Решение № 14534 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2010 г.

Решение № 14534 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5944/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Варна срещу Решение № 494/8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1945/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, девети състав, с което е отменен мълчалив отказ на Началника на Митница - Варна за заплащане на лихви върху митните сборове в размер на 8889 лв. и лихва мито в размер на 676,50 лв., считано от датата на плащане по ППСПДВ № 15/16.02.2006 г. на Началника на Митница - Варна до датата на превеждане на сумата, по искане вх. № П47-78/30.03.2009 г., мълчаливо потвърден от директора на РМД - гр. Варна. Съдът е определил, че за възстановените митни сборове и лихви върху митни сборове общо в размер на 9565 лв. се дължи на "Пристанище Варна" ЕАД, гр. Варна законна лихва за забава в размер на 4214,06 лв., изчислена от датата следваща дата на която платената сума представляваща задължения, определени с отмененото ППСДПВ № 15/16.02.2006 г. на Началника на Митница Варна е постъпила във фиска - 28.04.2007 г. до датата на подаване на искането за възстановяване на недължимо внесените митни сборове и лихви - 30.05.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че производството не е по реда на чл. 214, ал. 2 ЗМ, както и че платените суми били недължимо платени към момента на плащането. В този смисъл се поддържа оплакване, че неправилно съдът е приел правното основание на чл. 219а ЗМ, а тази норма според касатора урежда само случаите на възстановяване на лихви, но не и за самото възстановяване на митни сборове. Касаторът се оплаква също, че неправилно съдът е приел, че се дължат лихви върху лихви по митните сборове. Началникът на митницата твърди в касационната жалба, че не може да се разпорежда да възстановява нещо, което той не се е разпоредил да бъде събрано, доколкото той не е първостепенен разпоредител на бюджетни средства. Подробни съображения обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на "Пристанище Варна" ЕАД. Ответникът по касационната жалба "Пристанище Варна" ЕАД - гр. Варна не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд - гр. Варна е бил сезиран с жалба от "Пристанище Варна" ЕАД, гр. Варна срещу мълчалив отказ на Началника на Митница - Варна да се произнесе, досежно заплащане на лихви върху митните сборове в размер на 14222 лв. и лихва мито в размер на 350,37 лв., считано от датата на плащане - 27.04.2006 г. по ППСПДВ № 15/16.02.2006 г. на Началника на Митница - Варна до датата на превеждане на сумата, по искане вх. № П47-78/30.03.2009 г., мълчаливо потвърден от директора на РМД - гр. Варна. Съдът е определил, че за възстановените митни сборове и лихви върху митни сборове общо в размер на 9565 лв. се дължи на "Пристанище Варна" ЕАД, гр. Варна законна лихва за забава в размер на 4214,06 лв., изчислена от датата следваща дата на която платената сума представляваща задължения, определени с отмененото ППСДПВ № 15/16.02.2006 г. на Началника на Митница Варна е постъпила във фиска - 28.04.2007 г. до датата на подаване на искането за възстановяване на недължимо внесените митни сборове и лихви - 30.05.2009 г. Отменил е мълчалив отказ на Началника на Митница - Варна за заплащане на лихви върху митните сборове в размер на 8889 лв. и лихва мито в размер на 676,50 лв. Съдът е приел, че процедурата по възстановяване на митни сборове е регламентирана в глава 28 от закона - чл. 214 - чл. 219а. Относно правната норма на чл. 219а ЗМ съдът е приел, че тя урежда въпросът за дължимост на лихвите върху недължими митни сборове, поради което във всички случаи, вкл. и при незаконосъобразно определени с митнически акт задължения, редът за възстановяване е по чл. 214 ЗМ, а съгласно чл. 219а, изречение второ ЗМ в случаите, когато митните са определени с незаконосъобразен акт, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. Относно началния момент, от който следва да се определи законната лихва, съдът е приел, че това е датата на плащане на същите в полза на фиска - 27.04.2006 г. до датата на подаване на искането на дружеството за възстановяване на недължимо внесените суми. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните относно установената от съда фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 214 ЗМ възстановяване се допуска, когато се установи, че към момента на плащането, митните сборове не са били дължими или основанието им за плащане е отпаднало. За недължимостта на процесните митни сборове няма спор по делото. При това положение са приложими разпоредбите на чл. 214 във връзка с чл. 219а ЗМ, както правилно е приел първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 219а, второ изречение ЗМ когато митните сборове са били определени въз основа на незаконосъобразен митнически акт, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. При тълкуването на тази разпоредба се установява, че законът не прави разлика във вида на недължимо платените суми, дали те се отнасят само до главница или и лихви. Това е така, защото ако се имаше предвид само главници (митни сборове), законодателят изрично щеше да го посочи в цитираната правна норма. Доколкото нормата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ е специална, то тя има приоритет пред общите норми, в това число и пред принципа за недължимост на лихва върху лихва - чл. 175, ал. 3 от ДОПК. Лихвата се дължи върху главницата и лихвата по актове, които са отменени с влезли в сила решения на съда. В този смисъл оплакването на касатора е неоснователно. Относно другото оплакване за правилното правно основание, въз основа на която е била претенцията на ответника по касационната жалба към административния орган, то също е неоснователно. Няма спор, че разпоредбата на чл. 214 ЗМ посочва как се възстановяват недължими митни сборове. Разпоредбата на чл. 219а ЗМ не може да се тълкува и прилага самостоятелно извън контекста и смисъла на чл. 214 ЗМ. Във всички случаи възстановяването се извършва по реда на чл. 214 ЗМ, а чл. 219а ЗМ регламентира хипотеза, при която се дължи и законна лихва, ако митните сборове са приети, че са незаконосъобразно определени, затова са недължимо платени суми и се връщат с лихвите. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо "А" отделение,