Решение № 3608 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2008 г.

Решение № 3608 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12019/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП срещу решение № 432 от 24.06.2008 г. по адм. д. № 603 от 2006 г. на Варненския окръжен съд (ВОС) - АО, I състав, в частта, в която е отменен ДРА № 3496 от 28.12.2005 г., издаден от ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 98 от 2.03.2006 г. на зам. - директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП в частта, в която на "Химкомерс" ЕООД - гр. Варна, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Корабно обзавеждане" АД - гр. Провадия, и от "Метро кеш енд кери" АД. В останалата част решението на ВОС не е обжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на "Химкомерс" ЕООД - гр. Варна, както и да му бъдат присъдени разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Химкомерс" ЕООД - гр. Варна, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. По отношение на фактури № 1434 от 18.01.2003 г. и № 1432 от 14.01.2003 г., издадени от "Корабно обзавеждане" АД - гр. Провадия, съдът е приел, че е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и неправилно данъчният орган е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Според първоинстанционния съд доставчикът - "Корабно обзавеждане" АД, е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания от органа по приходите срок, включително и доказателства за извършване на доставката от предходен доставчик - ЕТ "Мерк-К. Димитров", за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката. Относно издадени от "Метро кеш енд кери" АД 6 бр. фактури и отказано право на данъчен кредит в размер на 206, 01 лв. ОС въз основа на заключението по изслушаната ССЕ е установил, че с изключение на фактура № 1415258176 от 15.10.2003 г. всички останали са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 304 през м. 10.2003 г. ; начисленият данък при покупките е осчетоводен в счетоводна сметка 4531 - начислен данък при покупки за м. 10.2003 г.. С оглед установеното ОС е приел, че е извършена облагаема доставка със закупените стоки в общ размер на ДДС 153, 70 лв. и за тази сума жалбата е основателна. Съобразно изложеното ОС е отменил ДРА в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по 2 бр. фактури, издадени от "Корабно обзавеждане" АД - гр. Провадия, и по 5 бр. фактури, издадени от "Метро кеш енд кери" АД. Така постановеното решение в обжалваната част е неправилно. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя аргументацията на ВОС и крайния му извод, че за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Незаконосъобразен е изводът на ВОС, че неправилно на дружеството е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Корабно обзавеждане" АД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Съгласно тази е разпоредба данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК. Основателен е доводът на касатора, че фактури с № 3730 от 6.01.2003 г., 3729 от 6.01.2003 г. и 3736 от 13.01.2003 г. са от предходния доставчик ЕТ "Мерк-К. Димитров" на доставчика на данъчно задълженото лице "Корабно обзавеждане" АД, който е техен получател, а не е получател по тях данъчнозадълженото лице "Химкомерс" ЕООД, както в мотивите на решението е приел съдът. Съдът не е обсъдил приложения като доказателство в данъчната преписка ПИНП № 1308 от 22.11.2005 г. на посочения непряк доставчик на данъчнозадълженото лице, от който е видно, че този данъчен субект не е представил изисканите от данъчните органи доказателства за своя доставчик, поради което не е установен произходът на стоките, фактурирани от него на "Корабно обзавеждане" АД. Не са представени и доказателства за техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, за транспорта, респективно за транспортните разходи по отношение на доставките, по които ЕТ "Мерк-К. Димитров" е получател, а не по които е доставчик на "Корабно обзавеждане" АД. По този начин не е установена реалността на фактурираните доставки от ЕТ "Мерк-К. Димитров" на "Корабно обзавеждане" АД по веригата доставки с краен получател данъчнозадълженото лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и счетоводната отчетност във връзка с тези доставки. В случая с непредставянето на исканите доказателства относно предходния доставчик на ЕТ "Мерк-К. Димитров" е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), на което основание законосъобразно с ДРА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадълженото лице по доставките на "Корабно обзавеждане" АД, по които той е получател. Такива доказателства не са представени и при съдебното обжалване. Основателно е твърдението на касатора и за липса на основание по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) за признаване право на данъчен кредит на дружеството по фактурите, издадените му от "Метро кеш енд кери" АД. По делото безспорно е установено, че основната дейност на "Химкомерс" ЕООД е търговия с промишлени стоки. Предмет на фактурите, издадени от този доставчик, са хранителни стоки, и то в единични количества. Съгласно заключението на вещото лице с получените стоки е извършена облагаема доставка. В тази връзка основателен е доводът на касатора, че не е изяснен въпросът как със закупените през м. октомври 2003 г. хранителни стоки е осъществена от данъчнозадълженото лице облагаема доставка през м. януари 2005 г., т. е. след една г. и три месеца, когато е издадена фактура № 81 от 31.01.2005 г., т. е. не е установено безспорно с тези стоки, получени по фактурите на "Метро кеш енд кери" АД, да е осъществена облагаема доставка от данъчнозадълженото лице. Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна, а решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Химкомерс" ЕООД - гр. Варна, изцяло. По отношение на претенцията за разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, настоящият състав намира, че такива се дължат в размер на 168 лв. само за производството пред ОС - Варна. За касационната инстанция на жалбоподателя не се следват разноски, тъй като същият не е бил процесуално представляван в с. з., проведено на 24.02.2009 г.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,