична община, район Слатина , [улица], [адрес]. Кокретният спор и възраженията на касатора са за дължимостта на ДНИ за имотите по отношение на които първоинстанционния съд е приел за неприложима нормата на чл. 24, ал. 1, т. 13 ЗМДТ, както и по отношение дължимостта на ТБО за трите услуги: по сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждане на отпадъци в депа и други съоръжения по отношение на имотите, за които с обжалвания ревизионен акт са определени процесните задължения. По отношение задълженията за ДНИ: Относно определения с ревизионния акт ДНИ за имоти, подробно описани в решението на административния съд, последното е правилно. Видно е от доказателствата по делото, касае се за поземлени имоти с предназначение за друг поземлен имот, за движение и транспорт , които са закупени по договор сключен по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, намират се зад периметровата ограда, обхващаща Летище София Терминал 2, както и за незастроени имоти или имоти застроени със сгради чужда собственост с предназначение по план за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи . Действително, както се сочи в касационната жалба предназначението на поземлените имоти се определя с план, одобрен по реда на ЗУТ, но за целите на прилагане на разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.13 ЗМДТ е необходимо да се установи за какви дейности се използват имотите и дали същите са свързани непосредствено с експлоатационните нужди на обществения транспорт. Това в случая не е сторено и от страна на касатора не е обосновано и доказано изключението за облагане с ДНИ, поради което следва да се приеме, че същото не е налице и за посочените имоти се дължи данък. По отношение на задълженията за ТБО решението на административния съд също е правилно. По отношение на установените с РА задължения за ТБО, изводът на АС София град за законосъобразност е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Жалбоподателят се явява задължено лице съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ /в действащата към процесните периоди редакция/. Установява се, че процесните имоти попадат в район, в който Столична община е организирала и реално е извършвала предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Съгласно трайната практика на ВАС, за да възникне дължимост на ТБО, е необходимо да са налице заповеди на кмета, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и услугите да са реално предоставени. В конкретния случай по делото се съдържат такива заповеди за всяка от процесните години, с които са определени границите и вида на предоставяните услуги. По делото от страна на ответната страна в спора са ангажирани писмени и гласни доказателства за реалното предоставяне от страна на Столична община на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение на процесните имоти. За услугата, касаеща извозване и обезвреждане в депа или в други съоръжения на битовите отпадъци, е установено, че има изградено депо на територията на общината. Изводът за законосъобразност на РА относно задълженията за ТБО за процесните имоти, предмет на касационната жалба, е правилен и се възприема от настоящия касационен състав като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на АССГ, без да е необходимо изцяло да ги преповтаря. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Настоящият касационен състав, след като взе предвид направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на жалбоподателя, както и фактическата и правна сложност на делото, приема, че претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано до сума в размер на 10 000 лева. Поради това в полза на Столична община следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение