Решение № 2413 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Е. Маринова от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Ножарова, и на М. Ангелов от гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. Игнатов, против решение 4594 от 05.07.2022г., постановено по адм.д. 6080/2019г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж 2 от 12.01.2016г. на Главния архитект на Столична община /СО/ - район Студентски за обект Разделяне на ателие [номер] на апартамент [номер] и ателие [номер] , находящо се на първи и втори подпокривен етаж /коти +14,55, + 17,10/ в жилищна сграда с обществено обслужване и подземни гаражи в УПИ IV - 2931, кв. 155, м. Студентски град , със застроена площ /ЗП/ на [номер] 135,39 кв.м. и ЗП на Ателие [номер] 247,51 кв.м., собственост на А. Спасов. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационните жалби и на двамата касатори се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Посочват, че е неправилен извода на съда за материална законосъобразност на РС, като навеждат съображения за допуснати нарушения на чл. 142 ал. 4 и 6 ЗУТ, както и нарушение на чл. 185 ал. 1 т. 2 и 3 ЗУТ и чл. 185 ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 35 ал. 8 от същия закон, поради изложени съображения за усвояване на коридор поне в размер от 4 кв.м., който представлява обща част и е част от коридор с обща площ от 7 кв.м. Посочват и че няма решение на ЕС на сградата за извършено преустройство, както и не е налице и съгласие на непосредствените съседи на обектите. Навежда съображения и за допуснати нарушение на чл. 72 ал. 2 от Наредба 7 от 2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони като посочва, че от СТЕ е установено, че обектите не отговарят на изискванията за жилище с оглед на светлата височина на образуваните жилищни помещения. Навеждат съображения и за неправилност на извода на съда за приложимост в случая на чл. 38 ал. 5 ЗУТ. Твърдят и че съдът не е изложил съображения по наведените възражения за нарушение и несъобразяване на чл. 38 ал. 9 ЗУТ, като посочват, че при издаването на РС е нарушена тази разпоредба. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя РС. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Главният архитект на Столична община район Студентски не изразява становище по касационните жалби. Ответниците И. Донева и Д. Донев не изразяват становище по касационните жалби. Ответникът А. Спасов с писмен отговор, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежни страни адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспореното разрешение за строеж е издадено в съответствие със закона. Приел е, че доколкото се касае за промяна на предназначението на обект по смисъла на § 5 т. 41 ДР ЗУТ към момента на постановяване на административния акт от 2016г. и предвид различните кодове за жилище и ателие по ЗКИР към момента на издаване на РС, то приложимата уредба е тази по чл. 38 ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 185 ЗУТ. Изложил е съображения за неприложимост към оспорения акт на новоприетата разпоредба на § 5 т. 29а ДР на ЗУТ /ДВ бр. 25/2019г. доп. Бр. 16/2021г./. Достигнал е до извод за неприложимост на изискванията на чл. 185 ал. 2 и 3 ЗУТ относно изискването за съгласие на непосредствените съседи на преустройвания обект, тъй като от СТЕ е установено, че титуляра на РС А. Спасов по представен нотариален акт е станал собственик на ателие [номер] с площ от 382,90 кв.м., в която площ е включен и процесните коридор от 7 кв.м. и неизползваем покрив /тераса/ от 86 кв.м. Посочил е, че съгласно и двете приети по делото СТЕ е установено, че коридорът от 7 кв.м., попада в строителните граници на обекти ателие [номер], склад [номер] и склад [номер] на кота +14,55 на сградата по проектите, по които е построена от 2007г., които обекти са част от собствените на Спасов по нотариален акт от 2012г., като по становището на вещото лице арх. Владимиров тези 7 кв.м. не са част от общите части на сградата, но не е и в площта на ателието, но по таблицата за ценообразуване на сградата е включен в площта на ателието. Поради това приема, че с приобщаването на част от този коридор към новообразувания апартамент [номер] и част към новообразуваното ателие [номер] и оставането на част от 3 кв.м. извън новообразуваните обекти не е допуснато приобщаване на общи части от сградата към тях. Също въз основа на приетите СТЕ е достигнал до извод и че неизползваемият покрив от 86 кв.м. е включен в площта на преобразуваното ателие [номер] и съответно и по отношение на тази площ не е налице приобщаване на общи части към новообразуваните обекти. Приел е и че от представените документи за собственост се установява, че тези площи на коридора от 7 кв.м. и неизползваемия покрив са част от ателие [номер], а дали това е допусимо по закон е приел за ирелевантно в случая, тъй като е посочил, че то би било относимо към евентуален спор за собственост между етажните собственици за това. Приел е и че от одобрения проект, въз основа на който е издадено разрешението за строеж, се установява, че при преустройството не се увеличава площта на обектите на Спасов, съответно не е налице отнемане на общи части. Приел е и липса на нарушение на чл. 40 ал. 2 ЗУТ, тъй като новопроектираните санитарни помещения са разположени над съществуващи на долния етаж такива. Приел е и за неоснователни възраженията за нарушение на чл. 142 ал. 4 и 6 ЗУТ, както и спазване на изискванията за съдържание на проектите. По тези съображения е достигнал до извод за липса на предпоставките да се приеме за незаконосъобразно оспореното РС и е отхвърлил оспорването срещу него. Решението е правилно. Оспореното РС 2 от 12.01.2016г. за обект Разделяне на ателие [номер] на апартамент [номер] и ателие [номер] е издадено на правно основание, посочено в него, чл. 38 ал. 3, 4, 5, чл. 148 ал. 2 ЗУТ в относимите към издаването му редакции. В настоящия случай спорният по делото въпрос е досежно приложимостта на чл. 185 ал. 2 и чл. 38 ал. 5 от ЗУТ относно инвестиционното проектиране и издаването на оспореното РС.