Решение № 9335 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15676/2008 г.

Решение № 9335 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15676/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на МВР - Русе, подадена от главен юрисконсулт Станислав Станев, в качеството му на процесуален представител, против Решение № 46/07.11.2008 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 468/2008 г. по описа на съда. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено при допуснато нарушение на материалния закон чл. 74, ал. 1, т. 3 и чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по същество като бъде отхвърлено като неоснователно оспорването на Заповед № з-3473/06.08.2008 г., издадена от касатора, както и присъждането на разноски. Процесуалния представител на ответника, адв. Стефанов, в хода по същество на делото, пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, по подробно изложени аргументи, счита обжалваното решение за правилно респ. пледира за оставянето му в сила. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд Русе е отменил като противоречаща на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, издадената от касатора заповед № з-3473/06.08.2008 г., с която на Николай Борисов Колев, в качеството му на старши полицай в сектор СОД" и притежаващ категория Е" Първа степен, е наложено дисциплинарно наказание порицание" за срок от шест месеца. Този резултат съдът е обосновал, приемайки за доказано, че Колев е употребил служебното си оръжие правомерно, именно в хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, поради което твърденията на касатора в обратния смисъл, които са послужили като мотив за издаването на оспорваната заповед за наказание, некореспондират със събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че е налице допустимо използване на оръжие от полицейски орган, чрез изстрелването на бойни патрони към автомобил, с цел задържането на неизвестно лице, което управлявайки след полунощ лек автомобил, в населено място, по начин застрашаващ собствения си живот и здраве, този на преследващите го полицаи и на трети лица, многократно отказва да изпълни даваните му полицейски разпореждания, поведението му не се повлиява от използваните помощни средства стоп патрони и се насочва към централните части на града. Решението е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция напълно кредитира изводите на първоинстанционният съд, че оспорваната заповед е незаконосъобразно издадена. Установената фактическа обстановка от съда не се оспорва. Аргументите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са свързани с изводите на административния съда, направени въз основа на установеното. Касационните доводи по своята същина могат да бъдат обобщени по следния начин: на първо място - съдът не се съобразил с изискването на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, че действията на полицейския орган при употребата на оръжие, е следвало да бъдат предшествани от събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпни деяния по НК"; на второ не е налице законосъобразно задържане на преследваното лице; на трето употребата на оръжието е станало по начин и интензитет неадекватен на случващото се и на четвърто място решението противоречи на целта на чл. 4, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 г., тъй като съда не е нарушил принципите за индивидуална и обща превенция, които стоят в основата на дисциплинарното наказание". Така обобщени са и напълно несъстоятелни. Трябва да се отбележи, че само в компетенциите на съда при постановяване на присъда е да направи преценка дали са налице доказателства, установяващи по категоричен начин вината на едно лице, относно извършено от него престъпно деяние. В тази връзка поддържания от касатора довод, че полицейския орган преди да използва оръжие е следвало да разполага с категорични доказателства за вината на задържаното лице относно извършено от него престъпление е крайно несъстоятелен. Напротив, достатъчно е полицейския орган да има данни, от който може да са направи разумен и обоснован извод, за извършено престъпление (общественоопасно деяние) от лицето, което се задържа. В конкретния случай такива данни са налице, като същите са непосредствено възприетото от полицейския орган действия на лицето, управляващо преследвания автомобил. Що се касае до довода, че не е налице законосъобразно задържане на преследваното лице, то същия отново не може да бъде подкрепен, поради очевидното превратно тълкуване на закона. Пряката цел при използването на оръжие в условията на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е фактическото задържане на лицето, спрямо което се използва т. е. да се установи контрол върху поведението му. Трябва обаче да се посочи, че закона не обвързва, нито предпоставя използването на оръжие единствено от наличието на издадена вече заповед за задържане по чл. 64 от ЗМВР или наложена мярка за процесуална принуда по реда на НПК. Тези обстоятелства са относими към хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер. Неотносимо към законосъобразността на действията на полицай Колев е и обстоятелството, че той не е издал заповед за задържане след залавянето на преследваното лице, както и че спрямо същото впоследствие не е наложена мярка за процесуална принуда в хода на образуваното досъдебно производство. Издаването на такъв акт може да последва задържането, с оглед данните за извършеното престъпление, но не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Оспорването на извода на първоинстанционният съд, че употребата на оръжието от страна на Колев е станало като крайна мярка, с оглед невъзможността по друг начин да изпълни задълженията си по опазване на обществения ред и да охранява, правата, здравето и живота на гражданите, също не се прима от настоящата инстанция. Аргументите на касатора са свързани от една страна с броя на изстреляните патрони - 36 (16 бойни), по движещ се със скорост от над 100 км (ч автомобил по централните улици на град Русе, срещу друг автомобил, управляван от трето лице, а от друга с обстоятелството, че никой друг от останалите, участващи в преследването полицай не е употребил оръжие, както и че употребата е останала безрезултатна. Тези доводи са относими към хипотезата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, уреждащ начина на използване на оръжието - при използване на оръжие полицейските органи са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица. Същите са неотносими към наличието на основанията за използването му посочени в ал. 1. Освен това, обхвата на съдебен контрол, е предопределен от съдържанието на оспорваната заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в която дисциплинарно-наказващия орган се е позовал единствено на нарушаване разпоредбите на чл. 74, ал. 1, т. 1 4 от ЗМВР, а не ал. 2 от същия член. На последно място първоинстанционният съд, с отмяната на оспорваната заповед, не е нарушил принципите за индивидуална и обща превенция, които стоят в основата на дисциплинарното наказание", тъй като той въобще е отрекъл нейната законосъобразността и следователно няма място да се говори за превенция, в случай на законосъобразност в действията на полицай Колев, що се отнася до употребата на оръжие като крайна мярка в хипотезата на чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - състав на трето отделение,