Решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г.

Решение № 104 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г., във вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "б" ГПК (отм.). С. Р. Т. от гр. В. обжалва решението на Великотърновския апелативен съд, постановено на 9.07.2007 г. по гр.д. № 168/2007 г. в частта, с която предявеният от него по реда на ЗОДОВ иск е отхвърлен. Поддържа, че в тази част решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква"в" ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено в тази част. М. на п. на Република България обжалва решението на Великотърновския апелативен съд, постановено на 9.07.2007 г. по гр.д. № 168/2007 г. в частта, с която предявеният от С. Р. Т. иск е уважен за сумата 500 лв. Поддържа, че в тази част решението на въззивния съд е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон-отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква"в" ГПК (отм.). Моли в тази част решението да бъде отменено и предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Представителят на В. к. п. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, тъй като дейността на затворническата администрация по осигуряване на съответни хигиенни и други условия на живот на лишените от свобода не представлява административна дейност по смисъла на ЗОДОВ. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: По реда на чл. 1 ЗОДОВ е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 15000 лв. за претърпени неимуществени вреди от условията на живот, при които се изтърпява наказанието "лишаване от свобода" в Затвора в гр. П.. С обжалваното решение, постановено на 9.07.2007 г. по гр.д. № 168/2007 г. Великотърновският апелативен съд, действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от С. Р. Т. против М. на п. иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата 500 лв. и вместо това М. на п. е осъдено да заплати на С. Р. Т. тази сума, ведно със законната лихва от 4.08.2006 г. до окончателното изплащане. В частта, с която предявеният от С. Р. Т. иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15000 лв. решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Прието е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за неизпълнение на задълженията на администрацията при Плевенския затвор, като звено в ГД "ИН" към М. на п. по изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" и по-специално на задълженията по осигуряване на хигиенни и жилищни условия в затворите. Прието е, че създадените от затворническата администрация битови и хигиенни условия за периода, който се обхваща от исковата претенция са незадоволителни и това се дължи на незаконно бездействие от страна на администрацията-спалното помещение се намира в приземния етаж и е било предназначено за склад, същото е влажно и трудно се проветрява, създадени са условия за развъждане на гризачи, ел.инсталацията е открита и има опасност от злополуки, затворниците обитават жилищна площ от около 2 кв. м. на човек при стандарт 4 до 6 кв. м., възможностите за ползуване на маса и стол са ограничени. Прието е, че в резултат от тези лоши хигиенни и битови условия С. Р. Т. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания /страх от злополука при боравене с ел.уреди, ограничения за личната му хигиена, писане на писма, ежедневни притеснения от лошите условия, с оглед на което е прието, че следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 500 лв. В частта, с която на С. Р. е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лв. обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба на М. на п. на Република България оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за неправилно приложение на материалния закон. За да достигне до извода, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1 ЗОДОВ въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели и в частност показанията на изпълняващия длъжността "зам.началник по режима" в Плевенския затвор. Правилно е преценено правното значение на всички установени по делото факти, релевантни за настоящия правен спор. Неоснователно е оплакването, че неправилно съдът е възприел дейността по осигуряване на подходящи битови условия в затворите като административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. на дейност свързана с упражняване на властнически правомощия от страна на органите на изпълнителната власт. Дейността по изпълнение на наказанията, наложени по реда на НПК, представлява именно такава дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на държавна принуда и правомощията на министъра на п. и служителите на министерството, визирани в разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията. Местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на п., т.