Решение № 1203 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2015 г.

Решение № 1203 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Димитър Димитров срещу Решение № 95 от 23.12.2014 г., постановено по адм. дело № 155/2014 г. по описа на Административен съд Габрово. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от касационния съд да го отмени, като неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Марин Йонков Маринов, чрез пълномощника си адвокат Колева взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд се е развило по жалбата на Марин Йонков Маринов, срещу уведомително писмо изх. № 02-070-6500/540 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която му е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за 6.42 ха площ. Иска отмяната му в тази част, като се задължи Държавен фонд "Земеделие" да му заплати полагащата се субсидия за цялата декларирана от него площ. С уведомителното писмо, по подадено от Маринов заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2013 г. са оторизирани: сума в размер на 8160.18 лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ при заявена такава в размер на 12 245.44 лв. и в размер на 6793.67 лв. по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, при заявена сума в размер на 11690.6 лв. Отказът за оторизиране в пълен размер на исканите суми се основава от фактическа страна на приетото от административния орган, че са налице недопустими за подпомагане площи от заявен парцел, установени при извършени административни проверки, а от правна страна на 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, за исканата сума по СЕПП и на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2008 г./. С обжалваното решение съдът е приел, че жалбата е допустима и основателна, като е отменил оспореното пред него уведомително писмо в частта му, с която на Марин Маринов е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители за сума в размер на 8160.18 лева. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Жалбоподателят е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита, с подадената до съда жалба, съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 и 6 от АПК. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. Произнасянето извън определения със жалбата предмет прави постановеното решение недопустимо. В случая ответникът по касационната жалба е оспорил пред Административен съд Габрово уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, с която му е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11/2008 г. Изрично в жалбата си е посочил, че незаконосъобразно от административния орган е приета за недопустима за подпомагане заявена площ от 6.42 ха и за която му се следва подпомагане. Видно от Таблица 1, неразделна част от оспореното уведомително писмо, по мярка НР1 е искана сума в размер на 11690.6 лв., оторизирана е такава в размер на 6793.67 лева, като за възприетата като недопустима, наддекларирана площ е извършено намаление със сума в размер на 4896.93 лева. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въведения от жалбоподателя предмет на спора. Изложените фактически и правни съображения в мотивите и постановения диспозитив са по непредявено искане. Неясно защо в мотивите си съдът е приел, че предмет на оспорване е наложена санкция за бъдещ период в размер на 8160.18 лева, каквато санкция не фигурира в уведомителното писмо, съответно не е предмет на оспорване, както и че извършва проверка за законосъобразност на обжалван акт за установяване на публично държавно вземане. Обратно на приетото в мотивите, като предмет на оспорване, в диспозитива на обжалваното решение се постановява отмяна на уведомително писмо на директора на ДФ "Земеделие", с което по отношение на Марин Маринов е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП за сума в размер на 8160.18 лева, което произнасяне е несъответно на искането, отправено в жалбата до съда. Доколкото сума в такъв размер фигурира в обжалваното пред съда уведомително писмо, то това е оторизирана сума по СЕПП, при отразяване в него и че е изплатена. Носителят на субективното право на жалба, търсещ защита на съответното материално право, е този, който определя предмета на делото. В случая, като не се е произнесъл по въведения такъв от надлежната страна, административният съд е постановил недопустимо решение. Установения порок е основание за обезсилване на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Габрово, за произнасяне по предмета на делото, определен от жалбата на Марин Йонков Маринов. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,