Решение № 7367 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4594/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и.ф. директор на Регионална дирекция по горите - София против решение № 279 от 05.01.2026 г., постановено по адм. д. № 7757/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – М. Г. П., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № 319/09.07.2025 г. на и.ф. директор на Регионална дирекция по горите - София (РДГ – София), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на М. Г. П. на длъжност „главен експерт „Контрол и опазване на горските територии“ в дирекция „Горско стопанство“, „Специализирана администрация“ на РДГ – София“, с ранг ІІІ младши - поради съкращаване на длъжността. С решението РДГ – София е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма съгласно чл. 108, ал.1 ЗДСл. Прави извод, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че до прекратяване на служебното му правоотношение служителят заема длъжността „главен експерт – контрол и опазване на горските територии“ в дирекция „Горско стопанство“, „Специализирана администрация“ на РДГ – София“, като общата численост на персонала, съгласно длъжностното разписание в сила от 09.08.2024 г. е 86 бр., а с утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 10.07.2025 г. общата численост е намалена на 82 щ.бр. в цялата РГД – София. Прави извод, че по отношение на длъжността, заемана от жалбоподателя са намалени броя на лицата, които я изпълняват. Приема, че изготвения доклад, в който се прави анализ на контролната дейност за 2022-2025 г. и се сочи, че е налице спад в работата на горските инспектори, въз основа на който е одобрено новото длъжностно разписание, не обосновава извод за намаляване на щатни бройки, тъй като не съдържа предложение за редуциране на персонала. Прави извод, че немотивирането по надлежния ред на промяната на длъжностното разписание обосновава и немотивираност на заповедта, доколкото извършеното съкращаване на длъжността се явява необосновано поради липса на мотиви за извършването му. Достига до заключение, че спрямо служителят не е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за прекратяване на служебното му правоотношение. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – и.ф директор на РДГ – София, (съгласно заповед № 694/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ, с която на заемащият длъжността замесник-директор на РДГ-гр.София е възложено да изпълнява функциите на директор на РДГ-гр.София) съгласно чл. 5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите (УПРДГ). Издадената заповед отговаря на изискванията за форма като същата е с необходимото съдържание съобразно чл. 108, ал.1 ЗДСл. Посоченото правно основание в този случай е и фактическо такова, което обуславя издаване на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Изводът на съда, че спрямо държавния служител не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. – съкращаване на длъжността, е незаконосъобразен и необоснован. За да е налице съкращаване на длъжността следва същата да не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, които изисквания следва да са налице в кумулативност. С приложените по делото доказателства е установено, че съгласно длъжностното разписание на РДГ – гр. София в сила от 09.08.2024 г. общата численост на персонала е 86 щатни бройки, а с длъжностното разписание, в сила от 10.07.2025 г., числеността е намалена на 82 щатни бройки. В длъжностното разписание на РДГ – гр. София в сила от 09.08.2024 г. в специализираната администрация числеността на персонала е 66 щ.бр.,от които 12 бр. главни експерти. С длъжностното разписание, в сила от 10.07.2025 г., общата численост на специализираната администрация е намалена на 62 щ.бр., а бройките за длъжността "главен експерт" са намалени от 12 на 10 т.е. с 2 щатни бройки - едната е вакантна, а другата е заемана от жалбоподателя и двете бройки са съкратени. В случая независимо, че функциите и задълженията на длъжността „главен експерт“ - контрол по опазване на ГТ са запазени, то е намален броя на лицата, които я изпълняват. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да съкращава щатни бройки в нормативно определената структура и да определя численост на персонала. В случая е налице реално съкращаване на заеманата от П. длъжност главен експерт „Контрол по опазване на ГТ“, въпреки, че длъжността се запазва като наименование и система от функции щатните бройки за посочената позиция са намалени от две на една, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, относно направеното сравнение за съкращаване на конкретната длъжност само в РДГ – гр.София, а не и в цялата ИАГ – МЗХ. Съкращаването на щатни бройки само в РДГ - гр.София с оглед структурата на ИАГ – МЗХ (чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите), обособена на териториален принцип е изцяло свързано със спецификата и обема на работа на РДГ – гр. София като не може да се прави съпоставка с останалите РДГ. Незаконосъобразен е изводът на съда, че изготвеният доклад за промяна в длъжностното разписание не обосновава необходимост на намаляване на щатните бройки. Недопустимо е съдът да упражнява косвен контрол за законосъобразност на утвърденото щатно разписание, което не е предмет на съдебен контрол, а определянето на необходимите щатни бройка за изпълняване на функциите на администрацията е по целесъобразност. Неправилно първоинстанционният съд приема, че е нарушен принципа за съразмермерност, посочен в чл. 6 АПК и органа е упражнява превратно своята власт. В случая утвърденото длъжностно разписание в сила от 10.07.2025 г е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по-добро изпълнение на функциите и целите на РДГ – гр.София, съобразно спецификата и обема на работа. В този смисъл правата на органа по назначаването не са упражнени в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост и не е нарушена целта на закона. Ето защо като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на М. Г. П. срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди М. Г. П. да заплати на РДГ – гр. София направените в касационното производство разноски в размер на 239.79 евро, от които 35.79 евро, представляващи заплатена държавна такса за касационното производство и 204 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,