Решение № 10984 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2018 г.

Решение № 10984 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2365/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Желязков срещу решение № 7996/21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 6182/2017 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" на Министерство на вътрешните работи (МВР) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 7996/21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 6182/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Г. Желязков против Заповед № З-205/22.05.2017 г. на директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" на МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 във връзка с чл. 200, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в установената форма, при наличие на посочените в нея предпоставки, спазване на изискванията на материалния закон, съобразяване с целта на закона и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. За изясняване на спора от фактическа страна АССГ е приел писмени доказателства и е разпитал свидетели, но пред касационната инстанция и двете страни представят допълнителни писмени доказателства, които е трябвало да бъдат събрани при разглеждане на спора по същество като документи, съставляващи част от административната преписка. Непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание по чл. 209 от АПК, но съществена част от представените пред настоящата инстанция доказателства са за установяване на факти, за които АССГ не е дали изрични указания в чия тежест на доказване са и е обосновал правни изводи без да установи всички относими факти по недвусмислен и категоричен начин. В случая това процесуално нарушение е съществено, защото е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка, правните изводи са необосновани и не е възможно да бъде проверено приложението на материалния закон. Правилни и законосъобразни са изводите на първата инстанция относно действителността на оспорената пред него заповед, която е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. В съответствие със събраните по делото доказателства и закона са фактическите и правни изводи на АССГ относно липсата на нарушения в дисциплинарното производство, които да са нарушили правото на защита на служителя. По отношение спазването на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1, предл. първо от ЗМВР изводът на АССГ също се явява съобразен с доказателствата по делото независимо от несъвсем прецизното тълкуване на значението на проверката по чл. 205 от ЗМВР. Едногодишният срок по чл. 194, ал. 1, предл. второ от ЗМВР също трябва да бъде прието, че е спазен, но само ако се приеме, че наказанието е само за обстоятелствата, свързани с трите материала/документи с вх. № 52466/29.09.2016 г., вх. № А-45352/30.09.2016 г. и вх. № 49585/14.09.2016 г., но в оспорената заповед са цитирани и други документи, за които липсват категорични и непротиворечиви констатации в съдебното решение доколко са/не са част от фактическите основания за издаване на оспорената заповед или датирането им е техническа грешка. Този фактически въпрос не е изяснен от първата инстанция, а има значение за правилното приложение на материалния закон. От съществено значение за правилното решаване на спора е и установяването на служебните задължения на Г. Желязков по връчена му длъжностна характеристика за длъжността, която е заемал към датата на нарушенията, за които е наказан доколкото те са квалифицирани и по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМВР. В мотивите на обжалваното съдебно решение (стр. 2, абзац 5 от съдебното решение) е прието, че жалбоподателят работи на длъжност инспектор, разузнавач IV степен в сектор "Организирана престъпност" в отдел "Интерпол и мисии на международни организации", при дирекция "Международно оперативно сътрудничество" към МВР като е запознат с длъжностна характеристика за длъжността разузнавач VI-I степен в този сектор на 29.06.2012 г. В оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Г. Желязков неговата длъжност е описана като инспектор, разузнавач I степен в сектор "Организирана престъпност" в отдел "Интерпол и мисии на международни организации" към дирекция "Международно оперативно сътрудничество" към МВР. С молба от 13.07.2017 г. процесуалният представител на жалбоподателя е представил друга специфична длъжностна характеристика за длъжността, която е утвърдена със Заповед № З-132/17.03.2016 г. на директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество", описана от АССГ като част от събраните по делото доказателства, но без да са обосновани въз основа на нея фактически и правни изводи. Пред първата инстанция Г. Желязков е заявил, че тази специфична длъжностна характеристика не му е връчвана, но този въпрос е останал неизяснен и съдът не е дал указания за събиране на доказателства относно длъжностната характеристика, въз основа на която наказаният служител е следвало да изпълнява възложени му служебни задължения и правомощия. За първи път с отговора по касационната жалба е представен протокол от 20.10.2017 г. за запознаване на Г. Желязков със специфичната длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед № З-132/17.03.2016 г. на директора на дирекция "Международно оперативно сътрудничество". По аргумент от чл. 220 от АПК, според който Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от АССГ, в настоящото касационно производство е недопустимо за първи път да се правят фактически констатации относно вида и обема на служебните задължения и правомощия на Г. Желязков. Този въпрос е останал неизяснен поради нарушение на чл. 170 от АПК. Независимо, че е формулиран като спорен от страните по делото, АССГ не е разпределил изрично и конкретно доказателствената тежест между тях по този въпрос, не е събрал всички съществуващи доказателства за неговото разрешаване и не е обосновал фактически изводи, които са от изключително значение за правилната преценка относно приложението на материалния закон. АССГ е приел за установено, че служителите на дирекция "Международно оперативно сътрудничество" на МВР са запознати с Наръчник за работата в дирекцията, утвърден със Заповед № З-384/11.11.2013 г. на директора на дирекцията (стр. 6, абзац 3 на съдебното решение), но липсва категорична фактическа констатация на коя дата Г. Желязков се е запознал с него. При обосноваване на правните изводи съдът посочва, че е "абсолютно несериозно твърдение" (стр. 13, абзац първи от съдебното решение) заявеното от жалбоподателя становище, че това е станало на 8.12.2016 г., защото и преди тази дата е работил същата работа в продължителен период от време, но не е ясно в кой момент съдът приема, че Г. Желязков е запознат с правилата за работа с типа материали/документи, описани в оспорената заповед. Жалбоподателят е наказан за неизпълнение в срок на служебни задължения, чиято специфика и срок за изпълнение са определени именно в този наръчник, поради което от съществено значение за спора е установяването как и кога служителят е запознат с установените правила, които е трябвало да спазва. По делото е останал неизяснен и въпроса относно периода от време, през което Г. Желязков е трябвало и е имал възможност да изпълнява служебните си задължение, за чието неизпълнение е наказан. АССГ извънредно прецизно и детайлно е описал трите материала/документи с вх. № 52466/29.09.2016 г., вх. № А-45352/30.09.2016 г. и вх. № 49585/14.09.2016 г., за които е приел, че служителят не е "отработил своевременно без да уведоми прекия си ръководител", но не е ясно въз основа на какви доказателства е прието, че тези задачи са разпределени и връчени за работа именно на датите, посочени във входящите им номера. При описание на събраните по делото доказателства (стр. 3, абзац първи на съдебното решение) административният съд е посочил, че по делото са приети доказателства, че в периода 12.09.2016 г. – 1.12.2016 г. Г. Желязков е бил командирован и е ползвал е отпуск, но не са установени точните дати на извинително отсъствие от работното място. Независимо от тези възприети от решаващият съд доказателства при обосноваване на правните изводи е прието, че бездействието на Г. Желязков е продължило през целия период от датите на входящите номера на документите до приключване на проверката, предхождаща издаване на оспорената заповед. Това вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение е резултат от неизясняване на делото от фактическа страна (липса на фактически установявания за всички спорни факти) създава пречка за правилна касационна проверка относно приложението на материалния закон, независимо от представените пред касационната инстанция писмени доказателства за служебни ангажименти извън работното място. По изложените съображения трябва да се приеме, че не е установено както началото на срока за изпълнение на работата по трите документа, конкретните действия, които е трябвало да бъдат извършени от Г. Желязков и точния период от време, през което той е имал възможност да работи по тези задачи и е бездействал. По делото е останал неизяснен и въпроса относно цялостното поведение на държавния служител по време на службата, което на основание чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е от значение при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания. По делото липсва кадрова справка за Г. Желязков и АССГ не е указал представянето й като част от административната преписка. Пред касационната инстанция са представени писмени доказателства за наказания и награди на служителя, които на основание чл. 220 от АПК не могат да бъдат използвани за установяване на нови фактически обстоятелства, но са в подкрепа на твърдяното касационно основание за допуснати съществени процесуални нарушения в процеса по доказване пред първата инстанция. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав доколкото не е възможно решаване на спора от настоящата инстанция при неизяснена фактическа обстановка. Липсата на категорични и непротиворечиви фактически установявания в съдебното решение относно относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на АССГ. С оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция няма възможност да реши спора по същество при липсата на фактически установявания в обжалваното решение по всички относими факти. При новото разглеждане на спора следва да бъдат събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях непротиворечиво да бъде възприета фактическата обстановка по спора преди да се пристъпи към обосноваване на правните изводи. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение