Решение № 23 от 4.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 634/2008 г.
ВКСIII наказателно отделение04.03.2009 г.докладчик т Елияна Карагьозова
Диспозитив
Оставя в сила въззивно решение № 191 от 13.10.2008 г. по внохд № 309/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 15 от 5.02.2008 г. постановена от Пловдивския окръжен съд по нохд № 1394/2007 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 23 от 4.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 634/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. С. Я. срещу въззивно решение № 191 от 13.10.2008 г. по внохд № 309/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 15 от 5.02.2008 г. постановена от Пловдивския окръжен съд по нохд № 1394/2007 г. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК. Иска се отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданската ищца и частен обвинител чрез повереника си ад. Б. оспорва жалбата. Моли да се потвърди съдебния акт в наказателната и в гражданската част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският окръжен съд е признал жалбоподателя- подсъдим П. С. Я. за виновен в това, че в периода от 17.12.2006 г. до 30.12.2006 г. в овчарниците, намиращи се в землището на с. Б., обл. П. и в гр. П., ж. к. "Т.", бл. 244, вх. Г, ет. 5, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез употреба на сила и заплашване извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на ненавършилата 14 години В. А. К., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр.с чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 54 НК го осъдил на тринадесет години лишаване от свобода. Признал е подсъдимия за виновен и в това, че в периода от 17.12.2006 г. до 30.12.2006 г. в овчарниците, намиращи се в землището на с. Б., обл. П. и в гр. П., ж. к. "Т." бл. 244, вх. Г, ет. 5, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление се е съвъкупил с лице от женски пол-ненавършилата 14 години В. А. К. ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 3, т. 5, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и чл. 54 НК го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия едно общо наказание, най-тежкото в размер на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален усилено строг режим на изтърпяване Осъдил е подсъдимия Д. на В. А. К. чрез законния й представител - нейния баща А. сумата 10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди за извършеното деяние "блудство", заедно със законните последици. Отхвърлил е иска до предявения размер от 40 000 лева. Осъдил е подсъдимия Д на В. А. К. чрез законния й представител-нейния баща А сумата 10 000 (десет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди за извършеното деяние "изнасилване", заедно със законните последици. Отхвърлил е иска за разликата до предявения размер от 40 000 лева. Касационната жалба е неоснователна: Доводът за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото. Фактическата обстановка, обуславяща извода за авторството и съставомерността на инкриминираните срещу подсъдимия обвинения е изяснена възоснова на множеството доказателства, събрани, провери и анализирани в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК. Възражението, че обвинението срещу него е повдигнато въз основа неверни показания на св. А., и Ст. К., тъй като имал конфликт с първия, поради съвместното съжителство с последната, е обсъдено от съдебните инстанции. Обсъдено е и възражението за манипулиране на малолетната В. К. от посочените лица. На л. 43 от делото въззивният съд е приел, че показанията на Ст. К. и майка й св. Т. Петкова частично подкрепят показанията на пострадалата, относно времето и мястото, когато подсъдимият е имал възможност да остане насаме с нея. Показанията на В. К. внимателно и обстойно са анализирани от редовните съдебни инстанции, като са взети предвид данните от изслушаната Съдебно медицинска експертиза, установяваща особеностите на нейното психическо развитие-както непълнолетната й възраст, така и леката умствена изостаналост. Независимо, че св. Ст. К. - майка на пострадалото дете и бивша съпруга на св. А., живее на семейни начала с подсъдимия, не са налице основания за проявена недобросъвестност по отношение изнесените от нея факти. Изложеното се отнася и до показанията на св. А. на пострадалото дете, който всъщност се е усъмнил в състоянието на детето и предизвикал медицинско изследване на детето и разследване срещу подсъдимия. Съдилищата са обсъдили показанията на пострадалата В. К., депозирани на досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 223 НПК (л. 30 и сл. от дос. пр.), както и в съдебно заседание на 9.10.2007 г. Тези показания са последователни, безпротиворечиви, дадени в присъствието на психолог и по същество изцяло кореспондиращи с данните от съдебно медицинските експертизи и останалите гласни доказателства. Изводът на съдилищата, че подсъдимият е извършител на деянията по чл. 149 и чл. 152, ал. 4 НК почива на обективните данни по делото. От заключението на съдебно медицинската експертиза л. 60 от дос. пр. потвърдена в съдебно заседание, е установено травматично разкъсване (дефлорационна щърбина) на девствената ципа на 11 годишната В. К. към 6 часа по часовниковия циферблат за обозначаване, което разкъсване е получено в периода 16-17.12.2006 г. От това разкъсване е предизвикано кървене от половия орган, за което пострадалата е съобщила на майка си, а след това и при извършените разпити. Установено е и кръвонасядане по лявата срамна устна, както и кръвонасядане в областта на лявата мишница. Оценката на съвкупния доказателствен материал и вътрешното убеждение на съдебните инстанции са изградени след пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото от значение за правилното му решаване. Доводът за процесуални нарушения изразяващи се в отказ на съда да допусне и разпита лица, които са присъствали на рождения ден на детето В. К., респ. да установят дали подсъдимият тогава е имал контакт с последната, също е неоснователен. Искането е направено от защитника на подсъдимия пред първоинстанционния съд. С определение, съдът е оставил без уважение това доказателствено искане, като е изложил съображения. Приел е, че не се налага събирането на доказателства, тъй като такива са събрани. Установено е, че приятелите от кошарата на подсъдимия се тръгнали от дома в ж. к. "Тракия", а подсъдимият останал да спи там. Бабата и майката заспали и като установил това, подсъдимият отишъл при детето, пренесъл го в другата стая, където го съблякъл и започнал за го опипва. След това накарал В. да застане до стената, заплашил я, че ще я набие ако не прави това което иска от нея и осъществил с нея полов акт. Неоснователно се възразява и срещу отказа да се допусне повторна ДНК експертиза. Съдът е приел, че не са налице основания за това, защото изслушаната експертиза е установила с точност до трилиони произхода на кръвта върху веществените доказателства по делото и посочила, че кръвта от предоставените за изследване веществени доказателства-юрганска торба и долен чаршаф с бледокафеникави петна представляват човешка кръв произхождаща от В. А. К. (л. 69) от съдебно медицинска експертиза № 15/07 г. на веществени доказателства. Последният довод касае размера на наказанието. Преценката на съдилищата за наказание в обжалвания размер е правилна. За деянието по чл. 152, ал. 4 НК законодателят е предвидил наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода. Наказанието на подсъдимия е отмерено в средния размер. Съдилищата са изложили пространни мотиви относно извода за индивидуализиране на наказанието. Взети са предвид съдебното минало на подсъдимия-осъждан 4 пъти включително и за престъпление също по чл. 152 НК, което сочи на упоритост и тенденция при осъществяване на определен вид престъпления. Обсъдени се и данните за личността на подсъдимия. Отчетен е продължавания период на престъпна дейност. Подсъдимият многократно е насилвал и осъществявал полов акт с малолетната пострадала, изтърпял е наказание и за деяние по чл. 131 НК - нанесен побой на сестричката на В. К., проявил е престъпен умисъл и дързост извън обичайните проявления на този род престъпления. Подсъдимият на три пъти е извършил изпълнителните деяния на престъпленията блудство и изнасилване спрямо 11-годишното дете. Наказанието по чл. 149 НК също е определено при спазване изискванията на чл. 54 НК. Обсъждайки довода в тази насока, въззивният съд е изложил пространни мотиви на л.47 и л.48 от делото, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно съдът е отбелязал, че подсъдимият е знаел социалното положение на малолетното дете, което живее в деградирала социална атмосфера, с употреба на алкохол и безразборни контакти на майката и бабата с различни мъже. Детето е било лишено от грижи и топлина, от което обстоятелство се възползвал подсъдимия. Предвид предходните осъждания на подсъдимия и негативните характеристични данни, основание за намаляване на наказанието не е налице. К. е потвърдил присъдата и в санкционната й част, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е определено в пределите на закона, съответно е на тежестта на деянието, високата степен на обществена опасност на подсъдимия и е съобразено с целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Решението в гражданската част също е законосъобразно. При определяне размерът на обезщетенията съдилищата са взели предвид разпоредбата на чл. 52 ЗЗД Отчетени са физическите и морални страдания на малолетната В. К., преживените от нея болка, страх и ужас от извършеното с нея от възрастния мъж. Правилно е прието, че последиците от двете деяния ще оставят трайна следа в съзнанието на пострадалото дете и в неговото поведение за в бъдеще. В този смисъл потвърждавайки присъдата в гражданско осъдителната й част, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. По изложените съображения, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, съдебният акт следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение