Решение № 14392 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6627/2017 г.

Решение № 14392 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6627/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на П. Х., депозирана чрез адв. Д., против Решение № 2312/06.04.2017 г. по адм. дело № 11031/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение № 2-727/11.10.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че липсвали документи подписани от Х., които да удостоверяват принадлежността му към съответните структури и с обявяването му за съпричастен към работата им били нарушени доброто му име и репутация, както и правото му на адекватна съдебна защита. Излага други доводи по същество. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт и да отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на Комисията. Ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който оспорва изцяло подадената касационна жалба. Излага доводи по същество и моли атакуваното пред касационната инстанция решение да бъде изцяло потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Счита доводите, наведени от Х. за липса на доказателства за осъществяване на реална дейност в полза на съответната структура на ДС за неотносими към производството, тъй като законодателя не го е поставил като изискване за обявяване на принадлежността на лице към структурите, визирани в закона. С атакуваното пред настоящата инстанция решение е отхвърлена жалбата на П. Х. срещу Решение № 2-727/11.10.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел, че в качеството на лице заемащо публични длъжности в О. Н., Х. попада в приложното поле на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Приел е за установено, че по отношение на същия съществуват документи, съставени по установения съобразно действащата уредба към конкретния момент актове, които установяват принадлежността му към структурите на Държавна сигурност преди 1989 г. Жалбата е подадена от лице, имащо право да оспорва неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете визирани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са представени доказателства за действията на оправомощената по закон Комисия, свързани с извършване на проверка относно принадлежността на лицето към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия. Събрани са доказателства относно изискуемото по закон качество, необходимо за да се инициира и извърши проверка и евентуално да се разкрие принадлежността на лицето към съответните структури. Х. е заемал публични длъжности в О. Н., с оглед изпълнението на функции като секретар на ИК на Общински народен съвет - Н. и общински съветник. Установено е в хода на съдебното дирене, че за лицето са съставени документи, а именно: картон обр. 4 и обр. 6, в които е отбелязана дата на вербовка на лицето като "резидент" на 30.06.1982 г., определеният му псевдоним "Н. ", като са посочени и лицата ръководили същия. Описан е и номер на лично дело а именно № 63699, който съответства на номера и данните в надлежно прономерования и подпечатан регистър, воден от отдел III – ДС. П. съда са представени и копия от рапорт за извършена вербовка, регистрационна бланка и предложение за на резидент "Н. " с посочен регистрационен номер 63699 от агентурния апарат. При така установеното, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на документи, съдържащи се в съответните информационни фондове. Законодателя е определил вида и характера на документите, които следва да се вземат предвид при вземане на решение за обявяване на принадлежността на едно лице към структурите на ДС и разузнавателните служби на БНА, като част от тях са и документите от ръководилия лицето щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви и други информационни носители. Взето е предвид и даденото в закона определение за понятието "секретен сътрудник", а именно: лице, оказвало негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резидент, агент, съдържател на явочна квартира, съдържател на секретна квартира, осведомител, доверено лице или информатор. Безспорно е установено, че на името на лицето е налична информация по смисъла на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Съобразно дадените от закона правомощия Комисията единствено и само констатира и обявява факта на принадлежност на определено лице към органите по чл. 1 от закона въз основа на документите, посочени в чл. 25 от същия. Не е в правомощията й да изследва и дава становище или да обявява обстоятелства, свързани с реално извършена дейност от едно лице или за липсата на такава. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за липса на доказателства свързани с извършване на конкретна дейност от Хаджиев е несъстоятелен. Не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, свързано с липсата на мотиви към издадения и касаещ конкретния жалбоподател акт. От представените по делото доказателства, а именно Протокол № 39 от 11.10.2016 г. е видно, че на проведеното на същата дата, съобразно изискванията на закона заседание на Комисията, са изнесени и описани достатъчно данни, свързани с установените факти и обстоятелства, касаещи връзка на конкретното лице - П. Х. със структурите на ДС. В. основа на този протокол е издаден и оспореният пред първоинстанционния съд административен акт – Решение № 2-727/11.10.2016 г., в който е изрично и конкретно посочено, че актът се издава след като са обсъдени наличните материали, касаещи конкретното производство, както и тяхната значимост за крайния акт. В таблицата, обективирана в самото решение, са описани всички важни за вземането на становище от административния орган факти и обстоятелства, както и доказателствата въз основа на които са установени, което от своя страна води до извод за мотивираност на оспорения административен акт и липса на допуснати в тази насока процесуални нарушения. Предвид описаното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и обоснован, като липсват данни за допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон при постановяването му, поради което следва да бъде изцяло потвърден. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение