Решение № 93 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 55/2013 г.

Решение № 93 от 24.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 55/2013 г., I н. о., НК, докладчик Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Л. Г. Д., подадена чрез защитника му - адв. И., срещу въззивно решение № 353 от 29.10.2012 г., постановено по внохд № 1003/12 г. на Апелативен съд гр. София, НО - 4 с-в. С посоченото решение е изменена присъдата на Окръжен съд гр. Видин, по нохд № 155/12 г., като е увеличено присъденото обезщетение по предявените граждански искове. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се излагат доводи, че при провеждане на съкратено съдебно следствие не може да се налага наказание "доживотен затвор" или "доживотен затвор без замяна"; че при налагане на наказанието не са били съобразени в пълна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В допълнително изложение към жалбата изложените аргументи се доразвиват. Подадена е също касационна жалба лично от подсъдимия Д., с оплакване за явна несправедливост на наказанието, в която същият изразява съжаление за извършеното и заявява, че е действал под влияние на употребен наркотик. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. И. със същите аргументи и искане. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Изразява мнение, че въпреки неговата тежест, наказанието е справедливо, с оглед предходните осъждания на подсъдимия. Гражданските ищци и частни обвинители А. А. и З. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпило е възражение срещу касационната жалба от повереника на частните обвинители адв. Д. - К., в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата и справедливост на постановеното решение на апелативния съд. Подсъдимият Д., редовно призован, не се явява пред касационния съд. От него е постъпила декларация, че не желае да присъства в съдебното заседание. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 27 от 25.06.2012 г., постановена по нохд № 155/12 г. по описа на Окръжен съд [населено място], подсъдимият Л. Г. Д. бил признат за виновен в това, че на 20.01.2012 г. в [населено място], в[жк][жилищен адрес] отнел от владението на Д. И. Л. с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка "Нокиа - 1208"; 1 бр. мобилен телефон марка. Нокиа - С 1- 01"; 2 бр. дамски златни пръстени и 1 бр. дамска златна верижка - 14 карата; 2 бр. кожени калъфи за мобилни апарати; 2 бр. секретни ключове на обща стойност 412,84 лв. без нейно съгласие, като употребил за това сила - нанесъл удари с брадва в областта на главата и пробождания с нож в областта на шията и грабежът е придружен с убийството на Д. И. Л., за което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. l във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК му било определено наказание "Доживотен затвор", което на основание чл. 58а, ал. 2 във вр. с ал. 3 от НК било заменено с наказание "Лишаване от свобода" за срок от двадесет и три години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Със същата присъда бил уважени и предявените от З. И. П. и А. И. А. граждански искове за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на по 25 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането, като претенциите били отхвърлени до пълния им размер от 50 000 лв. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените по делото разноски и ДТ върху уважената част на гражданските искове. По жалби на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци било образувано внохд № 1003/12 г. на Апелативен съд гр. София, НО - 4 с-в. С решение № 353 от 29.10.2012 г., постановено по същото дело, въззивният съд изменил присъдата, като увеличил размера на присъдените обезщетения по гражданските искове до пълния предявен размер и осъдил подсъдимия да заплати допълнителна ДТ върху уважените искове. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Производството пред Окръжния съд гр. Видин е протекло по реда на глава ХХVII от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило определянето на наказанието при условията на чл. 58а от НК. Първоинстанционният съд, след като е отчел особената жестокост и особено мъчителния начин на умъртвяване на пострадалата; предварителната подготовка и подбудите за осъществяване на престъплението от една страна и младата възраст на подсъдимия от друга, е преценил, че адекватно в случая е наказанието "доживотен затвор". След индивидуализиране на наказанието, по правилата на чл. 58а, ал. 2 от НК, съдът заменил наказанието "доживотен затвор" с "лишаване от свобода" за срок от двадесет и три години. В случая липсва нарушение на закона при индивидуализацията на наказанието, за каквото се твърди в жалбата. Не е налице и заявеното надценяване от страна на въззивния съд на обществената опасност на деянието и дееца, за което са били изложени аргументи на л. 56 (гърба) на въззивното решение. На пострадалата са били нанесени поредица от удари със значителна сила и с две средства, годни да причинят смърт - брадва и нож. Предварително формираното решение за умъртвяване на Л. с цел да бъдат взети нейни вещи и пари, набавянето на средства за изпълнение на намерението и причиняването на смъртта й по мъчителен начин и с особена жестокост, сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с такива от същия вид, а предходните три осъждания на подсъдимия сочат и на негова завишена лична обществена опасност. Младата възраст на Д., оказаното от него съдействие при разследването и изразеното съжаление към извършеното са били отчетени при отмерването на срока на наказанието "лишаване от свобода" с което е заменено наказанието "доживотен затвор". Наркотичната зависимост на подсъдимия не може да послужи като обстоятелство, смекчаващо отговорността, предвид на това, че той е приел упойващи лекарства по своя воля, водещи до засилване на агресивността му. Неоснователни на следващо място са възраженията срещу решението на въззивната инстанция в гражданската част, с която са увеличени присъдените обезщетения на гражданските ищци в пълния предявен размер. Изложените в тази насока доводи от въззивния съд се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни. С оглед изложеното касационният съд намери подадената от подсъдимия Л. Д. жалба за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,