Решение № 5228 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2011 г.

Решение № 5228 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Сдружение за напояване "Малка Смолница", чрез процесуален представител адв. Желева подадена срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по заявление на същия автор вх. № 62-90/24.02.2011 г. като издаде заповед за даване на съгласие за придобиване право на ползване върху обекти по чл. 2 от Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване право на ползване върху обекти от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението /НПОСНППМОХИОТТС/ (за краткост Наредбата). В жалбата се поддържа, че мълчаливия отказ е незаконосъобразен по съображения, че Сдружението е изпълнило всички условия за придобиване право на ползване, които е посочило в заявлението си и поради това е незаконосъобразен отказа на министъра. Претендира неговата отмяна. Ответникът по жалбата - министъра на земеделието и храните чрез процесуалния си представител писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата с доводи, че за сдружението не са налице фактически и правни основания за издаване на заповед по чл. 4 от Наредбата със съгласие от министъра. Върховният административен съд, IV-то отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, но срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следното: От представените от страните доказателства се установява, че жалбоподателя на 24.02.2011 г. е подал заявление по реда на чл. З от Наредбата. В предвидения в чл. 4, ал. 2 от Наредбата едномесечен срок не е издаден административен акт от компетентния за това административен орган - министъра на земеделието и храните. Срока за произнасяне от административния орган е изтекъл на 24.03.2011 г., откогато започва да тече едномесечния срок по чл. 149 АПК за обжалване по съдебен ред на мълчаливия отказ, който изтича на 24.04.2011 г. Жалбата до ВАС е подадена на 14.04.2011 г. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок на административния орган е мълчалив отказ. Във всички случаи отказа представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Целта, с която чл. 58, ал. 1 АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган, както и при неговото бездействие. С отказа органа едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Съгласно т. 5 ППВС № 4/1976 г. при обжалването на мълчалив отказ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността му, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които биха могли да мотивират отхвърлянето му. Мълчалив отказ е налице тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т. е искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. В случая с чл. 4, ал. 2 от Наредбата е вменено задължение на министъра да издаде заповед, с която "дава съгласие за...". Това в никакъв случай не ангажира министъра да издава всякога положителен, благоприятстващ заявителя акт, т. е. винаги при заявление да дава съгласие за ползване. При липса на фактическите, респ. правни основания за даване на съгласие, по аргумент за противното от чл. 4 от Наредбата основание, ще следва да се издаде изричен акт при спазване на всички изисквания по чл. 21 и сл. АПК. В контекста на изложеното, доводът на жалбоподателя, че министъра е следвало издаде заповед е основателен дотолкова, доколкото е следвало да се произнесе с изричен акт, независимо с какво съдържание и резултат. Всъщност в писмените бележки на процесуалния представител на министъра се съдържат редица доводи по съществото на спора, които е можало да послужат при издаване на изричен акт. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е основателна, мълчаливия отказ като незаконосъобразен подлежи на отмяна, а делото като преписка следва да се върне на административния орган за произнасяне в срок с изричен административен акт. Водим от горното, Върховният административен съд- четвърто отделение