Решение № 9106 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15175/2013 г.

Решение № 9106 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15175/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от Джибрил Сисоко, гражданин на Мали, против решение № 5868 от 24.09.2013 г. по адм. дело № 6296 по описа за 2013 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 6296/2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет на Република България, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При постановяване на решението на Административен съд София-град е извършена изключително подробна преценка на законовите изисквания за удовлетворяване на искането на чуждия гражданин, преценени съобразно установените факти. Видно от данните, предоставени от търсещият закрила, същият не принадлежи към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти. Изложените от него факти са от личен характер, а споделените опасения не следва да се възприемат като основание за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Разгледаните и преценени фактите, относно актуалната обстановка в Мали, в съвкупност с данните по личната бежанска история сочат на законосъобразност на извода, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Джибрил Сисоко, гражданин на Мали, против решение № 794 от 04.06.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на търсещия закрила за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Анализирайки понятието "преследване", съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Приел е, че е доказано твърдението на административния орган, за липсата на предпоставки молителят да се ползва от субсидиарна закрила, тъй като не е установено наличието на реална опасност от тежки посегателства спрямо личността му в държавата, от която идва. Съдът е отбелязал, че в случая от наличните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне държавата си на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция цитирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си. Приел е, че в разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца и отчитайки данните от справката с вх. № 01-4796/28.06.2013 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд", не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът е тълкувал и приложил правилно разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ, в която са регламентирани предпоставките за предоставянето на бежански статут на чужденец. Видно от проведените интервюта е, че търсещият закрила не е арестуван, не е осъждан и не е членувал в политически партии и организации. Също така заявява, че не е имал проблеми с властите и не е бил в казарма, която в държавата му на произход дори не е задължителна. Липсват данни за лично преследване на чужденеца в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Причините, които той посочва в интервю проведено на 08.04.2013 г., е че след преврата през март 2012 г., пет месеца не е имало работа за никого, поради което той през септември същата година легално напусна страната си на произход. Тези факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 от ЗУБ. По отношение на Джибрил Сисоко не са налице и предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като същият не е заявил чл. от семейството му да има предоставен статут в Република България. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Административният съд е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки жалбата срещу решението на ДАБ, в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че не са налице тежки посегателства визирани в чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история касационният жалбоподател не съобщава за такова насилие срещу него. Неоснователно е касационното оплакване за неправилност на решението само защото липсва национален списък на трети страни, считани за сигурни страни на произход, приет от Министерски съвет. Както административния орган, така и съдът подробно са изследвали положението в страната на произход на търсещия закрила. Видно от интервютата страхът на кандидата е провокиран от дошлите в Мали бунтовници, но самият той в интервю с вх. № УП5675/14.05.2013 г. заявява, че той не е имал контакт с тях, дори не ги е виждал. Посочва още, че са завзели три области на Мали, но той не живял в нито една от тях. Правилно решаващият съд приема, че даденото с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕО (понастоящем - Съд на Европейския съюз) тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Актуалната ситуация в Мали не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Освен това от приложената справка става ясно, че бунтовниците и правителството на Мали са подписали споразумение за прекратяване на огъня, а впоследствие Съвета за сигурност на ООН е постигнато единодушно съгласие за разполагане на 12 600 миротворци, от което става ясно, че ситуацията в страната се стабилизира. При тези данни, административният съд основателно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд,