Решение № 4031 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2013 г.

Решение № 4031 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на "Фиш Мар България" ООД със седалище гр. Дългопол, с ЕИК 200605624, представлявано от управителя Теодора Миткова Караиванова-Лазарова, с искане за обявяване на нищожност, респ. отмяна като незаконосъобразно, на решение № 97 от 14.04.2013 г. на зам. -министъра на околната среда и водите. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител - юрк. Кирева, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно - като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното: С обжалвания административен акт на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 188, ал. 1, т. 4 от същия закон е било отнето разрешително № 02460042 от 14.10.2009 г. за ползване на воден обект - акватория от язовир "Георги Трайков (Цонево)", с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, издадено на жалбоподателя. Мотивите на органа за това са били, че вследствие на извършена на място проверка от органите на Басейновата дирекция за управление водите в Черноморския район с център гр. Варна (БДУВЧР) и съставен констативен протокол № 670в от 16.10.2012 г. било установено неизпълнение от страна на "Фиш Мар България" ООД на условия, посочени в разрешително № 02460042 от 14.10.2009 г., както и неупражняване на права, предоставени с това разрешително, в определения с него срок. Няма спор между страните, че на жалбоподателя е било издадено соченото по-горе разрешение от министъра на околната среда и водите, както и че с искане до МОСВ вх. № ПВ-10 от 4.03.2013 г. "Фиш Мар България" ООД е направило искане за изменение на разрешителното в частта му по т. 9 относно срока за изграждане на съоръжението, както и изменение на т. 8. Безспорно е, че с решение № 63 от 12.03.2013 г. министърът на околната среда и водите е отказал исканото изменение, като това решение е било доведено до знанието на "Фиш Мар България" ООД, видно от приложената обратна разписка, на 14.03.2013 г. При така установената фактическа обстановка настоящият тричленен състав приема, че подадена жалба е процесуално допустима, но неоснователна. На първо място, твърдението, че обжалваният индивидуален административен акт е нищожен, не може да бъде споделено. Това е така, защото видно от представената по делото заповед № РД-368 от 16.04.2013 г., министърът на околната среда и водите е възложил на зам. -министър Евд. Манева да го замества в периода 17-24 април 2013 г. включително. При тези данни и при положение че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да е налице порок материална незаконосъобразност до степен, обуславящ нищожност, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Второто оплакване - че решението - предмет настоящото делото, е незаконосъобразно, също е неоснователно. Това е така, защото същото е издадено, както се посочи по-горе, от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила при издаването му и е в съответствие с целта на закона. Това е така, защото административният орган законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Разпоредбата изисква поне едно нарушение, за да бъде прекратено действието на разрешителното, а видно от доказателствата по делото, това нарушение е било налице - аргумент от представения като доказателство вследствие извършена на място проверка от органите на Басейновата дирекция за управление водите в Черноморския район с център гр. Варна констативен протокол № 670в от 16.10.2012 г. От същия се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по т. 9 - изграждане на съоръжението, което е следвало да бъде изпълнено до 3.11.2011 г. Не са изпълнени и изискванията на т. 7 и 8 от разрешението. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че не му е бил предоставен и известен констативен протокол № 670в от 16.10.2012 г. на БДУВЧР. Това е така, защото, както се посочи по-горе, този протокол му е бил изпратен заедно с кореспонденцията, разменена между него и министъра на околната среда и водите по повод отказа да бъде изменена т. 9 и др. от разрешителното. Освен това с жалбата не се представят и каквито и да било доказателства дори към настоящия момент да е било изпълнено задължението по изграждане на съоръжението, чийто срок е изтекъл на 3.11.2011 г. Неоснователно е възражението на представителя на МОСВ за недопустимост на жалбата поради просрочие. Видно от представените данни относно движението на пощенската пратка, същата е била получена от жалбоподателя на 13.05.2013 г. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 44, ал. 2, изр. последно от ГПК, тъй като лицето, подписало обратната разписка, не е такова от служителите на фирмата съгласно изискванията на чл. 50 и сл. ГПК. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,