Решение № 601 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2190/2008 г.

Решение № 601 от 11.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2190/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. З., Г. К. З., А. К. З., Р. К. П., Л. К. З. и К. К. З. против решение № 333/2007 г., постановено по гр. д. № 40/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решението по гр. д. № 175/2005 г. на К. РС и вместо това е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторите против М. С. Ч. и Х. П. К. досежно УПИ *Х-78 от кв. 15 по плана на с. Т., община К., област Д. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 20 ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения при тълкуването на договора за продажба между страните и необоснованост. Ответниците по касация М. С. Ч. и Х. П. К. оспорват жалбата и доводите в нея и молят решението да се остави в сила, тъй като липсва съсобственост между страните. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Добрички окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено следното: Ищците С. К. З., Г. К. З., А. К. З., Р. К. П., Л. К. З. и К. К. З. (сега касатори) са наследници на К. С. З., починал на 1.01.1999 г. Наследодателят им е бил признат за собственик по наследство и давност с н. а. № 3, т. VII/18.07.1991 г. на имот 78 с площ 5970 кв. м., за който са били отредени пет парцела, между които и п.IХ-78 от кв. 15 по плана от 1985 г. с площ 1073 кв. м., от които собствено место 830 кв. м. След смъртта на наследодателя към два от тези парцели - IХ и Х се придават по регулация общински места. С н. а. № 30, т. III/25.07.2002 г. ищците са признати за собственици по регулация на придаваемите места, като в акта е посочено, че към парцел ****Х се придават 243 кв. м., колкото били платени, а от СТЕ се установява, че действително придаваемата площ е била със сто кв. м. повече, т. е. 343 кв. м. С н. а. № 40, т. III/2.08.2002 г. ищците продават на ответниците М. С. Ч. и Х. П. К. парцел ****Х - 78 от кв. 15 с площ 1073 кв. м., а действителната площ на този парцел **** 1173 кв. м. Тезата на ищците е, че са останали собственици на сто квадранти метра, поради което е възникнала съсобственост между тях и купувачите. Въззивният съд е приел, че волята на страните по договора, отразена в нот. акт за продажба е била да се прехвърли целия парцел, а не идеална част от него, поради което ищците са се разпоредили с парцела и са изгубили правото на собственост върху него на основание чл. 99 от ЗС, поради което няма съсобственост и е отхвърлен иска за делба. Решението е правилно. Изразената в нот. акт воля между страните по договора за покупко- продажба е ясна и не се нуждае от тълкуване. Предмет на сделката е парцела, като регулационна единица, независимо от площта му, а не идеална част от него. Ищците не са могли да продадат реална част от парцела с площ 1073 кв. м., ако целия е с площ 1173 кв. м. предвид нормата на чл. 200 от ЗУТ в сила от 31.03.2001 г., действащ към момента на сделката, чийто предпоставки не са налице. Грешката в квадратурата не е основание за възникване на съсобственост, а е уредена, като възможна хипотеза в чл. 210 от ЗЗД, но тя предвижда единствено възможност за продавача да иска увеличение на цената и то само ако грешката е с повече от 1/10. Разликата в площта в случая е по-малко от 1/10, а и видно от нот. акт по регулация, ищците са платили само 243 кв. м., а не 343 кв. м. общинско место, поради което не може да се приеме тезата им, че ако се отхвърли иска за делба ще бъдат ощетени с разликата от цената. По изложените съображения, правилно въззивния съд е приел, че предявения иск за делба е неоснователен поради липса на съсобственост и постановеното от него решение, с което по същество го е отхвърлил е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение