Решение № 11089 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1869/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез юрисконсулт Н. Йорданова срещу Решение 194 от 22.12.2023г. по адм. дело 160/2023г. по описа на Административен съд- Видин. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилен бил извода на съда, че за Кампания 2021 жалбоподателят е земеделски стопанин, който отговаря на изискванията, определени в чл.29, пар.1 от Регламент/ЕО/834/2007 по отношение на биологичното земеделие и има право на подпомагане по схемата зелени директни плащания/ЗДП/. За да формира този извод съдът се е позовал на приложения с административната преписка издаден сертификат с валидност на сертификата до 31.12.2022г.. Твърди, че с факта на прекратяване на договора всички площи се считат за небиологични въобще. С прекратяване на договора за сертификация земеделският стопанин е изгубил качеството си на оператор по смисъла на Наредба 5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство. Според жалбоподателя, по делото е безспорно установено, че извършеното намаление на заявената за подпомагане сума е правилно изчислено. Моли съда да отмени решението на АС-Видин и да реши делото по същество. Претендира разноски за назначената експертиза и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не се явява, постъпило е писмено становище от юрисконсулт Йорданова, с което поддържа подадената касационна жалба против съдебното решение. Моли да се отмени решението и да се присъдят разноските по делото. Ответникът Н. З. М. чрез адв. Р. Кръстев в писмен отговор моли съда да остави без уважение подадената касационна жалба. В с.з. ответникът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от адв.Р. Ангелов пълномощник на Н. З. М., с която моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение съгласно разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и затова е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Н. З. М. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-050-6500/688#13 от 22.05.2023г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗемеделие и затова е допустимо. Съдебното решение е неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Видин е цитираното по горе уведомително писмо, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗемеделие в частта, по Таблица 3 Площи по ЗДП . Административният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, но при неправилно приложение на закона и в противоречие с целите на ЗПЗП и европейското законодателство. Като краен резултат АС Видин е отменил уведомителното писмо и е осъдил административния орган да заплати на Н. М. направените по делото разноски. Контролът за биологично производство се осъществява въз основа на сключен договор за контрол и сертификация, наличието на който е задължителна предпоставка за прилагането на параграф 11, чл.43 на Регламент 1307/2013. С факта на прекратяване на договора всички площи се считат не за небиологични въобще, а за такива по отношение на кандидата.Това е така не защото са били небиологични към датата на подаване на заявлението за подпомагане или до датата на прекратяване на договора, а защото не са останали под надлежен контрол въз основа на действащ договор за контрол и сертификация до нормативно изискуемия срок- края на календарната година на кандидатстване. С прекратяване на договора за сертификация М. е изгубил качеството си на оператор по смисъла на Наредба 5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица респ. на земеделски стопанин, който отговаря на изискванията, определени в чл.29, параграф 1 от Регламент/ЕО/834/2007 по отношение на биологичното земеделие. Съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП за подпомагане за схемите по чл.38а, ал.1 включително ЗДП може да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани съгласно чл.7, чрез подаване на заявление за подпомагане за съответната календарна година, като съгласно чл.41, ал.2 от закона заявлението за подпомагане се подава в сроковете и по реда , определени с наредбата по чл.32, ал.5. Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Всеки кандидат следва да спазва приложимите за заявените от него схеми и мерки изисквания през целия подлежащ на подпомагане период. В хода на първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, която е приета като доказателство по делото и не е оспорена от страните. Установено е от експертизата, че извършеното намаление на заявената за подпомагане сума е правилно изчислено. Предвид изложеното, настоящия касационен състав приема, че Административен съд Видин е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу уведомителното писмо в оспорената част. Касационният жалбоподател претендира разноски по делото- платен депозит за вещо лице в размер на 500лв. и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. С оглед изхода на спора в полза на Държавен фондЗемеделие следва да се присъдят разноски за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по 100лв. за всяка инстанция, общо 700лв. Ето защо и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение