Решение № 7722 от 21.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5556/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Б., О. Е. П., М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П., чрез адвокат Иванчев, против решение 1671 от 15.03.2023 г., постановено по адм. дело 905 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, Областна администрация на област София, чрез юрисконсулт Иванов, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответникът, Столична община, чрез юрисконсулт Иванова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, обективиран в искова молба от 18.12.2008 г. на Д. Б. Б., О. Е. П., М. И. П., Е. М. П. и Д. М. П., последните трима като наследници на първоначалния ищец М. Е. П., предявен против Столична община и против Областна администрация на област София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 391166 лева, ведно с лихва от датата на увреждането, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия (според компетентността им). За да постанови този резултат съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени загуби и пропуснати ползи, претендирани в размер на левовата равностойност на 200 000 евро, понесени от ищците, като собственици на идеална част от отчужден имот, сградата и подобренията в него, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия на двамата ответници, в периода 05.01.1988 г., датата на отчуждаване на собствен недвижим имот, до 18.12.2008 г., датата на предявяване на иска, ведно с лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Вредите основават на дължимо се, но неизвършено произнасяне по искането им за отмяна на отчуждения имот, каквото, положително произнасяне не е налице и при предявяване на иска, като вредата, предмет на иска, не заменя дължимото им се обезщетение за отчуждения имот. Съдът е приел, че предявеният срещу областна администрация на област София иск е неоснователен, тъй като не съществуват незаконосъобразни фактически бездействия от този ответник, довели, или които могат да доведат до липсата на предоставено обезщетение, тъй като такова се предоставя от отчуждителя, чиито правоприемник е първият ответник Столична община. Искът е приет за неоснователен и по отношение на Столична община поради това, че заповедите за отчуждаване и предоставяне на обезщетение са влезли в сила, като искане за отмяна на отчуждаването, основано на чл. 31 от Закона за общинската собственост е направено едва след 11 години, от ищците не са предприети всички необходими действия, за да бъдат обезщетени с друг имот. Отделно от това е преведена сума по тяхна сметка за обезщетение в брой, и е издадена заповед за определяне на конкретно обезщетение. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Производството пред настоящия състав на Върховен административен съд е трето по ред касационно производство. Производство пред административен съд е започнало след изпращането по подсъдност на исковата молба на Д. Б., О. П. и М. П. от Софийски градски съд, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 евро срещу няколко ответника. Обезщетението се претендира от ищците в резултат от претърпяната от тях имуществена загуба, изразяваща се в стойността на 161,33/2364 ид. ч. от УПИ ІІІ, кв.18, местност "Изток". Искът е насочен главно срещу Столична община и евентуално срещу останалите ответници, посочени в исковата молба Държавата чрез министъра на финансите, Министерски съвет чрез Областния управител на Област София, Областната администрация на област София, чрез областния управител на Област София, Областният управител на Област София. С молба от 22.06.2009 г., постъпила в Административен съд София-град (АССГ) по образуваното адм. дело 1698/2009 г., пълномощникът на ищците уточнява, че поддържа претенцията само срещу Областната администрация и срещу Столична община и не поддържа претенцията срещу останалите ответници. В същата молба се сочи, че претендира солидарна отговорност от двамата ответници, а алтернативно, претендира обезщетението първо от Столична община, а ако искът спрямо този ответник бъде преценен като недопустим или неоснователен, да се разгледа и уважи срещу втория ответник. С разпореждане от 09.09.2009г. исковата молба е оставена без движение, като е дадена възможност на ищците да конкретизират с оглед молбата им от 22.06.2009г. оттеглят ли претенциите си спрямо министъра на финансите и МС. С молба, постъпила в съда на 13.10.2009 г. пълномощникът на ищците уточнява, че не поддържа претенцията си спрямо МФ, а претенцията спрямо МС поддържа в случай, че областната администрация бъде призната за ненадлежен ответник. С протоколно определение от 15.02.2010 г. съдът прекратява съдебното производство срещу Държавата чрез министъра на финансите. С определение от същото съдебно заседание, съдът оставя без движение исковата молба, като дава възможност на ищците да уточнят, от кой конкретен акт, действие или бездействие на ответника произтичат техните претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С молба от 25.02.2010 г., пълномощникът на ищците сочи, че поддържа представените преди първото съдебно заседание молби, като допълнително уточнява, че вредите са от действие на Столична община по издаване на разрешение за строеж на трети лица върху имота, докато пред нея е висящо производството за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху част от този имот; бездействието на СО да уведоми Областния управител на София за висящата реституционна претенция за имота; незаконосъобразната отмяна от Областния управител на акта за общинска собственост за имота, както и последващата му продажба на трети лица. С решение 2787 от 12.08.2010г., постановено по адм. дело 1698/2009 г. по описа на Административен съд София град, съдът е оставил без разглеждане исковата молба срещу Областна администрация на област София, като в мотивите е приел, че ответник е Областният управител. Съдът е преценил като недопустим иска в тази част, приемайки че отмяната на вредоносния акт е процесуална предпоставка за допустимостта на иска, по аргумент от разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, а в случая нямало данни за отмяната на заповедта на областния управител, въз основа на която е сключен договора за покупко-продажба, по силата на който областният управител е продал имота, част от който е бил собственост на ищците. Предявеният срещу Столична община иск съдът е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че общината не може да формира фактическо бездействие във връзка с правомощията си по отмяна на отчуждаването, тъй като тази процедура приключва с издаването на административен акт, чиято отмяна е предпоставка за ангажиране на отговорността й по ЗОДОВ. Съдът е посочил, че този отказ не се променя от наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отменен изричен отказ на административния орган да отмени отчуждаването, тъй като в този случай се касаело до бездействие на административния орган по негово задължение, а не до задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Съдът е посочил също така възможността за ищците, предвидена в дял пети от АПК във връзка с неизпълнението на съдебното решение. Изложени са и мотиви за недоказаност на претендираните вреди по размер. С решение 6184 от 10.05.2014 г., постановено по адм. дело 14533/2010 г. по описа на ВАС, Върховният административен съд е отменил изцяло решение 2787/12.08.2010 година, постановено по адм. дело 1698/2009 година по описа на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, като е дал указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, ищците да уточнят какво е твърдението им относно съществено за спора обстоятелство, а именно, дали към датата на предявяване на исковата молба е отменено или не отчуждаването върху имота им. Ако твърденията са, че отчуждаването е отменено, да посочат според тях с какъв акт и на кой орган е направено това, като в този случай обосноват и интереса си от предявяване на исковете. В случай, че се поддържа, че отчуждаването на имота не е отменено към датата на исковата молба и е налице висящо административно производство по искането за това, ищците следва да уточнят обстоятелствата въз основа на които претендират, че към датата на исковата молба за тях е настъпила загуба, изразяваща се в стойността на 161,33/2364 ид. ч. от УПИ ІІІ, кв.19, местността "Изток-юг". След връщане на делото на първоинстанционния съд, е образувано адм. дело 4751/2014 г. по описа на АССГ. В изпълнение на дадените в отменителното решение указания, с разпореждане от 20.05.2014 г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатираните нередовности. С молба от 04.06.2014 г. ищците, чрез адвокат Иванчев, са извършили уточнение на исковата си претенция, като сочат за ответници по иска Столична община и Областна администрация на област София и определят цената на иска на сума в размер на 391 166 лева, представляваща пазарната цена на принадлежащата на наследодателката им и отчуждена идеална част от 161.33 кв. метра, като претендират по 130 388.66 лева за всеки от тях. Основават исковете си на непредоставяне на обезщетение за отчуждения имот. С разпореждане от 01.07.2014 г. исковата молба отново е оставена без движение, при приетото от съда, че нередовностите и не са отстранени, в изпълнение на което е подадена молба от пълномощника на ищците на 17.07.2014 г. С определение 3650 от 22.07.2014 г. по делото производството е прекратено, с мотива, че липсва акт, който да отменя отчуждаването, наличието на какъвто е предпоставка за търсените вреди. Това определение е отменено с определение 9234 от 14.08.2015 г., постановено по адм. дело 12128/2014 г., по описа на ВАС в частта му, с която е прекратено производството по делото срещу Областна администрация на област София и Столична община и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. За да постанови отмяната тричленният състав на ВАС е разрешил въпроса за допустимостта на исковата претенция с оглед очертания предмет в първоначалната искова молба от 18.12.2008 г. и в последвалите уточнителни молби от 30.04.2009 г. по адм. дело 1698/2009 г. на АССГ, както и от 04.06.2014 г. и от 04.07.2014 г. по адм. дело 4751/2014 г. на АССГ, а именно: ищците последователно поддържат претенция за претърпени имуществени вреди в резултат на действия и бездействия на Столична община и Областната администрация на Област София, чрез областния управител, изразяващи се в: липса на произнасяне, при условията на злоупотреба с право, по тяхно искане за обезщетяване, въпреки изричната отмяна на отказ на кмета на Столична община с решение от 02.01.2008 г. по адм. дело 118/2007 г. на АССГ, потвърдено с решение по адм. дело 9920/2008 г. на ВАС, като в резултат на бездействието на длъжностни лица от Столична община и Областната администрация отчужденият имот е продаден на трети лица въз основа на разрешение за строеж от 16.01.2006 г. и в него е започнало и реализирано строителство, поради което не съществува законова възможност от обратното му връщане. На ищците не е изплатено обезщетение за отчуждения имот, поради което е налице имуществена загуба в техния патримониум. По така определения предмет на спора, съдът е приел, че е налице отказ на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването, обективиран в писмо рег. 111-00-148 от 26.01.2007 г., отменен по съдебен ред с решение от 02.01.2008 г. по адм. дело 118/2007 г. на АССГ, 32-ри състав, оставено в сила със съдебно решение по адм.д. 9920/2008 г. по описа на ВАС. С отменителното си решение съдът е върнал преписката на компетентния административен орган кмета на СО, с указания за прилагане на отменените разпоредби на ЗТСУ и чл.102 ЗС, а в случай, че имотът не може да бъде възстановен да бъде изплатено обезщетение. Прието е също, че пред Столична община е налице висяща преписка във връзка с постановеното решение и липсва произнасяне по нея. От правна страна е приел, че съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността, поради което не може да се формира мълчалив отказ, който да бъде атакуван по съдебен ред, а е налице едно продължително фактическо бездействие на компетентния административен орган да приключи отчуждителната процедура съобразно законовите си правомощия. Този съд подчертава, че се касае за специфични случаи на отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.) , които поради различни причини не са приключили в недопустимо продължителен период и които попадат в обхвата на юриспруденцията на ЕСПЧ, видно от делата срещу България, като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал повод да се произнесе с решение от 09.06.2005 г. по жалби 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, по дело К. и други срещу България, в което изрично е посочил (т.105 от решението), че посегателството върху правата на жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение. Държавните органи са длъжни да действат своевременно и по подходящ и последователен начин (Вж. Бейлер с/у Италия GC, 33202/96, пар. 110 in fine, 114 и 120 in fine, ЕКПЧ 2000-I Beyeler v. Italy GC, no. 33202/96, §§ 110 in fine, 114 and 120 in fine, ECHR 2000-I, Софтрансавто Холдинг с/у Украйна, 48553/99, пар. 97-98, ЕКПЧ 2002-VII Sovtransavto Holding v. Ukraine, no. 48553/99, §§ 97-98, ECHR 2002-VII и Брониовски, цитиран по-горе, пар. 151, 184 и 185) т.106 от решението. В т.108 от решението Съдът посочва по-специално, че необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване (Вж. Акус с/у Турция, решение от 9 юли 1997, Бюлетин с присъди и решения 1997-IV, стp. 1310, пар. 29 Akkuє v. Turkey, judgment of 9 July 1997, Reports of Judgments and Decisions 1997-IV, p. 1310, § 29 и Бъфало ООД в ликвидация, цитирано по-горе, пар. 37 in fine). Същото се отнася и до необичайната продължителност на административните или съдебни производства за определяне на такова обезщетение, особено когато лицата, чиито имоти са отчуждени, са длъжни да прибягнат до тези производства с оглед получаване на дължимото им обезщетение (Вж. Ака с/у Турция, решение от 23 септември 1998, Бюлетин 1998-VI, стp. 2682, пар. 49 Aka v. Turkey, judgment of 23 September 1998, Reports 1998-VI, p. 2682, § 49. ЕСПЧ посочва, че имотите на жалбоподателите или техните наследодатели са отчуждени през 1983, 1985, 1988 и 1990 (Вж. параграфи 15, 25, 41 и 63 по-горе) и дори и към настоящия момент, тоест за период от порядъка на петнадесет до двадесет и две години, жалбоподателите с изключение на г-жа Шойлева-Стамболова и г-н Шойлев, чийто апартамент в крайна сметка е предоставен на 26 май 2004 (Вж. параграф 71 по-горе) са останали без дължимото им съгласно вътрешното законодателство обезщетение. Общинските органи са имали и все още имат задължение да им предоставят отстъпените като обезщетение апартаменти. Въпреки това, във всеки един от случаите те са възприели пасивно поведение, като не само са пренебрегвали проблема, но дори са противодействали на опитите на жалбоподателите да ги принудят да изпълнят задължението си. В тази връзка ЕСПЧ отбелязва, че всеки от жалбоподателите е опитал различни административни и съдебни способи, за да излезе от положението, в което се намира в продължение на години. Г-жа М. (една от жалбоподателките) е поискала нова оценка на отчуждения й имот през 1998 и е успяла да получи действителна такава едва в края на 2004, след шест години административни и съдебни дела (Вж. параграфи 49 - 60 по-горе). Имайки предвид продължителния период от време между отчуждаването и тази нова оценка и значителното парично обезценяване, настъпило междувременно в България (Вж. параграф 84 по-горе), оценката въз основа на която г-жа М. би могла евентуално да поиска парично обезщетение следва да се счита за адекватна само ако отчита това обезценяване. Едва на 27 октомври 2004, шест години след образуване на производството, Върховният административен съд, с окончателно решение и въпреки възраженията на общината, променя становището си и приема, че оценката следва да се основава на пазарната стойност на имота към момента на извършването й (Вж. параграфи 59 и 60 по-горе). Дори да се приеме, че в резултат на това последно решение постановено след като жалбата на г-жа М. е обявена за допустима (Вж. параграф 10 по-горе) жалбоподателката може да избере парично обезщетение на основата на тази нова оценка, което евентуално би й осигурило парична сума, съобразена със стойността на дължимия й апартамент, това не омаловажава факта, че четиринадесет години тя е била в положение на несигурност, без правни средства, които да й позволят да получи изграждане на отстъпения й апартамент или вместо него подходящо парично обезщетение. Прието е този съд, че ефективното вътрешно-правно средство за защита на лицата в тези случаи е именно по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди като средство за защита срещу бездействието на общинските органи, както и че не следва формално, поради наличие на процесуална пречка по чл.204, ал.1 АПК, да се препятства претенцията на ищците за обезщетение в резултат на бездействие на компетентните административни органи, каквато ищците последователно са поддържали още с предявяване на исковата си молба. Доводите на първостепенния съд, че всички възражения на ищците (разпореждане с имота преди приключване на процедурата по отмяна на отчуждаването и несвоевременно произнасяне въпреки указанията на съдилищата) са пряко свързани с произнасянето на административния орган в производството по отмяна на отчуждаването, са направени при неправилно приложение на закона, тъй като органът бездейства, дори след проведено съдебно производство, в което е отменен изричен отказ на кмета на СО като процесуална предпоставка по чл.204, ал.1 АПК. Последващи действия на административния орган в противоречие с дадените от съда указания (на основание чл.174 АПК съдът е дал на кмета на СО тримесечен срок за произнасяне) са нищожни на основание чл.177, ал.2 АПК. На същото основание е нищожен последващ мълчалив отказ на компетентния орган поради противоречие с дадените от съда указания в решение от 02.01.2008 г. по адм.д. 118/2007 г. на АССГ. Компетентният административен орган, както в производството по чл.102 ЗС (отм.), така и в производството по пар.9 от ПЗР на ЗУТ, е кметът на общината (в този смисъл е определение от 10.01.2009 г. по адм. д. 3844/2008 г. на Административен съд София-град). В случая претенцията за незаконосъобразност на неговите действия или бездействия следва да се разгледа съобразно чл.204, ал.4 АПК. Евентуална нередовност на исковата молба, с оглед обективното и субективно съединяване на искове, следва да се отстрани по реда на чл.129 ГПК, в какъвто смисъл са указанията в решение 6184 от 10.05.2014 г. по адм.д. 14533/2010 г. на Върховен административен съд, Трето отделение. След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия съдът е разгледал същото и е постановил решение 3271 от 13.05.2016 г., с което е отхвърлил предявените от Д. Б. Б., О. Е. П., М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П. обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Областна администрация София и Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 391 166 лева (при условията на активна солидарност по 130 388,66 лева за Д. Б. Б. и О. Е. П. и общо 130 388,66 лева за М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П. евентуално условията на разделност по 65 194,33 лева за Д. Б. Б. и О. Е. П. и общо 65 194,33 лева за М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П. срещу всеки от двамата ответници), представляващи стойността на 161,33/2364 идеални части от УПИ III, кв. 18, местност Изток-юг , причинени им в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците: необезщетяването им като собственици на отчуждения имот; несвоевременно произнасяне по искането за отмяна на отчуждаването и неизпълнение на указанията на съдилищата в тази насока; актуване и разпореждане от страна на областния управител с имота в полза на частно лице преди приключване на процедурата по отмяна на отчуждаването; неуведомяване от страна на ответника Столична община на Областната администрация за висящо искане по отмяна на отчуждаването; издаване от страна на Столична община на разрешение за строеж в същия имот, като неоснователни и недоказани. С решение 827 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело 8897/2016 г. по описа на ВАС е обезсилено решение 3271 от 13.05.2016 г., постановено по адм. дело 4751/2014 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. За да постанови този резултат съдът е приел, че при очертаната с определение 9234 от 14.08.2015 г., постановено по адм. дело 12128/2014 г., по описа на Върховния административен съд правна рамка по прилагане на закона както досежно допустимостта, така и при решаване на спора по същество чрез реализиране на ефективното вътрешноправно средство за защита на основни права по ЕКПЧ, каквото представлява искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционния съд е решил спора по същество и е отхвърлил иска с мотиви, че увреждането не е равнозначно на пазарната стойност на имота, че е неоснователно стойността на претърпените вреди да се измерват със стойността на имота, тъй като промяна на субекта на собственост не е настъпила, освен това застрояването на имота е извършено в резултат не от фактически, а от правни действия - продажба на имота и издаване на разрешение за строеж. Изрично е посочено, че предметът на спора - реализиране на компенсаторно средство за защита на основни права по ЕКПЧ, чрез прилагане на стандартите на доказване и доказателствените средства, а също така и юриспруденцията на ЕСПЧ по българските дела в подобни казуси, очертан изключително подробно и ясно в определение 9234 от 14.08.2015г. по адм. дело 12128 / 2014г. е изместен, като е стеснен единствено до преценката за доказаност на вредите и до съответствието им с търсеното средство за защита като форма на обезщетение в рамките на прилагане на чл. 1 ЗОДОВ при нарушение на изискванията на българското законодателство. Прието е също, че първоинстанционния съд не е излязъл от рамките на диспозитивното начало, и въпреки изрично дадените указания по прилагане на ЕКПЧ, не е пристъпил към това в производството по делото, съответно основният предмет на спора не е бил разгледан, което сочи на недопустимост на съдебния акт, тъй като в мотивите на определение 9234 от 14.08.2015 г. по адм. дело 12128 / 2014г. изрично е прието, че се касае за специфични случаи на отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.) , които поради различни причини не са приключили в недопустимо продължителен период и които попадат в обхвата на юриспруденцията на ЕСПЧ в делата срещу България, а съдът е длъжен да избягва строго формалния подход при решаване на делото, доколкото се касае до защита на основно право - чл. 1 от Протокол 1 и чл. 6 ЕКПЧ . Установена е по делото следната фактическа обстановка: С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение 75, том V, дело 793 от 27.07.1983 г. ( л.312 от адм. дело 4751/2014 г.) П. Д. Б. и Б. Д. Б. са придобили в режим на съсобственост правото на собственост върху 1/3 идеална част от дворно място, цялото с площ от 1240 кв.м, съставляващо имот с пл. 446, кв. 18 по плана на гр. София, местност Изток-юг при което Б. Д. Б. се легитимира като собственик на 1/6 ид.част от посочения недвижим имот. Съпруга на Б. Д. Б. е В. Д. Б., а ищците са техни законни наследници. Със заповед РД 40-21/05.01.1988 г. е отчужден имот с пл. 446 от кв. 18 по плана на гр. София , местност Изток юг , находящ се на ул. Елемаг 22. Съгласно т. 4 на заповедта Д. Б. и В. Б. следва да се обезщетят с едно тристайно жилище. С последваща заповед РД-41-170/ 03.10.1989 г. е определен начинът за обезщетяване на Д. Б. и В. Б. [адрес ]в [жк] състоящ се от три стаи и кухня с площ 94.11 кв.м С искане от 29.05.2000 г. Д. Б., О. П. и М. П. са поискали от Софийски градски съд да отмени отчуждаването на част от недвижим имот, находящ се на ул. Елемаг 22, представляващ дворно място с площ от 810 кв. м., а именно: имот с пл. 446 от кв. 18 по плана на гр. София, местност Изток-юг , заедно с построената в мястото сграда, както и да бъде постановено възстановяване на даденото от двете страни в отчуждителното производство. С определение на съда от 25.04.2002 г., постановено по адм. дело 2261/2001 г. по описа на Софийски градски съд производството по делото е прекратено и преписката е изпратена за произнасяне по искането на кмета на Столична община по подведомственост. Искането е входирано в Столична община на 14.01.2003 г. Съгласно писмо 07-0048/21.07.2004 г. отчужденият имот попада в терен, отреден за специални нужди на БОДК изграждане на съветско търговско представителство и е предаден за управление на Министерство на външните работи. С писмо от 30.07.2004 г. от Столична община е поискано становище от министъра на външните работи във връзка с отмяната на отчуждаването. С писмо с изх. 08-00-22/11.08.2004 г. МВнР е информирало кмета на Столична община, че имотът е предаден за управление на областния управител на област София. С писмо 1111-00-148/17.08.2004 г. е поискано становище от областната администрация във връзка с отмяната на отчуждаването. Кметът на Столична община с писмо с рег. 111-00-148/26.01.2007 г. постановява отказ по направеното от ищците искане за отмяна на отчуждаването съгласно §9 от ПР на ЗУТ. Същото писмо е било предмет на съдебен контрол за законосъобразност по адм. дело 118/2007 г. по описа на АССГ. С влязло в сила съдебно решение 524 от 02.01.2008 г., потвърдено с решене 9920 от 01.10.2008 г. на ВАС по адм. дело 4804/2008 г., съдът е отменил отказа на кмета на Столична община, обективиран в писмо рег. 111-00-148 от 26.01.2007 г., преписката му е изпратена за произнасяне в тримесечен срок съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Последните се свеждат до следното: установено е, че имотът на жалбоподателите (ищци в настоящото производство) е отчужден по реда на ЗТСУ (отм)., като е определено имотно обезщетение с тристаен апартамент, който не е изграден. Прието е, че е приложима хипотезата на § 9 от ПР на ЗУТ. Компетентен да развие и приключи това производство е кметът на Столична община като издаде или откаже издаване на заповед за отмяна на отчуждаването, независимо дали отчужденият имот се намира в патримониума на общината или на трето лице. На кмета на Столична община е указано да установи дали жалбоподателите (ищците) са наследници на лицата, собственици на отчуждения имот, да установи обема на притежаваните от собствениците права върху отчуждения имот и след преценка на тези обстоятелства да приложи отменените разпоредби на ЗТСУ и на чл. 102 ЗС. В случай, че имотът не може да бъде възстановен да бъде заплатено обезщетение на молителите. С писмо от 24.10.2008 г. административната преписка е постъпила в Столична община. Същата е разгледана от комисия, назначена със заповед на кмета на Столична община на заседание, проведено на 27.11.2008 г., на което е взето решение за бъде изискано удостоверение за наследници във връзка с указанията, дадени от съда с решение 524 от 02.01.2008 г., постановено по адм. дело 118/2007 г. по описа на АССГ. Такова е изискано с писмо от 10.04.2009 г. и е представено от пълномощника на ищците с молба от 27.04.2009 г. На заседание на комисията, проведено на 04.06.2009 г., за което е съставен протокол от същата дата е взето решение преписката да бъде изпратена на областния управител на област София-град за отмяна на отчуждаването на имота на основание чл. 40 от Закона за държавната собственост, тъй като имотът е актуван за държавна собственост и е бил отчужден за БОДК-специални нужди. Със същите мотиви с писмо изх. 11ДЖ-0-17 от 02.07.2009 г. главният архитект на Столична община изпраща на областния управител цялата оригинална административна преписка. От писмо 07/120 от 09.10.2006 г. (л. 96 по адм. д. 1698/2009 г. на АССГ) се установява, че имот пл. 446, кв. 18, представляващ празно място от 810 кв.м е обединен със съседни имоти и е част от УПИ III, пл. 444, кв. 18, м. И. с площ от 2720 кв. м. За имота е съставен акт АДС 2144/25.11.1993 г. За имота е съставен и акт за общинска собственост /частна/ 2003 от 04.03.1998 г., който със заповед РД-15-041 /12.02.2003 г. на областен управител на област София-област е отменен. По-късно е издаден АДС 03334 /13.02.2003 г.С договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от 19.12.2003 г., сключен по реда на чл. 44 от Закона за държавната собственост (л. 18 и сл. по адм. д. 1698/2009 г. на АССГ и л. 91 и сл. от адм. дело 4751/2014 г.) Областният управител на област София е продал на трето лице целия УПИ III, им. пл. 444, кв. 18, местност Изток-юг с площ от 2720 кв.м, в който е включен бившият имот пл. 446. Със заповед РД-57-161 / 07.10.2008 г. на областния управител на София област е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост недвижим имот с площ от 2720 кв.м, съставляващ УПИ III, им. пл. 444, кв. 18, местност И.-юг Горната фактическа обстановка не е спорна по делото. Не е спорно, че производството по искането за отмяна на отчуждаването е висящо, както и че [адрес] в [жк], [адрес], от който е определен като обезщетение на наследодателите на ищците един тристаен апартамент не е изграден. За да се ангажира безвиновната отговорност на държавата следва да се докаже, с допустимите доказателства, наличието на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата от специалния закон чл. 1, ал. 1 от закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие; постановени при изпълнение на административна дейност от държавен орган или негови длъжностни лица; вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между акта, действието и/или бездействието и вредата. В случая предявените искове за обезщетение се основават на незаконосъобразни действия и бездействия при осъществяване на административна дейност, довели до лишаване на ищците от право на обезщетение за отчужден недвижим имот. В своята съдебна практика Върховният административен съд приема, че законът (ЗОДОВ) има предвид фактически действия или бездействия. Това разбиране е дадено и в т. 4 от ТР 3 по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ и произтича и от разпоредбите на чл. 256 от АПК. Целта на закона е да се обхване цялата административна дейност, всички действия и бездействия, които са извършени в нарушения на правилата за упражняване на административна дейност. По смисъла на закона незаконосъобразни са бездействия, изразяващи се в неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Разликата на действията и бездействията с административните актове е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля, изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняване на властническо предписание от държавен или общински административен орган. Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица вреди е уреден в Глава единадесета на АПК - Производство за обезщетения . В зависимост от правната характеристика на източника, от който се претендират вреди административен акт, действие или бездействие, в чл. 204, ал. 1 4 АПК законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на правото на обезщетение: - след отмяна на административния акт по съответния ред чл. 204, ал. 1 АПК; - при предявяване на претенцията за обезщетение в производството по оспорване на административния акт чл. 204, ал. 2 АПК; - при установяване на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в производството по иска за обезщетение чл. 204, ал. 3 АПК и - при установяване на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е предявен искът за обезщетението чл. 204, ал. 4 АПК. Предметът на спора е определен с определение 9234 от 14.08.2015 г., постановено по адм. дело 12128/2014 г., по описа на Върховния административен съд. С това определение е прието, че е налице бездействие на компетентния съгласно § 9 от ПЗР на Закона за устройство на територията административен орган - кмета на Столична община да се произнесе по искането на ищците за отмяна на отчуждаването на отчужден недвижим имот, съответно да определи парично обезщетение при невъзможност за реално възстановяване, която невъзможност по делото е установена теренът, върху част от който ищците (наследодателите им) са имали права е продаден на трето лице и върху него е изградена сграда. Със същото определение е прието, че незаконосъобразността на неговите действия и бездействия следва да се разгледа съгласно чл. 204, ал. 4 АПК и преценка довели ли са до нарушаване на основни права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Така определения предмет на спора е и в решение 827 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело 8897/2016 г. по описа на ВАС, с което е обезсилено решение 3271 от 13.05.2016 г., постановено по адм. дело 4751/2014 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Изрично съдът в това решение е приел, че следва да се съобрази очертаната с определение 9234 от 14.08.2015 г., постановено по адм. дело 12128/2014 г., по описа на ВАС правна рамка по прилагане на закона както досежно допустимостта, така и при решаване на спора по същество чрез реализиране на ефективното вътрешноправно средство за защита на основни права по ЕКПЧ, каквото представлява искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изрично с решението си ВАС е приел, че предмет на спора е реализиране на компенсаторно средство за защита на основни права по ЕКПЧ, чрез прилагане на стандартите на доказване и доказателствените средства, а също така и юриспруденцията на ЕСПЧ по българските дела в подобни казуси, очертан изключително подробно и ясно в определение 9234 от 14.08.2015г. по адм. дело 12128/2014г., като съдът не е обвързан от рамките на диспозитивното начало и следва да приложи ЕКПЧ, което е основният предмет на спора, тъй като се касае за специфични случаи на отчуждаване на недвижими имоти по реда на ЗТСУ (отм.), които поради различни причини не са приключили в недопустимо продължителен период и които попадат в обхвата на юриспруденцията на ЕСПЧ в делата срещу България, а съдът е длъжен да избягва строго формалния подход при решаване на делото, доколкото се касае до защита на основно право - чл. 1 от Протокол 1 и чл. 6 ЕКПЧ. При така определения с посочените съдебни актове предмет на спора, с който настоящият състав е обвързан, следва единствено да извърши преценка налице ли е нарушение на чл. 1 от Допълнителен протокол към КЗПЧ, съгласно който: Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съотвествие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби , при съобразяване практиката на ЕСПЧ в делата срещу България, подробно изложена в посочените определение и решение на Върховния административен съд. При съобразяване на посочената практика на ЕСПЧ, настоящият съдебен състав намира исковете за частично основателни. Установено е по делото, че със заповед РД 40-21/05.01.1988 г. е отчужден имот с пл. 446 от кв. 18 по плана на гр. София , местност Изток юг , находящ се на ул. Елемаг 22. Съгласно т .4 на заповедта Д. Б. и В. Б. следва да се обезщетят с едно тристайно жилище. С последваща заповед РД-41-170/ 03.10.1989 г. е определен начинът за обезщетяване на Д. Б. и В. Б. с [адрес] в [жк] състоящ се от три стаи и кухня с площ 94.11 кв.