Решение № 1986 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13280/2012 г.

Решение № 1986 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13280/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по оспорване на Олга Жоревна Полищук, от гр. Варна, срещу чл. 12, ал. 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, в редакцията му, приета с Постановление № 67 на Министерския съвет от 29.03.2012 г., обн. в ДВ, бр. 27 от 3.04.2012 г., в сила от 3.04.2012 г. В хода на съдебното производство, при условията на чл. 189, ал. 2 АПК, към оспорването се е присъединило и Сдружение за равни права на семействата между български и чуждестранни граждани, със седалище и адрес на управление в гр. София. Оспорващите твърдят, че изменението на текста е извършено без мотиви, обсъждане и обосновка. Не били спазени изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 противоречала на правото на уважение към семейния живот и на примата за най-добрия интерес на децата. С нея се създавала дискриминация спрямо семействата на български граждани в сравнение с членовете на семействата на граждани на ЕС в България. Иска се отмяна на посочения текст. Ответникът - Министерски съвет и заинтересованата страна Министерство на вътрешните работи молят оспорването да бъде отхвърлено. Застъпват теза, че при изменението на подзаконовия нормативен акт са спазени всички изисквания, както и че това изменение не противоречи на нормативни актове от по-висок ранг. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че оспорването е неоснователно. Излага съображения аналогични на тези на ответника и заинтересованата страна. Върховният административен съд, VI отделение, след проверка на редовността на производството и законосъобразността на нормативния акт в обжалваната му част, приема за установено следното: Жалбата на Олга Жоревна Полищук, от гр. Варна, е процесуално допустима. Лицето има статут на чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), което е сключило брак с български гражданин. По тези съображения тя има правен интерес от оспорване на цитираната подзаконова разпоредба. Видно от удостоверението за регистрация, издадено от СГС, Сдружението за равни права на семействата между български и чуждестранни граждани има за цел постигане на законодателна основа в Република България, която да отговаря на достиженията на правото на ЕС в областта на свободното придвижване на хора и на международните стандарти в областта на основните права на човека. В тази връзка това юридическо лице с нестопанска цел има правен интерес от оспорването. Адресатите на чл. 12, ал. 2 от Тарифата имат правен интерес да подават жалби срещу подзаконовия нормативния акт пред Върховния административен съд без ограничение във времето, на основание чл. 186, ал. 1, чл. 187, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 АПК. Видно от разпечатката на интернет страницата на МВР, проектът на Постановление № 67 от 29.03.2012 г., който включва и процесното изменение, както и проектът на доклад до Министерския съвет от Цветан Цветанов - зам. министър-председател и министър на вътрешните работи, е публикуван в страницата на това министерство на 23.02.2012 г. и е включен в портала за обществени консултации. Измененията в подзаконовия нормативен акт са съгласувани с министерство на финансите, министерство на регионалното развитие и благоустройството, с министерство на труда и социалната политика, с министерство на отбраната, с министерство на образованието, младежта и науката, с министерство на здравеопазването, с министерство на културата, с министерство на физическото възпитание и спорта и с министерство на правосъдието. В Министерския съвет е внесен доклад от Цветан Цветанов - зам. министър-председател и министър на вътрешните работи. Измененията в подзаконовия нормативен акт са приети на заседание на Министерския съвет от 28.03.2012 г., видно от приложения по делото препис на протокол № 12 от същата дата. Следователно проектът е подложен на съгласуване, обществено обсъждане и не са нарушени разпоредбите на чл. 27 и 28 от Закона за нормативните актове. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Тарифа № 4 е пряко свързана с приложението на Закона за чужденците в Република България. В него се определят условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат страната ни. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ дава възможност пребиваването на чужденците да се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците. Според чл. 23, ал. 1, т. 4, чужденците могат да пребивават в Република България постоянно - с разрешен неопределен срок. В чл. 25, ал. 1, т. 11 (предишна т. 9, бр. 36 от 2009 г.) от същия закон е предвидено, че разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците - членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните 5 години. Във връзка с изменението на този текст е извършено и изменението на чл. 12, ал. 2 от Тарифа № 4. Съгласно последният, за разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец - чл. на семейството на български гражданин, който е пребивавал непрекъснато на територията на Република България през последните 5 години, се събира такса 150 лв., а не 1000 лв., както твърдят жалбоподателите. Цитираните разпоредби на ЗЧРБ и Тарифа № 4 уреждат разрешителен режим предвиден за чужденците в Република България. При новата нормативна уредба се създава по-благоприятен режим за членове на семействата на български граждани, които са чужденци. Предишната разпоредба стеснява кръга на лицата до чужденец, сключил брак с български гражданин, т. е. тя се отнася само до съпруга, респективно съпругата. Що се касае до размера на таксата от 150 лв. следва да се има предвид, че същият не е променян от 1998 г., независимо от факторите, определящи реалната цена на услугата в този период. Тези разходи са материално - технически и административни и се обуславят от икономически фактори, формиращи цената на услугата. В тази връзка следва да се имат предвид завишените изисквания към новите документи за самоличност, въведени в Република България, които несъмнено изискват съответни увеличени разходи. Независимо от тези фактори, както бе посочено по-горе в тези мотиви процесната такса не е завишена. Наред с това се съобразява, че съгласно чл. 12, ал. 3 от Тарифата, таксата се събира еднократно. В тази връзка оплакванията за прекомерност на таксата и несъобразяването й с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ, са неоснователни. Оспорваната разпоредба не създава дискриминационни условия на чужденците, членове на семействата на български граждани, спрямо останалите чужденци. Разликата в събираната такса е твърде голяма в полза на чужденците, членове на семействата на български граждани. Това е така, защото съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифа № 4, за разрешаване на дългосрочно или постоянно пребиваване на чужденец в Република България се събира такса от 1000 лв. Що се касае до таксите за граждани на Европейския съюз и членове на техните семейства, то те се обуславят от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, чл. 55, ал. 5 от Закона за българските лични документи, както и задълженията по международен договор, които България е поела с присъединяването си към ЕС. Съгласно чл. 3, т. 2 от ДЕС, съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на вътрешните граници. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, е посочено, че не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство, когато това е предвидено в закон или международен договор, по който Република България е страна. По изложените съображения подадените жалби срещу чл. 12, ал. 2 от Тарифа № 4 се възприемат като неоснователни и се отхвърлят. Водим от горното и на основание чл. 193 АПК и чл. 159, т. 1 във връзка с чл. 132, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,