Решение № 6022 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2014 г.

Решение № 6022 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град, чрез юрк. Даниела Велкова като процесуален представител, против решение № 8208 от 20.12.2013 г., постановено по адм. дело № 3330/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон при прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО изброява изчерпателно субектите на търговското право, чиито управители подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, а първоинстанционният съд е направил разширително тълкуване на нормата, като е приел, че е приложима за изпълнителите по договори за управление и контрол на клон на търговско дружество, както и по отношение управител на търговско предприятие. Излага съображения, че лицата извън кръга на тези по цитираната норма, попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО и подлежат на осигуряване само за изброените с нея осигурителни рискове. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което спорът да бъде решен по същество, като се потвърди оспорения в първоинстанционното производство акт. Ответникът - Александър Иванов Долев, чрез адв. Бучкова като процесуален представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочва, че съдът недопустимо е тълкувал разширително нормата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като е приел, че за целите на задължителното обществено осигуряване под "изпълнител на договор за управление на търговско дружество" следва да се разбира всяко лице, на което с договор е възложено управление на търговско предприятие. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение № РО - 7123/01.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ (СУСО) - София град и разпореждане № 213 - 00 - 164 - 1/23.01.2013 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО - ръководител на осигуряването при безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 213-00-164/07.01.2013 г. от Александър Иванов Долев и е върнал делото като административна преписка на ръководителя за осигуряването за безработица за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона, като му е определил 14- дневен срок от влизане на съдебното решение в сила за решаване на въпроса по същество. За да постанови този резултат, съдът е направил заключение, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и с необходимото съдържание съобразно изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при съществено нарушение на процесуалните правила, регламентирани в чл. 35 и чл. 36 от АПК, на принципа на служебното начало по чл. 9 от АПК, тъй като от административния орган не са обсъдени и не са взети предвид функциите, предмет на сключения между Долев и "Топливо" АД договор, както и в противоречие с материалния закон. За да направи извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане, Административен съд София - град е приел, че към датата на подаване на заявлението по отношение на Александър Иванов Долев са налице всички относими предпоставки по чл. 54а, ал. 1 от КСО да получи парично обезщетение за безработица - бил е осигурен през 9 от последните 15 месеца преди датата на прекратяване на осигуряването, отговаря и на изискванията по т. 1 - т. 3 от същата разпоредба. Решението е неправилно. По делото е установено, че с протокол № 41 от 26.11.2012 г. на заседание на съвета на директорите на "Топливо" АД и уведомление, считано от 01.12.2012 г. е прекратен договора за възлагане на управление от 21.11.2011 г., с който на жалбоподателя в първоинстанционното и ответник в настоящото производство е възложено да упражнява правата и изпълнява задълженията на регионален мениджър за регион Пловдив на дружеството. Със заявление от 07.01.2013 г. Долев е направил искане до административния орган за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е приложил всички изискващи се в чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица документи. Не се спори, че 15 - месечният период в случая обхваща времето от 01.09.2011 г. до 30.11.2012 г. Установено е, че за периода от 21.11.2011 г. (датата на сключване на договора за възлагане на управление) до 01.12.2012 г. (датата на прекратяване на осигуряването между Долев и дружеството) "Топливо" АД е подавало информация за него по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и Наредба № 8 от 29.12.2005 г. като за лице, изпълняващо договор за управление и контрол на търговско дружество, както и че всички осигурителни вноски са платени. Спорен по делото е въпросът дали Долев има качеството на задължително осигурено за безработица лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО като регионален мениджър за регион Пловдив на "Топливо" АД, която длъжност изпълнява по силата на сключения между страните договор за възлагане на управление. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Според касационния жалбоподател извършеното спрямо Долев осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е неправилно, доколкото договорът му за възлагане на управление не е по отношение на търговско дружество, а за управление и представителство на обособена част от търговското предприятие - регион Пловдив, т. е. същият не е подлежал на осигуряване за всички осигурителни случаи, вкл. и за безработица. На задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица подлежат лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 10 от КСО. По силата на т. 7 (в относимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила до 31.12.2012 г.) в кръга на задължително осигурените за безработица лица попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Ответникът в настоящото производство Александър Иванов Долев не е упражнявал трудова дейност като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество. Този извод се налага след анализ на съдържанието на сключения на 21.11.202011 г. договор с "Топливо" АД, с който на лицето е било възложено да изпълнява функциите на регионален мениджър на регион Пловдив. От предмета на договора, от правата и задълженията на страните, както и от предвидените отговорности и санкции се установява, че правоотношенията в случая са уредени като при договор за поръчка, т. е. упражняваната трудова дейност по естеството си е по гражданско правоотношение. Долев не е управител на "Топливо" АД или на негов регистриран по реда на Търговския закон (ТЗ) клон, а управител на част на дружеството в регион Пловдив. Неотносим към спорния предмет относно качеството на Долев на осигурено лице за безработица е въпросът във връзка с подлежащите на вписване обстоятелства в Търговския регистър. Анализът на сключения между него и "Топливо" АД договор не дава основание да се приеме, че функциите му са на изпълнител по договор за управление и контрол. Ответникът не е имал права на управление както по отношение на цялото търговско дружество, така и на неговата обособена част - регион Пловдив. Разполагал е с ограничен обем правомощия, като не е имал права да сключва и прекратява трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, да изготвя и одобрява щатно разписание и структура на предприятието, а само да прави предложения за това (чл. 16.3 и чл. 17.2). Договорът не носи белезите и на трудов такъв по смисъла на Кодекса на труда. Изрично в чл. 18.1 от същия е предвидено, че довереникът няма право да бъде в трудовоправни отношения с дружеството. Ирелевантен за спора е и въпросът относно дадените задължителни предписания на "Топливо" АД за корекция на подадените данни за осигуреното лице по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В случая за упражняваната трудова дейност без трудово правоотношение като регионален мениджър на регион Пловдив съгласно сключения договор, прекратен от 01.12.2012 г., ответникът е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и поради това е извън кръга на лицата, подлежали на задължително осигуряване за безработица. Действително внесените осигурителни вноски в нарушение на закона не обуславят извод, че е без значение основанието, което поражда задължение за внасянето им. В случая осигурителните вноски по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са внесени без да се дължат и подлежат на възстановяване по писмено искане на лицето или по инициатива на органа по приходите по реда, предвиден в чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Неосигурените по силата на закона лица за осигурителния риск "безработица" нямат право на парично обезщетение за безработица. Като е приел, че оспореният административен акт и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение на чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба - да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,