Решение № 8504 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3170/2009 г.

Решение № 8504 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3170/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Ес Енд Джей" ЕООД, гр. София, подадена от управителя Марко Мартинус Герардус Мария Куипер срещу решение № 1017 от 14.11.2008 г. по адм. дело № 5525/2008 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е оспорил пред Административен съд - София град т. 5 и 6 от предписанията, дадени от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София с протокол за извършена проверка от 26.08.2008 г., с които е задължен да изплати на Александър Седефчов Стоичков: а) трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата, за месеците VIII, IХ, Х, ХI и ХII на 2007 г. (т. 5 от предписанията) и б) уговореното трудово възнаграждение за месеците I, II и III на 2008 г. (т. 6 от предписанията). Доводите в жалбата са за недопустимост на осъщественото "администриране във връзка с изплащането на трудови възнаграждения, тъй като за установяване на тяхното изплащане и свързани с това спорове е предвиден друг, съдебен ред за защита" и за необоснованост на изводите за дължимост на незаплатено трудово възнаграждение, защото "на Ангел Стоичков са изплатени дължимите трудови възнаграждения", а "съставителите на протокола и оспорените предписания не правят разлика между гарантиране изплащането на трудово възнаграждение по чл. 245, ал. 1 КТ, начисляване на трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128, т. 1 КТ и реалното изплащане по смисъла на чл. 128, т. 2 КТ. " За доказване на твърдяното от него плащане, процесуалният представител на търговското дружество - жалбоподател е поискал съдът да допусне и разпита свидетел. С определение от 16.10.2008 г. съдът е оставил това искане без уважение с мотиви, че то е "недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, като направено с цел да се установи погасяването на парични задължения, установени с писмен акт." След това с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата на "Ес Енд Джей" ЕООД срещу оспорените предписания като е приел, че те са административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия (чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ) и в предписаната от закона форма (чл. 59, ал. 2 АПК) в съответствие с материалния закон и при спазване на установените административнопроизводствени правила. Решението е правилно. Констатациите на контролните органи, обусловили предписанията по т. 5 и 6 от протокол за извършена проверка с дата 26.08.2008 г., са, че в нарушение на правилата по чл. 128 от Кодекса на труда (КТ) търговското дружество - жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, не е начислило във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на Александър Седефчов Стоичков за положения от него труд за месеците VIII, IХ, Х, ХI и ХII на 2007 г. и I, II и III на 2008 г., и не е заплатило тези трудови възнаграждения. Констатациите не са опровергани от касационния жалбоподател. В хода на съдебното производство, развило се пред първата съдебна инстанция, неговият процесуален представител по пълномощно е представил копия на ведомости с начислени в тях трудови възнаграждения на работника и е заявил, че тези ведомости са били изготвени в изпълнение на предписанията по неоспорени точки на протокола (виж съдебния протокол на л. 124 от делото на АССГ). Поискал е да бъде разпитан свидетел за "установяване на факта дали е изплатено трудово възнаграждение на Александър Седефчов Стоичков за целия период на трудовото му правоотношение". Правилно първоинстанционният съд е отказал да уважи това искане, защото според чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка. Следователно надлежно оформената ведомост, респ. разписката от работника, са единствените допустими доказателствени средства, чрез които може да се установи изпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ. Предписанията по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ се издават и за отстраняване на вредните последици от извършени или допуснати нарушения на трудовото законодателство. Поради това обстоятелството, че контролните органи са упражнили своите правомощия след като работника едностранно е прекратил трудовото правоотношение, не опорочава дадените от тях предписания, защото съдържанието им показва, че те са издадени с цел да бъдат поправени вредните последици за работника от неизпълненото задължение на работодателя да му заплаща уговореното трудово възнаграждение в законоустановените срокове. Нарушението на задължението по чл. 128, ал. 2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за работника поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на контролните органи не само че не е недопустима, но обратното - задължителна е. Обстоятелството, че след издаването на оспорените предписания работникът е предявил съдебен иск за плащане на неизплатеното от работодателя трудово възнаграждение, е ирелевантно, защото право на работника е да избере дали да иска защита по административен ред от надзорния орган Дирекция "Инспекция по труда" или по исков ред от съда. За контролните органи е задължително правилото по чл. 404, ал. 2 КТ, според което ако задължителното предписание се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В случая това правило е спазено - искът пред съда е предявен от Александър Седефчов Стоичков значително след издаването на оспорените от "Ес Енд Джей" ЕООД предписания, т. е. при тяхното издаване съдебният иск все още не е бил предявен. А правилото на чл. 404, ал. 3 КТ е разрешение на евентуална колизия между предписания и съдебно решение, ако съдът отхвърли предявения иск за трудовите възнаграждения. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба на "Ес Енд Джей" ЕООД съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,