е. с акт на държавен орган в рамките на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗИН общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от М. на правосъдието. Министърът на п. определя организационната структура на местата за лишаване от свобода /чл. 19, ал. 2 ЗИН/, а прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към М. на п. /чл. 19а, ал. 1 ЗИН/. Съгласно изричната разпоредба на чл. 19а, ал. 2 ЗИН тази дирекция е административно звено в М. на п., а затворите, поправителните домове и следствените арести са нейни териториални звена /чл. 19а, ал. 3 ЗИН/. М. на п. следователно е органът, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията, възложени на неговите служители в тази насока. Неоснователно е и оплакването, че не е налице неизпълнение на установени с нормативен акт задължения по осигуряване на съответни условия, които затворническата администрация да не е изпълнила. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 ЗИН изрично предвижда, че при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" във връзка с поправителното му въздействие върху осъдените, следва да бъдат осигурени условия за поддържане на физическото и психическото им здраве и за уважаване на човешкото им достойнство. В разпоредбата на чл. 9 от същия закон пък е предвидено, че местата за лишаване от свобода следва да отговарят на здравните изисквания и да имат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения. Органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" следователно са длъжни да осигурят на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, с оглед на които правилно въззивният съд е приел, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените, вкл. чрез условията, при които се изтърпява това наказание. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г., обн. Дв.бр.60/1970 г., в сила за Република България от 23.03.1976 г., изрично предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Макар критериите, на които следва да отговарят условията в местата, в които се изтърпява наказанието "лишаване от свобода" да не са изрично определени в разпоредби на националното законодателство, с оглед посочените по-горе международно правни актове държавата е поела ангажимент да се съобразява с установените средни международни стандарти за това. Изразявала е и воля за подобряване на тези условия по повод на докладите на Европейската комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/, изготвени при посещенията й в Република България през 1995,1999,2002,2003 и 2006 г. КПИ прилага стандарт от минимум 4 кв. м. на затворник при килии с много настанени в тях лица, което е отбелязано в доклада за посещението в България през 2002 г., който правилно е възприет от въззивния съд като меродавен в настоящия случай. Правилно с оглед обичайните правила за условия на живот, съответствуващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство въззивният съд е приел, че съществуващите към момента, в който С. Р. е изтърпявал наказанието "лишаване от свобода" в Плевенския затвор условия надхвърлят неизбежния елемент на ограничаване, присъщ на това наказание. След като е установено, че тези условия са подложили С. Р. на изключителен стрес и са му причинили неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание, правилно е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изводите на въззивния съд, че като последица от тези условия С. Р. е търпял неимуществени вреди е основан както на установената от събраните доказателства фактическа обстановка, така и на правилата на формалната логика, доколкото подобни условия биха причинили значителни неудобства всекиму. Правилно е прието за неоснователно възражението, свързано с обществено- икономическите условия в страната, доколкото подобряването на битовите и хигиенните условия в настоящия случай не е свързано с голям разход на финансови средства /поправяне на откритата ел. инсталация, премахване на гризачите, осигуряване на повече столове и на подходящо покритие на циментовия под/ и поради това проявеното бездействие е прието за неоправдано. Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и за присъждане на обезщетение са правилни. Не са налице сочените в касационната жалба на М. на п. основания за отмяна на въззивното решение в частта, с която в полза на С. Р. е присъдена сумата 500 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е обаче поддържаното от С. Р. оплакване за определяне размера на присъденото му обезщетение в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде определено от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който определено действие или бездействие на държавен орган се е отразило на увреденото лице. В случая след като по делото е установено, че в резултат на лошите хигиенни и битови условия на живот /спалното помещение е било предназначено за склад, намира се на приземен етаж, с циментов под без постелки, същото е влажно и трудно се проветрява, наличието на гризачи в същото, наличие на открита ел.инсталация, създаваща опасност за злополуки, ограничена възможност за ползуване на стол и маса, недостатъчно количество осветление и топла вода/ С. Р. е търпял значителни неудобства, ежедневни притеснения, страхови негативни преживявания и то за продължителен период от време, с оглед на което настоящата инстанция приема, че следва да му бъде присъдено обезщетение в общ размер от 1500 лв. В частта, с която предявеният от С. Р. иск е отхвърлен за сумата 1000 лв. обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това М. на п. бъде осъдено да заплати и тази сума като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение