Решение № 1304 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2019 г.
ВАСV отделение28.01.2020 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3073/8.05.2019 г. по адм. д. № 2120/2018 г. по описа на Административен съд София- град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1304 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на А. Стоянов против решение по адм. д. № 2120/2018 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението по съображения развити подробно в касационната жалба. Твърди, че е прекратил нарушението на 29.09.2017 г. като сключил договор с "ВИП Секюрити" ЕООД. Ответната страна Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците Г. Стоянова, И. Калиаков, С. Джокова, И. Стоянов и М. Златев не изразяват становище. Ответната страна "ВИП Секюрити" ЕООД намира решението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3073/8.05.2019 г. по адм. д. № 2120/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. Стоянов против Решение № Ж-92/2017 от 9.01.2018 г. на КЗЛД в частта, в която е прието, че е извършил нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД и са му дадени задължителни предписания в 10 дневен срок от влизане на решението в сила да демонтира двете камери, в чийто обсег на заснемане попадат общите части на сградата и обществените територии извън нея. За да постанови този резултат съдът приема, че нарушението е установено чрез проверка и съставения констативен протокол, решението на КЗЛД е постановено при доказани факти и при спазване на процесуалния и материалния закон. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Жалбоподателят няма качеството на администратор, но обработва лични данни чрез система за видеонаблюдение с две камери: първата разположена до входната врата на апартамента му, а втората под перваза на прозореца. Правилно съдът се е позовал на решение от 11.12.2014 г. по Дело С-212/2013 на СЕС, с което по преюдициално запитване е прието, че чл. 3, пар. 2 от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършващо заснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване /твърд диск/, която е инсталирана от физическото лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на лични и домашни занимания по смисъла на разпоредбата. Когато видеонаблюдението покрива макар и частично публични места и поради това е насочена извън личната сфера на лицето, то не може да се счита за дейност изцяло "лична иили домашна" по смисъла на чл. 3, пар. 2 от Директива 95/46. Съдът е обсъдил и липсата на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД /редакция на закона ДВ бр. 91/2006 г./ обработването да е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора. Няма решение на ОС на Етажната собственост за монтиране на камери от жалбоподателя. Съдът е обсъдил основната защитна теза на жалбоподателя, която е развита и в касационната жалба че видеокамерите са му необходими във връзка с договор, който е сключен между него и "ВИП Секюрити" ЕООД. Разпитан е техникът, който е монтирал алармената система, като с гласни доказателства се установява, че камерите са монтирани от жалбоподателя преди сключването на договора, те са негова собственост и само той има достъп до софтуера, който управлява и защитава устройството, като "ВИП Секюрити" ЕООД има достъп до видеосигнала само при алармен сигнал. Охранителната фирма обаче не може да прави или копира записи от камерите. Освен това само жалбоподателя има паролата за достъп до заснетите видео файлове. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение