Решение № 2768 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2018 г.

Решение № 2768 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Здравков чрез адв. Стойнева, срещу решение № 5115 от 02.08.2018 г., постановено по адм. дело № 84/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 4425/06.12.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноските за двете инстанции. Ответникът оспорва жалбата чрез процесуалните си представители, които претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Установено е, че с обжалваната пред АССГ заповед на държавния служител Ю. Здравков - митнически инспектор в митница Югозападна, за извършени от него дисциплинарни нарушения му е наложено на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта е посочено, че Здравков в периода от месец март 2015 г. до 13.06.2017 г. на територията на ГКПП Кулата, с. Кулата, гр. Петрич и гр. Сандански, е участвал в корупционни прояви, като е получавал облаги, които не му се следват, като вследствие на действията си е допринесъл да бъде задържан от компетентните органи и да му бъде повдигнато обвинение, което е било широко отразено в медийното пространство, като по този начин служителят е уронил престижа на Агенция "Митници", като е нарушил етичните норми за поведение - т. 2, 3, 4, 6, 13 и 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, на чл. 2, ал. 1 - 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и т. V. 29 от длъжностната характеристика, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, с което е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл. Като второ дисциплинарно нарушение в мотивите на заповедта е посочено, че като не е уведомил незабавно началника на митница Югозападна за повдигнатото срещу него обвинение на 15.06.2017 г. по ДП № 53/2016 г. по описа на СО при СП, Здравков е нарушил разпоредбите т. 1 от заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция "Митници" и не е изпълнил служебните си задължения по т. V. 31 от длъжностната характеристика и е нарушил разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, с което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните норми, в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е неправилно, като касационната съдебна инстанция не споделя извода за материална законосъобразност на административния акт, поради следното: Както в заповедта, така и в предхождащите издаването й документи липсва описание на конкретните действия на Здравков, осъществени в периода от месец март 2015 г. до 13.06.2017 г. на територията на ГКПП Кулата, с. Кулата, гр. Петрич и гр. Сандански. Административният акт е материалноправно незаконосъобразен, защото по делото не са налице и доказателства за конкретно деяние, индивидуализирано в достатъчна степен по време и място, конкретни действия или бездействия, което поведение да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗДСл. По отношение на второто посочено в заповедта нарушение, че Здравков не е изпълнил задължението си по т. 1 от заповед № ЗАМ-1097/24.11.2014 г. на директора на Агенция "Митници" за незабавно уведомяване на началника за повдигнатото обвинение и прилагане копие за привличането му в качество на обвиняем, органът не е установил, че служителят е бил в обективна невъзможност да изпълни това свое задължение, тъй като в продължение на няколко месеца след 14.06.2017 г., включително към момента на предявяване на дисциплинарното производство спрямо него е била приложена най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража", впоследствие заменена с "домашен арест". Вярно е, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, но в оспорваната заповед липсва каквато й да било конкретика относно твърдените корупционни прояви - а именно кога, от кого са получени пари, за какво и т. н. Без подобна конкретика не може да бъде направен извод дали и кой състав на дисциплинарно нарушение е осъществен. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното от първоинстанционния съд, че единствено от факта на образуване на наказателно производство и привличане на Здравков като обвиняем могат да се направят изводи за виновно осъществен състав на дисциплинарно нарушение по ЗДСл. Съобразно императивната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл административният орган е следвало да посочи в заповедта като фактически основания за издаването й кои конкретно деяния представляват дисциплинарни нарушения и да представи доказателствата в подкрепа на сочените фактически и правни основания, и като не го е направил, заповедта му е следвало за бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изложеното решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. С оглед изхода на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски и АМ следва да се осъди да му заплати сумата 1165 лева за двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,