Решение № 4456 от 11.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кооперативна охранителна фирма ООД, [ЕИК], чрез адв. Иванов, против Решение 2360/09.04.2021 г., постановено по адм. дело 12801/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-22221518005355-091-001/15.04.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - гр.София, потвърден с Решение 1584 от 18.09.2019г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ София при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът е приел за недоказано твърдението за извършване на доставките по процесните фактури в противоречие с доказателствата по делото. Излага доводи, че съгласно приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) водените от дружеството счетоводни записвания са редовни. Твърди се, че в РА липсват мотиви и доказателства за данъчна измама. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска отмяна на решението и да се постанови ново, с което да се уважи жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Бакърджиева, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА Р-22221518005355-091-001/15.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.София, потвърден с Решение 1584 от 18.09.2019г. на директора на дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на Кооперативна охранителна фирма ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди от м. 01.2013 г. до м. 03.2013 г., от м. 05.2013 г. до м. 06.2013 г., м. 09.2013 г, м. 10.2013 г., м. 12.2013 г., от м. 05.2014 г. до м. 07.2014 г., м. 10.2014 г., от м. 01.2015 г. до м. 04.2015 г., от м. 07.2015 г., м. 12.2015 г., м. 03.2016 г., м. 05.2016 г., м. 07.2016 г., м. 09.2016 г., от м. 11.2016 г. до м. 07.2017 г. в общ размер на 43 903,10лв., от които главница ДДС в размер на 32 449,62лв. и лихви в размер на 11 453,48лв. в резултат на отказан данъчен кредит по фактури, издадени от Слава консулт 3 ЕООД, Нанислав 2012 ЕООД, Мега строй 2014 ЕООД, Биско трейд ЕООД, Интербар трейдинг БГ 2011 ЕООД, Галактика корпорейшън ЕООД, БГ импорт експорт 80 ЕООД, Печатница Кушовалиев ООД, Топ адвертайзинг тим ЕООД, Топ реставрейшън тим ЕООД, Вам плюс ЕООД, Ултра груп 2014 ЕООД и ВВВ консулт комерс ЕООД. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е осъдил Кооперативна охранителна фирма ООД да заплати разноските по делото. АССГ е стигнал до извод, че всички процесни доставки на стоки са със сходен предмет - канцеларски материали и консумативи, като в случая липсват данни за придобиване на стоките от доставчиците, както и за възможността на доставчиците да изработят рекламните материали. Според съда не са налице данни за предаване на проекти на многобройните рекламни материали и за водена търговска кореспонденция между доставчиците и жалбоподателя и за критериите по които са избрани именно процесните доставчици. АССГ е приел, че в договорите и приемо - предавателните протоколи не се съдържат конкретни характеристики на поръчваните за изработка календари, картички и др. материали, т.напр. размери, съдържание, цвят. Първостепенният съд е установил, че са фактурирани и специфични услуги - SEO анализ на сайт, анализ на конкуренцията за определени ключови думи, on-page оптимизация на сайт, професионален SEO копирайтинг за целите на вътрешната и външната оптимизация на сайт, off-page SEO оптимизация на сайта, SEO статистика на сайта SEO анализ на сайт, анализ на конкуренцията за определени ключови думи, on-page оптимизация на сайт, професионален SEO копирайтинг за целите на вътрешната и външната оптимизация на сайт, off-page SEO оптимизация на сайта, SEO статистика на сайта, фейсбук пакет за месечна поддръжка на страница. Според съда фактурираните услуги изискват специални професионални знания и умения за извършването им и съответните технически средства, а доставчиците не са доказали, че разполагат с такива. Решението е частично неправилно. Касационната жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта на отказан данъчен кредит по фактури, издадени от Слава консулт 3 ЕООД, Нанислав 2012 ЕООД, Мега строй 2014 ЕООД, Биско трейд ЕООД, Интербар трейдинг БГ 2011 ЕООД, Галактика корпорейшън ЕООД, БГ импорт експорт 80 ЕООД, Вам плюс ЕООД, Ултра груп 2014 ЕООД и ВВВ консулт комерс ЕООД е основателна. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ се е справило с доказателствената тежест в процеса. Представени са достатъчно доказателства, които създават сигурно убеждение в настоящия касационен състав за реално извършени доставки на стоки и услуги, което предполага и приспадане на данъчен кредит по процесните фактури от горепосочените доставчици. Относно фактурираните специфични услуги по SEO анализ на сайт, анализ на конкуренцията за определени ключови думи, on-page оптимизация на сайт, професионален SEO копирайтинг за целите на вътрешната и външната оптимизация на сайт, off-page SEO оптимизация на сайта, SEO статистика на сайта и т.н. са представени фактури, фискални бонове, договори, отчети за извършени работи и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Главният спорен въпрос е възможността на доставчика да извърши процесните на услуги. Твърдението за липса на кадрова и материална обезпеченост при доставчика, не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11И, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Относно доставките на различни видове канцеларски материали, печат и дизайн и печат на горепосочените доставчици са представени фактури, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, фискални бонове. Съвкупният анализ на представените писмени доказателства сочи за наличие на реални доставки по спорните фактури. Към някои от фактурите са представени стокови разписки, които обаче имат характер на документи за приемане и предаване на стоките и следва да се даде предимство на съдържанието пред формата. При така установените факти и обстоятелства по спора, първоинстанционният съд е направил необоснован фактически извод за неустановени реални доставки на фактурираните стоки. Данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на правото на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, и са използвани от получателя за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. При съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на облагаеми доставки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, поради което са налице материалноправните предпоставки по чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта на отказан данъчен кредит по фактури, издадени от Слава консулт 3 ЕООД, Нанислав 2012 ЕООД, Мега строй 2014 ЕООД, Биско трейд ЕООД, Интербар трейдинг БГ 2011 ЕООД, Галактика корпорейшън ЕООД, БГ импорт експорт 80 ЕООД, Вам плюс ЕООД, Ултра груп 2014 ЕООД и ВВВ консулт комерс ЕООД следва да бъде отменено като неправилно и вместо него на основание чл.222, ал.1 от АПК да бъде постановено отмяна на РА в същите части. Касационната жалба срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в частта на отказан данъчен кредит по фактури от доставчиците Печатница Кушовалиев ООД, Топ адвертайзинг тим ЕООД и Топ реставрейшън тим ЕООД е неоснователна. Представляващите горепосочените дружества писмено са заявили, че не са издали спорните фактури към РЛ, факт подкрепен с невключването им в дневниците за продажби на дружествата. Следователно данъкът не е начислен от посочените доставчици, което води до прекъсване механизма на начисляване на ДДС, респективно до щета за фиска. Представените доказателства от РЛ не променят този извод. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 881 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,