м. Производството по отмяна на извършеното отчуждаване е започнало по искане, достигнало до компетентния административен орган, кмета на Столична община, на 14.01.2003 г. Към този момент е приложима разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за устройство на територията, съгласно който: За отчуждителните производства, започнали при действието на отменените (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността; В случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед; По държавния и общинските бюджети ежегодно се предвиждат средства за осигуряване обезщетяването на собствениците по ал. 1. По искането е постановен отказ от кмета на Столична община, обективиран в писмо рег. 111-00-148 от 26.01.2007 г., отменен с влязло в сила решение към момента на предявяване на иска 18.12.2008 г. При това установяване съдът намира, че в твърде продължителен период от време компетентните органи не са предприели необходимите действия за разрешаване на въпроса относно отмяна на отчуждаването, станало и невъзможно в хода на административното производство след придобиване на имота от трето лице и изграждане на сграда, съответно за предоставяне на дължимото се парично обезщетение при приложението на § 9 от ПЗР на ЗУТ. Това неоправдано забавяне е несъвместимо със задълженията на държавата по чл. 1, от Протокол 1, като поставя ищците в несигурност, имаща и финансово измерение, в който смисъл са и посочените решения на ЕСПЧ, съответно и обосновава исканото обезщетение. Правата на жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение, като държавните органи са длъжни да действат своевременно и по подходящ и последователен начин Щетата следва да се изведе извън рамките на дължимото се по закон парично обезщетение, което следва да бъде определено и изплатено в производството по искането за отмяна на извършеното отчуждаване. В този смисъл е изричното изявление на ищците, че търсените вреди са от липса на предоставено обезщетение, но не представляват и не заменят дължимото им се обезщетение за отчуждения им имот. При това положение този съд намира, че размерът на обезщетението следва да се определи за периода, в който е налице неоправдано забавяне за произнасяне с надлежен акт по отправеното до административния орган искане, а именно, от постъпването на искането при него на 14.01.2003 г., до прекратяването му с постановяването на изричен отказ на 26.01.2007 г., с постановяването на който изричен акт е прекратено незаконосъобразното бездействие. В този период е налице засягане на имуществената сфера на ищците, при установено неправомерно накърненото право на собственост, довело до невъзможност за ползване на имота, предмет на иска. С оглед желанието на ищците да получат обезщетение за отчуждения недвижим имот в производството по подаденото от тях искане за отмяна на извършеното отчуждаване (получаване на парично обезщетение за отчуждения имот) такова не се следва в производството по чл. 203 и сл. АПК, тъй като е недопустимо обезщетяването два пъти за едно и също отнето право и би довело до неоснователно обогатяване. При установеното задължение за обезвреда, основано на неправомерното забавяне на производството по обезщетяване от кмета на Столична община, несъответно на чл. 1, от Протокол 1 към КЗПЧОС, неговият размер подлежи на установяване при приложението на чл. 162 от ГПК, като наемна цена, обезщетяваща лишаването от право на ползване на процесния недвижим имот от 161.33 кв. м. Съобразно заключението на приетата по делото експертиза за размера на наемните цени на кв. м. за посочения по-горе период на неоправдано забавяне на определяне и заплащане на дължимото се на ищците обезщетение, основано на лишаване правото на ползване, обезщетението възлиза на сума в размер на 10 680 лева. Тази сума се дължи от ответника Столична община, чието задължение на кмета на същата е произнасяне с краен акт по искането за отмяна на извършеното отчуждаване. Върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва от момента на преустановяване на бездействието, 26.01.2007 г., когато с нарочен акт е отказана отмяна на отчуждаването, съответно на парично обезщетение на отчуждения имот, до окончателното изплащане на сумата. Установените в хода на съдебното производство действия, бездействия и актове на длъжностни лица на ответника Столична община във връзка с подаденото искане за отмяна след предявяване на иска са извън предмета на спора така, както е въведен и определен с исковата молба и в които рамки съдът дължи произнасяне. Добавянето на нов период на неизпълнение, след предявяване на исковата молба, е възможно единствено чрез изменение на иска, като такова искане не е правено и не е допуснато от съда в развилото се съдебно производство. По изложените съображения обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Б. Б., О. Е. П., М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П. искове против Столична община за суми в размер на по 3560 лева за Д. Б. и О. Е. П. и в размер на по 1187 лева за М. И. П., Д. М. П. и Е. М. П., претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради неизпълнение на задължението на кмета на тази община да се произнесе с дължимия се акт по искането им за отмяна на извършено отчуждаване, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на бездействието 26.01.2007 г., до окончателното им изплащане. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което в този размер предявените исковете като основателни се уважат. В останалата му част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като от представените по делото доказателства не се установява никой от тях да е направил такива в хода на съдебното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение